Заекът. Белият заек

Автор: Борис Акунин

Превод от руски: Павел Николов

Преди известно време, като излизах от библиотеката на Британския музей и още не бях се измъкнал от паралелната реалност, видях внезапно на една от съседните улици любопитна мемориална табела.

"Тук живя подполковникът от авиацията Ф. Ф. Е. ЙЕО-ТОМАС, кавалер на Джордж крос (1902-1964), секретен агент с кодово име Белият заек“

Разбира се, бръкнах веднага в джоба за вълшебната пръчка спасителка, поразходих се из Гугъл и прочетох, че Форест Йео-Томас е прототип на Джеймс Бонд. Ян Флеминг измислил своя агент 007, следейки приключенията на Белия заек.

Bond. James Bond и Rabbit. White Rabbit

Сега, като съм прочел две биографии на Йео-Томас, зная за него много повече отколкото някога знаел Флеминг.

Ето ви приказка не за бялото биче (на руски „сказка про белого бычка“, което означава дълга и скучна измислена история), а едно действително повествование за Белия заек.

Този човек, англичанин по кръв и поданство, израснал във Франция и бил съвършено двуезичен.

Първата черта на сходството му с Бонд е любовта към приключенията.

По време на Първата световна война той напирал да отиде на фронта, но нито британците, нито французите вземали юношата в армията и той, още ненавършил шестнадесет години, като излъгал доверчивите янки, се записал доброволец в американската войска. Войната скоро свършила и ненавоювалия се млад Йео-Томас се отправил като доброволец от Американския легион (военизирана ветеранска организация) да спасява новородената Полша от болшевишката заплаха. По време на будьоновсикя рейд, край Житомир, попаднал в съветски плен. Искали да разстрелят момъка като агент на Антантата, но той (ето ти тебе!) удушил пазещия го червеноармеец, избягал и дълго – през Балканите и Турция – се добирал до дома си.

Втората черта, която Флеминг заимства от прототипа на Бонд е изтънчеността.

В периода между войните Форест Йео-Томас работил в известената парижка модна къща „Едвард Молино“: обличал се шикарно, карал красиви автомобили и изобщо не се лишавал от нищо.

Така примерно изглеждал този живот в стил ар деко

Форест имал още една характеристика, която го сродява с Бонд. Този облечен по модата човек бил превъзходен спортист – увличал се от бокс.

Приятният във всяко едно отношение живот на англо-френския човек на живота свършил, когато започнала Втората световна.

Йео-Томас се записал в кралските военновъздушни сили, но не му дали да лети – вече наближавал четиридесет години. Тогава Форест си намерил още по-опасна служба: в Управлението за специални операции (УСО) – организация, създадена за диверсии и шпионаж в германския тил. Йео-Томас с родния си френски и с познаването на всички региони на Франция, които обходил в годините, когато бил търговски пътник, подхождал идеално за тази работа.

По това време съюзниците вече започвали да готвят небивала по сложност операция – десант на континента през двойна преграда: Ла Манша и мощния Атлантически вал. Успехът на десанта зависел до голяма степен от това дали френските партизани и нелегални ще успеят да дезорганизират в деня „Д“ германския тил.

През 1943 година френските участници в съпротивата били разделени на множество отделно съществуващи организации и клетки – без връзка, без въоръжение, без технически средства. Ръководителите на тези нелегални центрове гинели един след друг като мухи: дилетантите не можели да се противопоставят на професионалистите от СД.

УСО се заело с невероятно трудна задача: да превърне брауновото движение на Съпротивата в единен фронт.

Белият заек станал един от главните координатори на този процес. Той летял три пъти до Франция, примирявайки и събирайки левите с десните, партизаните с градските нелегални, съратниците на генерал дьо Гол със съратниците на генерал Жиро (имал дьо Гол такъв съперник, днес почти забравен, но тогава много популярен).

Като нелегален Белият заек бил, разбира се, герой, но не повече от другите агенти: рискувал, изплъзвал се от засади, спасявал своите другари. Веднъж застрелял един много натрапчив таен агент на Гестапо. Друг път се спасил, защото се направил на покойник в погребална катафалка – много кинематографично. От останалите координатори го отличавали може би само привързаността му към контенето (елегантни шапки и костюми, пътуване в първа класа) и удивителната му способност да оцелява. Белият заек бил хладнокръвен и внимателен, благодарение на което се задържал невероятно дълго. Станал лично известен на Чърчил и на дьо Гол, но и на гестаповците, които тръгнали на истински лов за чевръстия английски заек.

