Лекции по руска литература – брой 34

АВТОР: ВЛАДИМИР НАБОКОВ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Предишни части:

I. НИКОЛАЙ ГОГОЛ (1809–1852) - НЕГОВАТА СМЪРТ И НЕГОВАТА МЛАДОСТ - 1-2, 3, 4, 5. ДЪРЖАВНИЯТ ПРИЗРАК – 1, 2, 3, 4, 5, 6. НАШИЯТ ГОСПОДИН ЧИЧИКОВ – 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8-9. УЧИТЕЛ И ВОДАЧ – 1, 2-3, 4-5-6, 7, 8. АПОТЕОЗ НА МАСКАТА – 1, 2-3, 4, 5-6.

II. ИВАН ТУРГЕНЕВ (1818–1883) - 1, 2.

"БАЩИ И ДЕЦА" (1862 г.) - 1, 2, 3, 4.

Целият текст дотук в „Библиотека на Павел Николов – Лекции по руска литература“

5.

В 19-та глава Базаров и Кирсанов си тръгват от Николское. (Появата на Ситников създава комичен ефект и художествено е прекалено пригладена и неприемлива.) Ние ще прекараме три дена - три дена след три години раздяла - със старите Базарови:

"Базаров се показа от каретата, а Аркадий протегна глава иззад гърба на своя приятел и видя на малката веранда на господарския дом висок слаб човек с разрошени коси и тънък орлов нос, облечен в разкопчан стар военен сюртук. Той стоеше, разкрачил нозе, пушеше дълга лула и присвиваше очи от слънцето.

Конете спряха.

- Най сетне дойде - проговори бащата на Базаров, като продължаваше да пуши, макар че чибукът играеше между пръстите му. - Е, излизай, излизай, да се целунем.

Той започна да прегръща сина си... "Енюша, Енюша" - разнесе се треперещ женски глас.

Вратата се разтвори и на прага се показа кръгличка, нисичка старица с бяло боне и къса пъстра блуза. Тя ахна, залюля се и сигурно щеше да падне, ако Базаров не я беше подхванал. Пухкавите ѝ ръчички се обвиха мигновено около шията му, главата ѝ се притисна към гърдите му и всички замлъкна. Чуваше се само как тя ридае на пресекулки".

Имението е малко; Базарови имат само двадесет и двама крепостни. Старият Базаров, служил някога в полка на генерал Кирсанов, е старомоден провинциален лекар, безнадеждно изостанал от времето. В първия си разговор той произнася патетичен монолог, който навява скука на неговия разкрепостен и равнодушен син. Майката пита колко дълго ще остане Евгений след тригодишното си отсъствие. Тургенев завършва главата като описва произхода и характера на госпожа Базарова, похват, който вече ни е известен - биографична пауза. Има втори разговор, този път между стария Базаров и Аркадий (Евгений е станал рано и е отишъл на разходка, а човек се чуди дали е събирал нещо). Целият разговор се върти около тема, която утешава любещия баща: Аркадий е близък приятел и възхитен почитател на неговия син. Третият разговор е между Евгений и Аркадий в сянката на купа сено, от който научаваме някои биографични подробности от живота на Евгений. Той е живял в имението две години, а след това само го е посещавал от време на време; баща му бил военен лекар, придвижвал се от място на място. Разговорът преминава на философски теми, но завършва с малка караница.

Истинската драма започва, когато Евгений внезапно решава да замине, макар да обещава, че ще се върне след един месец.

Старият Базаров, "като махаше още няколко мига енергично с кърпата от верандата, се отпусна на стола и клюмна глава на гърдите си. "Изостави ни, изостави ни! - забръщолеви той. - Напусна ни; скучно му стана с нас. Сам съм, като този пръст съм сам сега" - повтори той няколко пъти и всеки път протягаше напред ръката си с изпънат показалец. Тогава Арина Василевна се приближи до него и като опря побелялата си глава до неговата побеляла глава, каза: "Какво да се прави, Вася! Синът е отрязано парче хляб. Като сокол е: поиска ли - ще долети, поиска ли - ще отлети; а ние с тебе сме като израстък в кухо дърво, седим един до друг и не мърдаме. Само аз ще остана завинаги при тебе, както и ти при мене.

Василий Иванович свали ръцете ѝ от лицето си и прегърна своята съпруга, своята приятелка, така силно, както и в младостта си не я беше прегръщал: тя му беше утеха в скръбта".

(Следва)