Гробна тишина

Автор: Денис Пятигорец

Превод от руски: Павел Николов

Помните ли как започна всичко?

Помните ли с какъв патос Русия влезе в Крим? Помните ли ватния трепет и гордостта за „изправянето на крака“? А как соколите на Шойгу полетяха в Сирия? Синоптичната прогноза за бомбардировките помните ли? А това, че нефтът няма да падне, защото кралят на Саудитска Арабия няма да допусне подобно нещо? А санкциите, които не вредят? А импортозамяната?

При всеки шантав етап от съвременната история на Русия питерският босяк разказваше с мил глас на руснаците, че всичко трябва да е точно така. Че това не е страшно. Това са временни трудности. И народът вярваше. И всеки път тази вяра се изпаряваше все по-бързо и затова се налагаше да се правят все по-чести патриотични инфузии. Но ето че аргументите свършваха. Авторитетите на политиците от висшия ешелон се нивелираха с всяко покачване на цените на продуктите и на бензина. Оставаше само ботоксоликият лидер на нацията с нарисувания рейтинг на доверие да замае някак си мозъка на народа и да го удържи в юздата.

Но и той се скапа. Последната му пресконференция с мантрата „преминахме върха на кризата“ се превърна в първия гвоздей в капака на ковчега на руската пропагандна машина. Рублата падна дори не след заявлението на Путин, а по време на неговата реч, което направи изказването му още по-ненормално. Всички големи козове свършиха. А последния коз шестица, патриарх Кирил, използваха максимално тъпо – дадоха му да заяви, че Русия се отбранява в Сирия. Отбранява се! В чужда страна, като нанася удари по хора, които не могат да поразяват въздушни цели. И това го говори духовно лице… Още един път патриархът на Руската православна църква (който се смята за по-висшестоящ от Вселенския Константинополски патриарх) се спусна до равнището на маргинален ислямски проповедник, призоваващ младите мюсюлмани да станат шахиди.

И ето че получиха резултата.

Веднага след Нова година нефтът се срина за пореден път. След него запълзя и рублата. На борсата спад. Икономиката чака позитивни тенденции, а те просто няма откъде да се вземат. Руснаците очакват повишаване на цените на продуктите от 15 януари, Държавната дума се замисля да изземе временно банковите спестявания на хората, за да закърпи дупките в бюджета, а Кремъл мълчи. Вече няма кой да успокои хората. Кой сега ще повярва в „неработещите санкции“ или в „преминалата криза“, когато след това рублата падна още повече? А нали това не е предел! Какво да се говори сега за оправдание? Да се каже, че, така и така, става дума за световна криза – ето, вижте Китай или САЩ, там също падат индексите. Само че и това няма да мине – Международният валутен фонд предсказа по-нататъшен упадък на икономиката на Русия и (ВНИМАНИЕ!) ръст на икономиката на Украйна!!!! А какво може да бъде по-лошо за руснаците от благополучието на съседа враг.

Но да оставим враговете, приятелите също са в беда. Китай има куп свои проблеми, затова няма излишни пари за инвестиране в санкционираната и рискова Русия. А и отношението на Русия към китайците е същото, каквото е било на британците към Китай по време на опиумните войни. Иран смогна да настрои срещу себе си Саудитите, а те бързо събраха мощна антииранска коалиция в ислямския свят. Иран започна да сипе в началото патетични заплахи срещу Саудитите, но бързо се спихна, когато Саудитите удариха с ракета иранското посолство в Йемен. Както „великата“ Русия след сваления от турците самолет, Иран си подви опашката и заяви вяло за забрана на вноса на саудитски продукти. С Асад нещата също не вървят. САЩ отново определиха своята позиция – най-много през 2017 година Асад трябва да си отиде. Иначе казано – Кремъл не само не постигна максималната си цел в Сирия (приемането на Руската федерация в международната антитерористична коалиция и премахване на част от санкциите), но и минималната си цел (запазването на Асад като президент на Сирия) не е вече в състояние да постигне. Тогава за какво е тази война? Каква е ползата? Има руснаци, загинали във взривения над Египет самолет. Има свален СУ. Има санкции срещу Турция и поскъпване на аналогичната продукция в Руската федерация. Има погубен туристически отрасъл. И всичко това заради войната в Сирия. А каква е ползата? Как да се обясни това на обикновения руснак? А и кой ще направи това след глупостите на Гундяев? Никой. Пак ще има тишина. Грабна тишина.

А докато Кремъл мълчи, икономическите експерти правят политиката на властта на пух и прах. Демура предсказва падане на рублата към 100 за долар (в момента 74.85 – бел. прев.) в най-близко време. Даже умереният Греф вече не просто говори, а крещи: в Русия има три беди – цената на нефта, санкциите и липсата на структурни реформи за развитието на икономиката. Във връзка с това какво трябва да се направи, за да се излезе от кризата? Всичко е просто – да бъдат изведени войските от Сирия, да бъде зарязан Асад, да бъде изпратен по дяволите Иран и да бъде даден за сдъвкване от Саудитите, да бъдат изведени войските от Донбас, да бъде върнат Крим и да бъде платена компенсация на Украйна. Това веднага ще премахне санкциите за Руската федерация, а също така ще развърже ръцете на ОПЕК и тя с удоволствие ще ограничи добива на нефт, за да се повиши отново цената му. Паралелно с това ООН ще въведе отново санкции срещу Иран за каквото и да е: за ракетната програма, за подкрепата на Асад в Сирия и на хуситите в Йемен – за какво точно не е важно, главното е, че ще ги въведе. И тогава нефтодоларите ще потекат отново в руския бюджет. Само че след едно подобно нещо Путяша едва ли ще може да запази властта си. Ще му се наложи да се пенсионира. А той по-скоро ще умре в креслото си, или по-скоро ще умрат руснаците, отколкото да изпусне властта от ръцете си.

Може да се опита вариантът със стуртурната реформа в икономиката. Но това ще доведе до развитие на предприемачеството, на дребния и средния бизнес. А какво става след подобно развитие – правилно, формира се средна класа. Заражда се обществен пласт, който е способен да мисли и да действа самостоятелно. Средната класа неминуемо ще се стреми към демократичните ценности и ще отхвърля всякаква корупция и авторитаризъм, което означава, че средната класа е зло за днешния режим в Русия.

Което означава, че никакви реформи в икономиката при тази власт няма да има.

Което означава, че икономиката на Русия ще продължи своето падение.

В тишината. В гробната тишина…