Защо са им на жените деца?

Автор: Тамрико Шоли

Превод от руски: Павел Николов

Жените не винаги раждат, защото наистина искат дете. Те често имат съвсем други причини. И аз често се сблъсквам с това.

Лера разбра, че е на тридесет и седем и няма накъде да отлага. Трябваше колкото се може по-бързо да роди дете. Намери си подходящ мъж и наистина роди. Момчето излезе чудесно, но срочно. И тъй като самата Лера не младееше, нейното момче трябваше да се справи с всичко за определено време, докато тя все още можеше да му помогне. От втората година графикът на малчугана беше разчетен за всяка една минута. Той трябва да постигне всичко в определени срокове.

А Кира искаше да спаси отношенията си с Влад. Те все не можеха да преминат на ново, по-дълбоко равнище. Тя разбираше, че губи Влад, трябваха им бързо нови усещания, за да си спомнят своето чувство. Дете. Кира реши, че едно дете ще ги спаси. Сега Наташка е вече на единадесет. И през целия си живот се занимава само с това да спасява отношенията на совите родители. „Иди и кажи на баща си за това. Той е виновен“, „Твоят баща не цени нищо. Да беше му го казала, може би тебе ще те послуша“. И Наташка говори. Говори безкрайно на своите родители, които отдавна вече са си чужди хора, това, което те сами не се решават да си кажат един на друг в очите. Тя усеща, че родителите ѝ са заедно само заради нея, но са нещастни. И се чувства виновна. Защото никак не може да спаси техните отношения.

Кристина нямаше такива проблеми. Детето ѝ трябваше за статус. Тя вече имаше всичко: отлична кариера, завиден мъж, жилище. Нямаше само дете. Такова умилително и красиво като кралските дечица. Отначало се роди Карина, а след това Марта. Момичетата знаят как да позират пред фотоапарата за красиви инстаграмови снимки, носят само маркови дрехи, получават в училище единствено „шесторки“ и рецитират дълги стихотворения пред гостите. Те не трябва да допускат грешки и да развалят семейната фотография: мама има статус. И децата трябва да са статусни. Полирани.

Яна раждаше, за да има на стари години някой, който да ѝ подаде чаша вода. За да е по-сигурна, роди пет деца. И петте започнаха да работят рано, още като ученици. При завършването на университета всеки от тях вече заемаше прилична длъжност в офис. Юношеството и младостта им премина незабелязано и с продължителността на един ден. Затова пък мама е спокойна: всичките ѝ деца са напълно осигурени и за старостта си може да не се вълнува…

На света живеят милиони хора, които са били родени, за да решат проблемите на чужд живот. Тези хора са сред нашите приятели, колеги, любими или самите ние сме такива. Такива хора от още майчината утроба нямат представа какво е да живееш свой собствен живот. И това е моята най-заветна мечта: искам да подаря на моите бъдещи деца техен собствен живот, изпълнен с техни собствени интереси и цели.

ЗА АВТОРА: Украинската журналистка и писателка Тамрико Шоли (истинска фамилия – Шошиашвили) е родена на 12 юли 1986 година в Луганск, баща ѝ е грузинец, а майка ѝ – украинка. Автор е на нашумелите книги „Мъжът отвътре“ („Внутри мужчины“) и „Жената отвътре“ („Внутри женщины“), които четящите на руски език могат да намерят в интернет. Интересни неща от Тамрико Шоли може да следите на нейния профил във Фейсбук - https://www.facebook.com/tamriko.sholi?fref=ts.