Напомняне за изборите

По-добро от това не съм виждал, макар че е от 2008 година.

Затова да го повторя, пък който разбрал, разбрал.

Прост народ, слаба държава

Тази сентенция не е от днешно време.

Още от времето на победилия социализъм е.

Но днес особено можем да смятаме, че ни се е лепнала като репей за магарешка опашка.

Горната „сензация“ плъзна в интернет и възбуни хиляди родолюбиви духове, горещи сърца възпламнаха от възмущение и дива ярост срещу Сара Пейлин, а оттам, разбира се, и към подлите американци, които – откакто съществува рода български – все гледат да му подлеят вода.

Истината обаче е, че въпросното „интервю“ с някогашната губернаторка на Аляска, се появи най-напред в... „Бъзикилийкс“, блог с отношение към истината, фиксирано пряко още в главата му.

Дори обаче да не знае първоизточника, всеки средно интелигентен човек би трябвало да си направи сметката, четейки текста, че един американски политик, при това от не малък ранг, не че и американските политици не говорят простотии понякога, ама трудно ще нареди толкова колосални глупости една след друга по подобие на гербер по време на предизборна кампания пред избиратели от Горно Бучино.

Много се съмнявам дори дали дамата от суровия север знае изобщо къде е България, в което не виждам нищо чудно, макар че ние се дивим на „невежеството“ на американците още от времето на Алеко (справка: „До Чикаго и назад“, случая на митницата), все едно всеки българин знае къде се намира с нищо неинтересуващата го страна Кот д`ивоар.

Много ни се иска и чуждите политици да са като нашите, ама – нъц.

Надниквам от време на време, тероризирайки лошия си английски, в профила на Сара Пейлин (слабост не към нея толкова, колкото към Аляска, дошла от детството ми с разказите на Джек Лондон) и държа да ви кажа, че тази жена е с много летви над повечето кандидати за депутатско кресло, които бъкат в момента от телевизора да ни убеждават как ще ни оправят.

И те наистина ни оправят след това.

Изодзад.

Защото, както написах и в заглавието: прост народ, слаба държава.

А ние нека си мислим, че Сара Пейлин е проста…

Агенти в листите

По агентите им ще ги познаете.

И ако за БСП те са били и ще бъдат винаги „наша гордост“, необяснимо е какво място намират в листите на организации, които драпат да докажат, че са модерни, съвременни, че някои даже и „десни“.

Впрочем, ето ги (не всичките, само в листите на партиите, които ще влязат в Народното събрание; от тях САМО ЕДНА е заличила бивш сътрудник на ДС, така че, скъпи десни избиратели, мислете, когато гласувате!):

Коалиция „БСП лява България”

1. Васил Петров Коларов – 26-и МИР София-област.

2. Добромир Мартинов Задгорски – 29-и МИР Хасково.

3. Емил Ценов Георгиев – 2-и МИР Бургас.

4. Марин Йорданов Маринов – 12-и МИР Монтана.

5. Минчо Мънчев Минчев – 15-и МИР Плевен.

6. Младен Ясенов Пачеджиев – 1-и МИР Благоевград.

7. Нако Райнов Стефанов – 12-и МИР Монтана.

8. Недим Хафъз Ибрахим Генджев – 30-и МИР Шумен.

9. Нешо Цанков Нешев – 3-и МИР Варна.

10. Румен Василев Гечев – 15-и МИР Плевен.

11. Сиво Петров Сивов – 21-и МИР Сливен.

12. Стефан Дянков Стефанов – 25-и МИР София.

13. Таско Михайлов Ерменков – 21-и МИР Сливен.

14. Христофор Ефтимов Христов – 23-и МИР София.

Коалиция „Патриотичен фронт – НФСБ и ВМРО”

1. Антоанет Николаев Атанасов – 28-и МИР-Търговище.

2. Васил Димитров Атанасов – 10-и МИР-Кюстендил.

3. Велизар Пенков Енчев – 26-и МИР-София-област.

4. Георги Дражев Атанасов – 30-и МИР-Шумен.

5. Димитър Никифоров Анков – 25-и МИР-София.

6. Иван Йорданов Георгиев – 31-и МИР-Ямбол.

7. Илиян Митов Игнатов – 25-и МИР-София.

8. Красимир Дончев Каракачанов – 15-и МИР-Плевен и 25-и МИР-София.

9. Любомир Александров Желев – 28-и МИР-Търговище.

10. Стефан Георгиев Солаков – 13-и МИР-Пазарджик.

11. Тодор Маринов Василев – 26-и МИР-София-област.

12. Христо Младенов Георгиев – 10-и МИР-Кюстендил

ДПС

1. Ахмед Ахмедов Башев – 1-и МИР Благоевград.

2. Байрамали Наим Идриз – 17-и МИР Пловдив.

3. Дауд Мехмед Ибрям – 19-и МИР Русе.

4. Джемал Мурад Чобан – 21-и МИР Сливен.

5. Красимир Романов Асенов – 16-и МИР Пловдив.

6. Лютви Ахмед Местан – 9-и МИР Кърджали и 29-и МИР Хасково.

