Позив (исторически документ)

Обработил с OCR програма и редактирал: Павел Николов

С най-голяма скръб трябва да бъде отбелязан бавния и мъчителен процес, съпровождащ както оформянето, тъй и необходимата широка дейност от страна на прогресивните обществени сили в Турция. Въпреки големия интерес към новозараждащите се либерални и демократически партии в страната, техните усилия, за съжаление, се оказаха почти безрезултатни. Доминиращата роля в преустройването на Турската империя бе предоставено на най-консервативните и реакционни довчерашни и днешни обществени фактори. Тъй зле съчетаното ново положение не можеше освен да породи един всеобщ упадък в духа на народните маси; едно състояние на инертност и бездушие; една неподвижност и безинтересност към развиващите се събития; една атмосфера на пълна неопределеност. Вместо принципа за националното равенство, лишените от всяка държавническа мъдрост младотурски политици изнесоха с една невъобразима дързост мухаджирския въпрос (за преселниците турци от България – бел. П. Н.). Тогаз, когато със стотини хиляди български, арабски и арменски бежанци, синове на туй отечество, требваше да бъдат възвърнати, недалновидните турски кръгове пожелаха да обезличат или да смажат нетурските народности. С един безумен жест те помислиха да възпрат цялото обществено развитие, а един подобен акт, целящ да накърни правото на свободното самоопределение на по-прогресивните нации и тяхната културна напредналост, добита чрез дългогодишни революционни борби, можеше да има само гибелни последици. Една замисъл бе проявена, една система предприета едновременно от правителството и парламента, стремяща се да отнеме широките граждански и политически свободи в страната. След законните за печата, сдружаванията, стачките, събранията и пр. отоманското правителство побърза да зарегистрира и нов пасив с тъй нещастния закон за четите. Необходимата цел да се привърже населението към държавата не само че не бе постижима по този начин, но се и създаваха условия за виреенето на четите. Тогаз, когато пресата безспирно апелира за някакво единство, елементите на силно недоволство у потиснатите и онеправдани обществени слоеве ги тласкат в ръцете на пропагандите. Правителството съзнателно маскира печалната истина и продължава да бездейства. Властта е съсредоточена навсякъде изключително в ръцете на мюсюлманите, се чувства напълно безконтролна.

Без никакъв оглед към съвременните държавно-правни понятия, отоманският парламент допусна безразборното вотирание на поднасяните му от най-реакционно настроения и безотговорен фактор, държавния съвет, редица мероприятия от естество да оставят неудовлетворени безчет съществени политико-социални искания. Ни една стъпка към подобрение на поминъците, намаление на данъците, създаването на пътища и насърчаване на производствата.

Тежката участ на дълго измъчваното чифлигарско (земеделско – бел. П. Н.) население не бе предмет на обсъждане от страна на отоманския парламент, то не съставляваше никаква грижа за правителството. Най-кардиналният и жизнен въпрос стои незачекнат: 75% от цялата обработвана земя в страната е разпределена между вакъфа, държавата и короната. На двайсет милиона селска малоимотна и безимотна маса не се пада даже нито 205%, ако се извади земята на едрите земевладелци турци. А чуждите поданици и крупните капиталисти не плащат почти никакви данъци.

Най-мъчителните въпроси, чрез справедливото разрешаване на които биха се пресекли пътищата на външните домогвания и би настъпило известно умиротворение, остават неразгледани. Правителството на което не липсва инициативността да разпореди за бързото събиране на бекаите от 318 г. насам - вместо да бъдат те опростени - продължава още да политиканства с църковно-училищния спор. А въпрос за някаква обща политическа амнистия, досущ и не съществува. Приетият миналата година няколкочленен закон, не само не обхваща, но и не изчерпва тази материя.

Е добре, при тъй развилите се обстоятелства, съзнанието за нашия граждански дълг и задачите, които ни се налагаха в настоящите трудни времена, изискваха не пусто епитропстване, а дела. Без борба не могат абсолютно никакви придобития да се завоюват. Ето защо навременното координиране на прогресивните обществени сили бе въпрос наложителен,

Обаче, не без съжаление, ний сме длъжни да признаем, че и Народната федеративна партия, в своята цялост, не зае съответното ѝ достойно място в процеса на обществените борби. Тогаз. когато нейните демократически принципи требваше с всички сили да бъдат широко популяризирани и да легнат в съзнанието на народните маси, личните страсти взеха връх над разума и дълга. Породените в нея недоразумения пречеха на развитието и засилването ѝ. Една партия само на форма, без никакво съдържание, една партия без никаква непосредствена дейност, без никакъв политически активитет не можеше да бъде една жизнеспособна партия. Само идейните търкания са допустими и неизбежни за една дееспособна партия, но никога правото да бъде насилена свободната мисъл у индивида не може да бъде установено. Повелителен дълг бе, прочее, да бъдат обективно осветлени причините за нарушеното в партията единство. Стоящи на туй гледище, ний не можем да не отблъснем взетата от Централното бюро, с участието на един само съветник, резолюция по отношение члена на партията Яни Сандански. Но не върху нас лежи отговорността за внесения личен елемент в създадения спор и не ний ще полемизираме на тази почва.

Изхождайки от единството и принципите на партията, ний мислим, че съществуващите ред въпроси от обществено значение трябва да бъдат предмет на едно зряло колективно обсъждане. Ето защо след станалите напоследък другарски съвещания в Солун и Драма ний формулирахме мнението си: върху навременността и целесъобразността от свикването на един извънреден конгрес с следния приблизителен дневен ред:

I. Общи въпроси:

а) Мухаджирският въпрос,

б) Чифлигарският въпрос,

в) Църковно-училищният спор,

г) Законопроектът за четите,

д) Обща политическа амнистия,

е) Ревизия на делата на сега осъдени за минали политически престъпления и

ж) Опрощаване на бекаите.

II. Партийни въпроси:

а) Спорът в партията,

б) Партийна тактика,

в) Ревизия на програмата, устава и правилника на партията.

Горният дневен ред не е окончателен и подлежи на допълване от страна на партийните организации и другари. Като най-подходящо време за конгреса ний намираме великденските празници, а място — Солун. По окончателното установяване на горните въпроси партийните организации и съмишленици са напълно свободни при изказване на мненията си. За тази цел те ще се отнасят до временната комисия в Солун, от К. Тенчов, Буйнов и Миразчиев, до които ще отправят мненията си и всички запитвания.

Време е вече политическата летаргия да се разбие. Съзнанието за нашия обществен дълг трябва да заговори с всичката си сила. Личните страсти и вражди, нямащи място при идейните борби, трябва да занемеят пред дълга, който ни се налага в сегашните критически за страната моменти.

Подписали: А. Арнаудов, А. Буйнов, Чуд. Кантарджиев, Д. Миразчиев, Яни Сандански, Г. Скрижевски, Таската, д-р Хр. Тенчов

ОРИГИНАЛ