Лекции по руска литература – брой 32

АВТОР: ВЛАДИМИР НАБОКОВ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Предишни части:

I. НИКОЛАЙ ГОГОЛ (1809–1852) - НЕГОВАТА СМЪРТ И НЕГОВАТА МЛАДОСТ - 1-2, 3, 4, 5. ДЪРЖАВНИЯТ ПРИЗРАК – 1, 2, 3, 4, 5, 6. НАШИЯТ ГОСПОДИН ЧИЧИКОВ – 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8-9. УЧИТЕЛ И ВОДАЧ – 1, 2-3, 4-5-6, 7, 8. АПОТЕОЗ НА МАСКАТА – 1, 2-3, 4, 5-6.

II. ИВАН ТУРГЕНЕВ (1818–1883) - 1, 2.

"БАЩИ И ДЕЦА" (1862 г.) - 1, 2

Целият текст дотук в „Библиотека на Павел Николов – Лекции по руска литература“

3.

Началото на 10-та глава илюстрира прекрасно друг типичен похват на Тургенев - интонацията, която чуваме в епилозите на кратките му произведения, или както е тук, когато авторът смята за необходимо да спре и да започне да разглежда, подрежда и пренарежда своите герои. Ето как става - паузата служи за идентификационна спирка. Базаров се класифицира с отношението на другите към него:

"Всички в къщата свикнаха с него, с неговите небрежни маниери, с неговите не много сложни и отривисти приказки. Феничка, особено, дотолкова свикна с него, че един път през нощта накара да го събудят: Митя получи гърчове; той дойде и както винаги, наполовина шегувайки се, наполовина прозявайки се, прекара у нея два часа и помогна на детето. Затова пък Павел Петрович с всичките сили на душата си намрази Базаров: смяташе го за горделивец, нахалник, циник, плебей; подозираше, че Базаров не го уважава, че едва ли не го презира - него, Павел Кирсанов! Николай Петрович се страхуваше малко от младия "нихилист" и се съмняваше в ползата от влиянието му върху Аркадий; но го слушаше с желание, с желание присъстваше на неговите физически и химически опити. Базаров беше донесъл със себе си микроскоп и по цели часове се занимаваше с него. Слугите също се привързаха към него, макар че той се задяваше с тях: чувстваха, че все пак е свой човек, а не е господар. <...> момченцата от имението тичаха след "дохтора" като кученца. Само старият Прокофич не го обичаше <...> Прокофич, по свой начин, беше не по-лош аристократ от Паевл Петрович".

И ето че за първи път в романа срещаме доста скучния похват с подслушването, върху който се спрях подробно, когато разглеждах прозата на Лермонтов:

"Веднъж те се забавиха много дълго; Николай Петровч излезе да ги посрещне в градината и като се озова редом с беседката, изведнъж чу бързи стъпки и гласовете на двамата млади. Те вървяха от другата страна на беседката и не можеха да го видят.

- Ти не познаваш добре баща ми - говореше Андрей.

Николай Петрович се притаи.

- Баща ти е добър човек, - промълви Базаров, - но е човек в оставка, изпята му е песента.

Николай Петрович наостри ухо... Аркадий не отвърна нищо.

"Човекът в оставка" постоя две минути неподвижно и бавно се затътри към дома.

- Гледам, че трети ден вече чете Пушкин - продължи между другото Базаров. - Обясни му, моля ти се, че това на нищо не прилича. Защото не е момче: време е да захвърли тези глупости. Какви мераци само да си романтик в днешно време! Дай му да прочете нещо полезно.

- Какво да му дам? - попита Аркадий.

- Мисля, "Stoff und Kraft" от Бюхнер на първо време.

- Аз също мисля така - забеляза одобрително Аркадий. - "Stoff und Kraft" е на популярен език.

