Молба на българи заточеници

На 14 октомври 1911 г. заточеният от турските власти на остров Родос прилепски войвода на ВМОРО Петър Ацев (заедно с революционерите Димитър Иванов от Прилеп, Фидан Найдов от Варош, Прилеп и Андон Георев от с. Дрен, Прилепско), изпраща молба за помилване до министъра на вътрешните работи на Османската империя. Молбата е публикувана и във вестник "Вести" на 22 октомври 1911 г.

Обработил с OCR програма и редактирал: Павел Николов

До г-на м-стра на вътр. дела в Цариград

Г-не Министре,

Подписаните: 1) Петър Ацев, 2) Димитър Иванов, р. от град Прилеп, 3) Фидан Найдов, от с. варош, прилепска каза, 4) Андон Георев и 5) Никола Дамев от село Дрен, също прилепска каза, бяхме осъдени от военно-полевия съд в Битоля, през обезоръжителната акция във вилаета.

Протестите ни, своевременни и основателни, останаха без последствие и присъдите ни „муебеден-калянбендъ“ бидоха санкционирани. По силата на тия присъди до 18 март т. г. прекарахме в битолския централен затвор, след която дата бяхме заточени на остров Родос.

Положението ни, особено през последните седем месеца, менявайки се под влиянието на капризна някаква воля, под влиянието на чуждия за организма ни климат, както и под онова на условията, из разните затвори, бе достатъчно тежко, за да стане непоносимо благодарение на мизерията, в която изпаднахме заедно със семействата ни, очакващи насъщния си от личния ни труд. В същото време, необяснимо, дори загадъчно, ние еднички, само 5-мата, биваме винаги изключвани от списъците, над които се излива височайшата милост, еднички ние още останахме от стотините осъдени от казаните съдилища в румелийските вилаети. Тоя факт, поставяйки ни в непроницаема неизвестност, заедно с известията за положението на семействата ни, убиват ни духом. Молили сме своевременно компетентното място да ни осветли върху положението ни, но не се удостоихме с отговор.

Такова положение не можеше да остане без своя дял. То си го взе в лицето на другаря ни Никола Дамев, който умря в подрумския затвор, оставяйки след себе си семейство от: стара майка, жена и две-три малолетни деца. Също то повлия и на нашето, на 4-мата останали, здраве, което, изгубено веднъж, не лесно се печели. Отчаянието, разклатеното здраве и неизвестността с нашите спътници, г-не м-стре, а те, знаем, кой път ни посочват, те го посочиха вече на Никола Дамев.

Мислейки, че горното е в положение да трогне всяко сърце, включително и онова, от което зависи положението ни, четиримата още живи останали осъдени забравени, от Прилеп и прилепско, осмелихме се и отправихме настоящата ни молба до Вас, Г-не М-стре, да се заинтересувате и проучите положението ни, след което, не се съмняваме, че това ще предизвика нужните от ваша страна ходатайства, дето е потребно, за да бъдем помилвани, което пък би ин дало възможност да оправим здравето си и станем отново годни за труда, от който само очакват нещастните ни близки, семействата ни.

Надявайки се, че молбата ни ще обърне благосклонното Ви внимание и че ще бъдем удовлетворени и ощастливени, оставаме, Г-не Министре, с дълбоко почитание:

Заточеници:

Петър Ацев

Димитър Иванов

Фидан Найдов

Андон Георев

г. Родос 14 Х 911 г.

Б. Р. Като обнародваме горната покъртителна молба на бълг. заточеници в Родос, ние се надяваме, че министърът на вътрешните работи ще обърне внимание на нея и ще направи всичко зависещо от него за удовлетворяването ѝ.

----------------------------------------------

За Петър Ацев: Роденият в прилепското село Ореовец Петър Ацев (1877-1939) е български учител, прилепски войвода на ВМОРО, запасен член на генералния щаб на Илинденско-Преображенското въстание и участник в легендарната "битка на Ножот" през 1907 година. През войните за национално обединение на България е доброволец в Българската армия. Член на Илинденската организация.

БЕЛЕЖКИ

1. Оригиналния документ можете да видите ТУК.

2. Още документи – в „Библиотека на Павел Николов“.