Лекции по руска литература – брой 37

АВТОР: ВЛАДИМИР НАБОКОВ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Предишни части:

I. НИКОЛАЙ ГОГОЛ (1809–1852) - НЕГОВАТА СМЪРТ И НЕГОВАТА МЛАДОСТ - 1-2, 3, 4, 5. ДЪРЖАВНИЯТ ПРИЗРАК – 1, 2, 3, 4, 5, 6. НАШИЯТ ГОСПОДИН ЧИЧИКОВ – 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8-9. УЧИТЕЛ И ВОДАЧ – 1, 2-3, 4-5-6, 7, 8. АПОТЕОЗ НА МАСКАТА – 1, 2-3, 4, 5-6.

II. ИВАН ТУРГЕНЕВ (1818–1883) - 1, 2.

"БАЩИ И ДЕЦА" (1862 г.) - 1, 2, 3, 4, 5, 6.

Целият текст дотук в „Библиотека на Павел Николов – Лекции по руска литература“

7.

Тургенев предприема първия си опит да се разправи с противника, като въвлича в разговор Павел Петрович и Фенечка, а след това - Павел и брат му. И Павел Петрович моли тържествено Николай да се ожени за Фенечка. Малък опит за четене на морал, не много художествен. Павел Петрович решава да замине за чужбина: душата му е мъртва. Ще го срещнем за малко в епилога, но в общи линии Тургенев се е сбогувал с него.

Трябва да се простим и с темата за Николское. Отиваме в Николское, където Катя и Аркадий седят в сянката на ясена. Хрътката Фифи е също там. Светлината и сенките са красиво описани:

"Слабият вятър, като трепкаше в листата на ясена, движеше тихичко назад и напред по тъмната пътечка и жълтия гръб на Фифи бледо-златни светлинни петна; плътна сянка обгръщаше Аркадий и Катя; само рядко в косите ѝ пламваше ярка ивичка. Двамата мълчаха; но именно в това как мълчаха, как седяха един до друг се чувстваше доверчиво сближаване: всеки от тях сякаш не мислеше за своя съсед, а се радваше тайно на неговата близост. И лицата им се бяха изменили от времето, когато ги видяхме за последен път: Аркадий изглеждаше по-спокоен, Катя по-оживена, по-смела".

Аркадий се освобождава от влиянието на Базаров. Разговорът играе чисто практическа роля: представя резултати, посочва крайни ситуации. Също така е опит да се направи разлика между характера на Катя и характера на Ана. Всичко това е много слабо и със закъснение. В момента, в който Аркадий едва не предлага брак, си тръгва и се появява Ана. Една страница по-нататък се появява Базаров. Каква активност!

Сега трябва да се разделим с Ана, Катя и Аркадий. Финалната сцена протича в беседката. По време на следващия разговор между Аркадий и Катя се чува как паралелно разговарят Базаров и Ана. Сринали сме се до равнището на комедия на нравите. Отново виждаме похвата на подслушването, похвата на симетричните двойки и похвата на направените изводи. Аркадий подновява ухажванията си и Катя не го отхвърля. Ана и Базаров постигат съгласие:

"- Ето виждате ли - продължаваше Ана Сергеевна, - ние с вас сгрешихме; и двамата не сме вече в първа младост, особено аз; поживели сме, уморили сме се; ние двамата - защо да се церемоним? - сме умни: отначало се заинтересуваме един от друг, любопитството ни беше възбудено... а след това...

- А след това не ми достигна дъх - подхвана Базаров.

- Вие знаете, че нямаше причина да се караме. Както и да е, ние не се нуждаехме един от друг, ето кое е главното; ние бяхме прекалено много... как да го кажа... еднородни. И не го разбрахме веднага. <...> Евгений Василич, не е по силите ни... - започна Ана Сергеевна; но вятърът налетя, зашумя с листата и отнесе думите ѝ.

- Защото вие сте свободна - произнесе след кратка пауза Базаров.

Повече нищо не можеше да се разбере; стъпките се отдалечиха... всичко затихна".

На другия ден Базаров благославя своя млад приятел Аркадий и заминава.

(Следва)