Нобелови лауреати – 1937 година

Паул Карер (Paul Karrer)

21 април 1889 г. – 18 юни 1971 г.

Нобелова награда за химия, 1937 г. (заедно с Уолтър Норман Хауърт)

(За изследванията му на каротеноидите, флавините и витамин А и В₂.)

Швейцарският химик Паул Карер е роден в Москва, Русия, където баща му, в чиято чест получава името си, работи като зъболекар. Когато момчето е на три години, семейството се връща в родината си, Швейцария, и живее известно време в Цюрих, преди да се установи в окръг Вилдег на кантона Аарау. Карер завършва началното училище в близкия Морикен, средното училище в Ленцбург и гимназията в Аарау. Сериозен интерес към науката проявява, когато учи в средното училище.

Като постъпва през 1908 г. в Цюрихския университет, Карер учи химия при Алфред Вернер. През 1911 г. бъдещият учен получава докторска степен за дисертация, разглеждаща съединенията на кобалта и става асистент на Вернер в Химическия институт на университета. Първата научна статия на Карер, посветена на органичните съединения на арсена, прави толкова дълбоко впечатление на Паул Ерлих, че той предлага през 1912 г. на Карер да му стане асистент в Научно-изследователския химико-терапевтичен институт във Франкфурт на Майн (Германия).

В началото на Първата световна война през 1914 г. Карер е принуден да се върне в Швейцария, защото е призован в швейцарската армия като артилерийски офицер, но през 1915 г., след смъртта на Ерлих, се връща във Франкфурт на Майн, за да продължи научните изследвания в областта на химията в Химико-терапевтичния институт. През следващите три години Карер изучава химията на растителните продукти, а след това заема длъжността адюнкт-професор по органична химия в Цюрихския университет. През декември 1919 г. Карер става приемник на Вернер на поста професор по химия и директор на Химическия институт. Там той изследва захарите, аминокиселините и белтъците. Ученият се интересува особено от стереохимията (пространственото разположение на атомите и молекулите) на тези и на други органични вещества.

През 1927 г. Карер започва да изучава антоцианините - група пигменти, които са основната причина за червения и синия цвят на растителните цветчета.Рихард Вилщетер, който работи във Федералния технологичен институт в Цюрих, вече е изолирал тези съединения и е изследвал молекулярната им структура. А Карер изследва състава на антоцианините. През следващата година той започва да изследва кроцина, жълт пигмент, който се среща в растения като минзухара и гарденията, и през 1930 г. определя структурата на бета каротина, намиращ се в състава на морковите и други растения, което е установено малко преди това от Рихард Кун. Карер открива, че молекулата на бета каротина се състои от две симетрични части, всяка от които е огледално отражение на другата по отношение на въображаема вертикална ос.

Изследването на растителните пигменти довежда учения до витамините - тема, която представлява значителен интерес в началото на ХХ век и по времето на Карер едва започва да разкрива своите тайни, свързани с потребностите на организма от храна. Като изяснява, че каротинът се превръща в организма във витамин А, Карер изолира този витамин от мазнината на рибешки дроб и през 1931 г. определя не само неговия състав, но и молекулярната му структура. Той открива, че витамин А се състои от двадесет атома въглерод, тридесет атома водород и един атом кислород, които заедно образуват шестчленен затворен пръстен, към двата края на който са прикрепени три метални групи, а към третия - дълга зигзагообразна верига. Тази конфигурация представлява половин молекула бета каротин с присъединена към нея молекула вода. Когато прави това откритие, Карер става първият учен, описал молекулярната структура на витамин.

В началото на 30-те години Карер, опирайки се на знанието за органичните пигменти, продължава да изучава витамините. От повече от 100 тона суроватка той получава минимално количество жълт азотосъдържащ пигмент, наречен лактофлавин, който по-късно става известен като рибофлавин или витамин В₂. С химически анализ Карер установява неговата формули и молекулярна структура, а през 1935 г. синтезира веществото.

Една година след като получава Нобеловата награда, Карер синтезира витамин Е, а след този успех бързо следва още един - обособяването в чист вид на витамин К. След това Карер се заема с проучването на никотинамидадениндинуклеотида (НАД) - ферментно вещество, регулиращо обмяната на водорода между молекулите в клетката и създаващо по такъв начин вътрешноклетъчна енергия. През 1942 г. ученият определя структурата на това вещество. По-късно, през 40-те години, той се връща към изучаването на каротините и през 1950 г. завършва техния синтез. В същото време той ръководи изследванията на курарето, природна отрова, чиито производни се използват оттогава в хирургията като средство за отпускане на мускулите.

През 1950-1953 г. Карер е ректор на Цюрихския университет. Той продължава да се занимава активно с научна дейност до излизането си в оставка през 1959 г.

През 1914 г. Карер се жени за Хелене Фролих, чийто баща е директор на психиатричната клиника в Кьонингсфелден. Семейството има трима сина, единият от които умира в детските си години. Изключително педантичен изследовател, Карер е дълбоко уважаван за своята доброта и скромност. Въпреки че е състоятелен човек, той няма собствен автомобил и всеки ден ходи на работа с автобус. Умира в Цюрих след краткотрайно боледуване.

Освен Нобеловата награда Карер получава наградата на фонда "Марсел Беноа" (1923 г.), наградата Станислао Каницаро на Италианската национална академия на науките (1935 г.), както и много други награди. Член е на научни дружества на три континента, включително на Лондонското кралско дружество, на Академията на науките в Париж, на националните академии на науките на Италия и САЩ, има почетни степени от университетите в Париж, Лондон, Цюрих, Базел, Страсбург, Бреслау, Брюксел, Торино и Мадрид.

Превод от руски: Павел Б. Николов