Животът в окупирания Париж

В края на краищата (през март 1944 година) Заекът бил заловен. Обградили го от всички страни и един човек от свръзките му го издал, изплашил се от изтезанията. Хванали англичанина много грамотно, като Брат Пит в „Гадни копилета“: скочили върху него петима, свалили го и го притиснали. Йео-Томас не успял да използва нито цианкалия в пръстена, нито хитрия sleeve gun (прототип на бондовските технически джаджи).

Пистолет в ръкава: разработка на техниците от британското УСО

Пистолетът в ръкава не би могъл да помогне на Заека, но за пръстена в следващите дни той съжалявал горчиво. Истински, поразителен героизъм Йео-Томас проявил, когато се оказал в немския затвор.

Гестаповците се отнасяли към джентълмена съвсем не по джентълменски. Те го изтезавали няколко денонощия по цялата си гнусна научна методика. Давели го например във вана и след това го свестявали с помощта на изкуствено дишане. И така шест пъти поред. Налагали го с тояга по онова място, за което джентълмените не говорят гласно. Не му давали да спи. Закачали го да виси на белезници (след това едва не започнала гангрена). И така нататък.

Трябвало да издържи достатъчно време, за да могат другарите му да се досетят за провала и да опразнят тайните жилища. Когато палачите се уморявали, Белият заек си мислил, че вече няма да издържи и на следващият разпит ще проговори. Но започвал нов рунд изтезания и се пробуждал чугуненият британски инат. Белият заек не издал нищо и никого. Като разбрали, че времето е изпуснато, гестаповците отстъпили.

Когато прехвърлели затворника от един затвор в друг, пазачът не затворил плътно помещението и Заекът съвсем не по заешки се нахвърлил върху есесовеца, взел му автомата. И щял да избяга, но другите арестанти се уплашили и извили ръцете на смелчагата. Останал жив само защото пазачът се уплашил да доложи на началниците си за своята небрежност.

За разлика от вятърничавия Бонд към четиридесетте си години Форест престанал да ухажва красавиците, защото срещнал една жена, която обикнал. Тя останала в Англия и чакайки своята смърт, Заекът мислел само за това как да ѝ предаде вест за себе си.

Така той се превърнал приживе в легенда. Защото използвал всякаква възможност да изпрати бележка на своята Барбара. Ту я хвърлял от камиона със затворници в краката на пътните работници. Ту я предавал на „нормални“ английски военнопленници, които имали право на кореспонденция. Ту измислял нещо друго.

Поразително е, че повечето от тези писма стигали до адресата. Барбара съобщавала за движението на своя любим в УСО, а там по това време работел младият разузнавач Ян Флеминг и следял очарован невероятните подскоци на Белия заек.

Капитан втори ранг Флеминг

Отначало бележките идвали от парижки затвор. След това от компиенски затвор. След това от Бухенвалд (изглежда, че Йео-Томас е съобщил първи на света за този чудовищен лагер на смъртта). След това от разни части на Германия.

Въпросът е в това, че и в Бухенвалд Белият заек останал верен на себе си.

Да останеш Джеймс Бонд и в бухенвалдския ад – това е истински подвиг

Той създал нелегална организация и организирал масово бягство. От двадесетте смелчаци десетима загинали, но останалите десет души избягали, сред тях и късметлията Форест.

Той преминал през цяла Германия и го заловили едва пред самата фронтова линия. Отново попаднал в лагер. Отново избягал. И през април 1945 година най-сетне се добрал до своите. По-точно го донесли на ръце тези, които избягали заедно с него и не пожелали да го изоставят.

В песничката за зайчето (руска детска песен – бел. прев.) се пее: „Донесоха го у дома – оказало се живо“. Но Белият заек след изтезанията и лишенията останал не жив, а полужив. Само на кинематографичния агент 007 не му се отразява нищо, а човекът от плът и кръв има определен ресурс от здраве, който не е безграничен.

След войната Форест Йео-Томас постоянно боледувал, чувствал се все по-зле и по-зле и умрял, без да доживее до старост.

Той се шегува. А скоро ще умре.

Не прилича много на легендата за неуязвимия и блестящ супермен, нали?