Тургенев като че ли търси някакъв изкуствен похват, за да оживи своята история. "Stoff und Kraft" ("Материя и сила") предизвиква малък комичен ефект. След това се появява нова кукла в лицето на Матвей Колязин, братовчед на Кирсанови, възпитан от чичото Колязин. Този Матвей Колязин, който се оказва правителствен ревизор, инспектиращ местния губернатор, ще стане оръдие в ръцете на автора, което ще му позволи да построи повествованието така, че Аркадий и Базаров да отидат в града и Базаров да може на свой ред да се срещне с очарователната дама, която само отдалече напомня княгиня Р. на Павел Кирсанов.

Вторият рунд на двубоя между Павел Петрович и Базаров започва по време на вечерния чай две седмици след първото сражение. (Междувременно се променят ястията, които в общи линии трябва да са около петдесет - по четиринадесет три пъти на ден. Читателят може само смътно да си ги представи.) Но на първо време трябва да се разчисти теренът:

"Стана дума за един от съседните помешчици. "Боклук, аристократче" - отбеляза равнодушно Базаров, който се беше срещал с него в Петербург.

- Позволете да ви попитам - започна Павел Петрович и устните му затрепериха, - според вашите понятия думите "боклук" и "аристократ" едно и също ли означават?

- Аз казах "аристократче" - проговори Базаров, отпивайки лениво глътка чай. <...>

Павел Петрович побледня.

- Това е съвсем друг въпрос. Сега изобщо не ми се налага да ви обяснявам защо седя със скръстени ръце, както благоволявате да се изказвате. Искам само да кажа, че аристократизмът е принцип, а без принципи в наше време могат да живеят само безнравствените и празните хора. <..>

Павел Петрович присви леко очи.

- Та така значи! - промълви той със странно спокоен глас. - Нихилизмът трябва да помогне във всички беди и вие, вие сте нашите избавители и герои. Да. Но защо ругаете другите, даже същите тези обвинители? Не говорите ли и вие празни приказки, като всички останали? <..>

- Спорът ни отиде твърде далече... Струва ми се, че е по-добре да го прекратим. А аз ще бъда готов да се съглася с вас - прибави той (Базаров), като ставаше, - когато ми представите поне една даденост в съвременния ни бит, в семейния или в обществения, която да не предизвиква пълно и безпощадно отрицание. <..> Чуйте ме, Павел Петрович, дайте си един или два дена време, веднага едва ли ще откриете нещо. Прехвърлете всичките си съсловия и помислете хубавичко над всяко едно от тях, а ние засега с Аркадий ще...

- Ще се подигравате с всичко - подхвана Павел Петрович.

- Не, ще режем жаби. Да вървим, Аркадий; довиждане, господа!"

Интересно е, че за да предаде умонастроението на своите герои Тургенев предпочита да изобразява подобни сцени, а не постъпките на главните действащи лица. В 11-та глава това става особено явно, когато авторът съпоставя двамата братя Павел и Николай, и между другото възниква един очарователен малък пейзаж ("Вече се свечеряваше; слънцето се скри зад малката трепетликова горичка, разположена на половин верста от градината: сянката ѝ се протягаше през неподвижните поля").

Следващите глави са свързани с ходенето на Аркадий и Базаров в града. Сега градът прилича на междинна точка, на свързващо звено между имението на Кирсанови и селския дом на Базарови, разположен на тридесет версти от града в друга посока.

Авторът изобразява няколко явно фарсови герои. Името на г-жа Одинцова се споменава за първи път в дома на една прогресивна феминистка:

"- Има ли тук хубави жени? - попита Базаров, допивайки третата чаша.

- Има - отвърна Евдоксия, - но всичките са такива празноглави. Например mon amie Одинцова не е лоша. Жалко, че репутацията ѝ е някак си..."