7. Мехмед Юмер Юмер – 20-и МИР Силистра.

8. Мехмедали Зейнал Гази – 21-и МИР Сливен.

9. Рамадан Байрам Аталай – 20-и МИР Силистра.

10. Стоян Генчев Стоянов – 6-и МИР Враца и в 24-и МИР София.

11. Янко Александров Янков – 21-и МИР Сливен.

Коалиция „Алтернатива за българско възраждане” (АБВ)

1. Валенто Александров Василев – 15-и МИР Плевен.

2. Валери Горанов Младенов – 23-и МИР София.

3. Венизел Кирилов Чунгрушанов – 5-и МИР Видин.

4. Володя Василев Кенарев – 19-и МИР Русе.

5. Георги Сеферинов Георгиев – 26-и МИР София-област.

6. Димитър Иванов Костов – 17-и МИР Пловдив.

7. Димитър Петров Бабиков – 17-и МИР-Пловдив.

8. Лъчезар Стаменов Никифоров – 14-и МИР-Перник.

9. Марин Славчев Черкезов – 3-и МИР-Варна.

10. Райчо Борисов Костадинов – 2-и МИР-Бургас.

11. Стайко Иванов Спиридонов – 13-и МИР-Пазарджик.

Коалиция „България без цензура”

1. Валентин Цветанов Митов – 25-и МИР София.

2. Васко Николаев Марков – 26-и МИР София-област.

3. Димитринка Димитрова Арсова – 20-и МИР Силистра.

4. Иван Евгениев Могилски – 2-и МИР Бургас и 13-и МИР Пазарджик.

5. Йордан Войков Добрев – 20-и МИР Силистра.

6. Красимир Цветанов Игнатов – 4-и МИР Велико Търново.

7. Николай Стефанов Радулов – 25-и МИР София.

8. Феим Хабиб Мендерес – 9-и МИР Кърджали.

9. Христо Атанасов Коев – 18-и МИР Разград.

ГЕРБ

1. Любомир Димитров Христов – 30-и МИР Шумен.

2. Николай Пенев Атанасов – 18-и МИР Разград.

3. Румен Иванов Иванов – 8-и МИР Добрич.

4. Стефан Иванов Дедев – 16-и МИР Пловдив.

5. Тодор Костадинов Губатов – 8-и МИР-Добрич.

Коалиция „Реформаторски блок”

1. Владимир Иванов Матеев – 18-и МИР Разград (заличен).

„Бебето на Розмари“

Когато разбрах, че е излязла нова филмова интерпретация (на Агнешка Холанд, 2014 г.) по романа на Айра Левин „Бебето на Розмари“ („Rosemary’s Baby“, 1967 г.), се зарадвах – харесвам прозата на Айра Левин и специално тази книга, намирам филмовата версия на Роман Полянски (1968 г.) за един от най-добрите му филми, така че имах добра подкладка за сравнения и размисли.

Агнешка Холанд (полска режисьорка и сценаристка, която работи от 1981 г. в чужбина, днес в САЩ) вече ме беше спечелила с филма си „Пълно затъмнение“ („Total Eclipse“, 1995 г.) и „Копирайки Бетовен“ („Copying Beethoven“, 2006 г.), освен това е писала сценарии за маестро Анджей Вайда и Кшищов Кешловски, а това е допълнителен положителен атестат, способен да предизвика любопитството ми.

Леко разочарование настъпи, когато видях, че става въпрос за мини сериал (имам някакво предубеждение към сериалите, макар че съм гледал добри такива по литературни произведения; ама съм гледал и доста боклук).

Филмът вече определено не ми хареса.

Не че не става за гледане, но не беше това, което очаквах.

Разхвърляното в четири малки серии съдържание е размило нарастващото напрежение, характерно за първоизточника на Айра Левин и за филма на Роман Полянски; въведените „допълнителни“ образи (плюс една черна котка) и сцени (Полянски следва прецизно романа и дори специално се е консултирал с автора му за някои детайли) само допринасят за това размиване и за засилване на чувството за тягостност, вместо да ускорят динамиката на действието.

Кой знае защо Агнешка Холанд е решила да ни покаже Дявола в човешки облик.

Сцената със зачеването във филма на Роман Полянски извежда същевременно само две люспести лапи…

…и едно зловещо лице (изпъкващо ненапълно за съвсем кратко време).

Агнешка Холанд се е измъкнала само с един сбръчкан гръб, който може да бъде и на Дявола, ама долу-горе и на един осемдесетгодишен старец.

Продължавайки линията да ни показва това, което би изглеждало много по-зловещо и тайнствено, ако не бъде показано, Агнешка Холанд ни запознава визуално с бебето на Розмари.

Един съвсем приличен и крайно симпатичен бебчо, макар и с много сини, като на баща си, очи (които би трябвало всъщност да са зелени според преданията за очите на Дявола, както е например при Окуджава в „Молитвата на Франсоа Вийон“: „Господи, мой Боже, зеленооки мой…“, но да не изпадаме в подробности).

