Лекции по руска литература – брой 30

АВТОР: ВЛАДИМИР НАБОКОВ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Предишни части:

I. НИКОЛАЙ ГОГОЛ (1809–1852) - НЕГОВАТА СМЪРТ И НЕГОВАТА МЛАДОСТ - 1-2, 3, 4, 5. ДЪРЖАВНИЯТ ПРИЗРАК – 1, 2, 3, 4, 5, 6. НАШИЯТ ГОСПОДИН ЧИЧИКОВ – 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8-9. УЧИТЕЛ И ВОДАЧ – 1, 2-3, 4-5-6, 7, 8. АПОТЕОЗ НА МАСКАТА – 1, 2-3, 4, 5-6.

II. ИВАН ТУРГЕНЕВ (1818–1883) - 1, 2.

"БАЩИ И ДЕЦА" (1862 г.)

Целият текст дотук в „Библиотека на Павел Николов – Лекции по руска литература“

1.

"Бащи и деца" е не само най-добрият роман на Тургенев, но и едно от най-блестящите произведения на IXX век. В него авторът успява да въплъти своя замисъл: да създаде мъжествен характер на млад руснак, който не прилича по нищо на журналистическата кукла от социалистически тип и в същото време е лишен от всякакъв самоанализ. Базаров е несъмнено силен човек и ако имаше възможност да живее повече от тридесет години (когато се срещаме с него, той завършва университет), сигурно щеше да стане велик мислител, известен лекар или действащ революционер. Но в природата на Тургенев и в неговото изкуство има една обща слабост: не бил способен да доведе мъжките герои до победа в пределите на своя замисъл. Нещо повече, зад стремителността и силата на волята и зад неистовото хладнокръвие на героя се крие природна юношеска пламенност, която Базарав смята за несъвместима със суровостта на един бъдещ нихилист. Нихилизмът го подтиква да отхвърля демонстративно и да отрича всичко на света, но не може да го освободи от страстната любов или да примири това чувство с възгледа му за животинската природа на любовта. Любовта се оказва нещо по-голямо от форма на биологично съществуване. Романтичният огън, който обхваща внезапно душата му, го потриса, но отговаря на изискванията на истинското изкуство, защото пробужда у Базаров естествената логика на младостта, излизаща извън рамката на тясната умозрителна система - в дадения случай нихилизма. Тургенев все едно измъква своя герой от шаблона, който сам си е наложил, и го поставя в нормалния свят, където господства случайността. Той го оставя да умре не поради някаква вътрешно развитие, а по сляпо решение на съдбата. Базаров умира със спокойно мъжество, като на бойното поле, но в това има елемент на поражение, напълно съзвучно с общото настроение на покорност пред съдбата, което краси цялото творчество на Тургенев.

Читателят ще забележи - по-нататък ще му насоча вниманието към съответните откъси, - че двамата бащи и чичото в романа не само не приличат изобщо на Аркадий и Базаров, но не си приличат и помежду си. За отбелязване е и това, че Аркадий е много по-мек, по-прост, по-обикновен и по-нормален от Базаров. Ще се спрем на няколко откъса, особено живи и забележителни. Може да се посочи например следната ситуация. Възрастният Кирсанов, бащата на Аркадий, има любовница: тихо, нежно, съвсем очарователно момиче от народа - Феничка. Тя е типичен женски образ, създаден от Тургенев, пасивна героиня в романа; около нея се въртят трима мъже: Николай Кирсанов и неговия брат Павел, на когото по странна игра на въображението тя му напомня образ, свързан с някогашна страст, а освен това с нея флиртува Базаров и този лек флирт довежда до дуел. Но не Феничка ще стане причина за гибелта чу, а петнистият тиф.

(Следва)