Базаров среща г-жа Одинцова на бал у губернатора. "...Аркадий реши, че никога досега не е срещал такава прелестна жена. Звукът на гласа ѝ не излизаше от ушите му; гънките на роклята ѝ като че ли ѝ стояха по-иначе отколкото на другите, по-стройно и по-широко, и движенията ѝ бяха особено плавни и естествени в едно и също време".

Вместо да танцува (той е лош танцьор), Аркадий бъбри с нея по време на първата мазурка, "целият изпълнен с щастието да се намира близо до нея, да ѝ говори, като гледа очите ѝ, прекрасното ѝ чело, изцяло милото ѝ, важно и умно лице. Самата тя говореше малко, но в думите ѝ прозираше познаване на живота; по някои нейни забележки Аркадий заключи, че младата жена е успяла вече да преживее и да премисли много неща...

- С кого стояхте - попита го тя, - когато г-н Ситников ви доведе при мене?

- Забелязахте ли го? - попита на свой ред Андрей. - Какво славно лице има, нали? Базаров е това, мой приятел.

Аркадий започна да говори за "своя приятел".

Той говореше за него така подробно и с такъв възторг, че Одинцова се обърна към Базаров и го погледна внимателно. <...>

Губернаторът се приближи до Одинцова, обяви, че вечерята е готова, и със загрижено лице ѝ подаде ръка. Като тръгваше, тя се обърна, за да се усмихне и да кимне на Аркадий за последен път. Той се поклони ниско, погледна след нея (колко стройна му се стори талията ѝ, обляна от сивкавия блясък на черната коприна!)... <...>

- Е, какво? - попита Базаров, веднага щом Аркадий се върна при него в ъгъла. - Доволен ли си? Един господин ей сега ми каза, че госпожата е ой-ой-ой; ама господинът ми прилича нещо на глупак. Та според тебе как е, наистина ли е ой-ой-ой?

- Не разбирам много това определение - отвърна Аркадий.

- Виж ти! Колко е невинен!

- В такъв случай не разбирам твоя господин. Одинцова е много мила - безспорно, но се държи така студено и така строго, че...

- В тихата вода... ти знаеш! - подхвана Базаров. - Казваш, че е студена. А това е точно по вкуса ти. Защото обичаш сладолед.

- Може би - измънка Аркадий - не мога да съдя за това. Тя иска да се запознае с тебе и ме помоли да те заведа у тях.

- Представям си как си ме изрисувал! Впрочем, постъпил си добре. Заведи ме. Каквато и да е - просто губернска лъвица или "еманципе" като Кукшина, само тя има такива рамене, каквито не съм виждал отдавна".

Този откъс е връх в майсторството на Тургенев, изискано и живописно движение на четката (а сивкавият блясък на коприната е просто великолепен); тук има изумително чувство за цвят и игра на светлосенките. Известното руско възклицание "ой-ой-ой" се е запазило все още в Ню Йорк сред арменците, евреите и гърците - преселници от Русия. Обърнете внимание на първото откритие: когато на следващия ден представят Базаров на дамата, се оказва, че силният човек може да се сконфузи.

"Аркадий ѝ представи Базаров и с тайно удивление забеляза, че той някак си се сконфузи; докато Одинцова оставаше съвършено спокойна, като вчера. Базаров сам почувства, че се е сконфузил, и му стана досадно. "Ето ти тебе! От една жена се уплаших!" - помисли си той и като се отпусна свободно в креслото, не по-лошо от Ситников, заговори с преувеличена дързост, а Одинцова не сваляше от него ясните си очи".

Базаров, убеденият плебей, е безумно влюбен в аристократичната Ана. Тургенев отново използва похват, който вече започва да омръзва - пауза за биографичен очерк, в който се описва миналото на младата вдовица Ана Одинцова. (Бракът ѝ с Одинцов продължил шест години до смъртта му.) През грубата външност тя успява да види очарованието на Базаров. Важно наблюдение от страна на Тургенев: "Само вулгарността я отблъскваше, а никой не би упрекнал Базаров във вулгарност".

(Следва)