Напротив, Роман Полянски не ни показва сина на Принца на мрака; за изгледа му разбираме само по неописуемия ужас в реакцията на Розмари (в изпълнение на Миа Фароу, между другото)…

…и намека (с бърз наплив) за зловещото лице (така явно изглежда и младенецът в люлката).

Преминавайки през това, малко по-късно режисьорът по изключително силен начин (повтаряйки сцената над люлката, но вече не с ужаса на героинята, а с нежен поглед и усмивка) ще покаже на зрителя, че за Майката детето е мило и скъпо, без значение на това как изглежда.

За да даде все пак нещо зловещо във филма си, след като е пропуснала моментите, които книгата на Айра Левин ѝ предоставя, Агнешка Холанд е решила да пролее кръв (има режисьори, които си мислят, че като плиснат пет кофи червена боя, зрителите ще настръхнат от страх) в няколко измислени от нея сцени, следната от които е толкова наивна, че - вместо да ме ужаси - ме остави напълно безразличен.

Дяволът (и тук в човешки облик) убива една проститутка, изтръгва сърцето ѝ и го изяжда: доста нескопосно съчетание на историята за Джак Изкормвача с треторазряднен холивудски филмов шаблон.

Изобщо казано, ако ви се прииска да видите „Бебето на Розмари“ като филм, не се колебайте какво да изберете.

Роман Полянски и Миа Фароу; „Бебето на Розмари“, работен момент

Нови работни места

Като ви обещават политиците преди избори нови работни места, не се мръщете недоверчиво, защото може и да не ви лъжат.

Ами то още имаме служебно правителство и нови работни места се разкриват, какво остава, когато дойде истинското.

Ето, ако не вярвате.

Ясно ли е сега?

Нови работни места ще има.

За държавни чиновници.

Понеже са ни много малко.

По милиционери (полицаи ли?) на глава от населението сме на едно от първите места в света, ама по държавни чиновници сигурно държим първенството.

Което обаче явно не е достатъчно.

Като сме стигнали тавана, защо да не се опитаме да го пробием…

За училището - нещо добро

Вчера си изплаках даскалската болка за българското училище.

Но днес да кажа все пак и нещо хубаво.

А хубавото и доброто в училището са децата.

Всички са ми еднакви, но най симпатични в началото на новата учебна година, както винаги, са ми петокласниците.

Защото, макар и да се познаваме, за първи път са ми в час.

Ето двама космонавти (участници в ролева игра по български език; единият се оплака, че няма скафандър, и веднага получи такъв във вид на шапката ми).

А това са двама влюбени на пейка в парка (участници в друга ролева игра).

Имахме и две гостенки (някогашни мои ученички, едната вече студентка – живи и здрави да са ми).

С една дума – учебната година започна.

Да стискаме палци само за едно - по-малко чиновнически дивотии, за да е работата по-спокойна и по-плодотворна…

Учители ли? Забравете…

Миналата година се прибрах в училище от лятната ваканция на 10 септември.

До 15 септември Образец 1 и придружаващата го документация бяха готови.

Няма да обяснявам какво е Образец 1, колегите ме разбират, а останалите да го приемат като нещо, което е абсолютно задължително за началото на учебната година и е един малък електронен и книжен ужас.

Тази година се прибрах на 1 септември, започнахме работата с Образеца веднага и завършихме най-сетне чак на 17 септември.

Не защото сме станали по-мързеливи.

А защото програмата, с която се прави Образец 1, става все по-сложна и все по-бъгава, а документацията, която го придружава, все по-обемиста.

Плюс това почти през ден пристигаха (проклета да е електронната поща!) какви ли не нови изисквания и указания, а в понеделник беше върхът на сладоледа – около двадесет страници таблици за попълване (нови, досега не е имало такива).

Ошашавиха ни чиновниците!

Вместо работата на учители и директори да се облекчава, с всяка изминала година тя се усложнява, формализира и бюрократизира.

И не само в началото на учебната година.

А едновременно с това чувам безумни словесни припеви, които чертаят перспективи как в училището ще се привличат млади хора, особено мъже.

Глупости на търкалета.

Че кой млад, здрав, прав и корав, мъж ще се завре в училище, освен ако не е такъв, който не може да си върже и връзките на обувките?

Пък ако може, още на първата година ще тегли майната на всичко и ще си намери друга работа.

А, освен за бюрокрацията и бумащината, да говоря ли за диктата на дългогодишни директорки (повечето са такива!), изкукали до неузнаваемост от продължително седене зад бюрото (да ме простят тези, които са редки изключения)?

Да говоря ли за безумните претенции на капризни майчета, които смятат, че учителят им длъжник и трябва да танцува под тяхната свирка?

Да говоря ли, че когото се появи снимката на една красива и млада учителка в интернет, вместо да се възхитят на младия човек като учител, решил да посвети живота си на децата, разни малоумници и чекиджии се втурват да му отровят живота?

Така стоят нещата с българското училище, което след седем-осем години наистина ще се опразни не само откъм кадри (повечето от учителите са от времето на динозаврите, като мене), но и откъм кадърни кадри, помнете ми думата.

А днес чета, че след време България щяла да изпитва крещяща нужда и от лекари.

Явно и при тях е същият батак…