Вчера си изплаках даскалската болка за българското училище.
Но днес да кажа все пак и нещо хубаво.
А хубавото и доброто в училището са децата.
Всички са ми еднакви, но най симпатични в началото на новата учебна година, както винаги, са ми петокласниците.
Защото, макар и да се познаваме, за първи път са ми в час.
Ето двама космонавти (участници в ролева игра по български език; единият се оплака, че няма скафандър, и веднага получи такъв във вид на шапката ми).
А това са двама влюбени на пейка в парка (участници в друга ролева игра).
Имахме и две гостенки (някогашни мои ученички, едната вече студентка – живи и здрави да са ми).
С една дума – учебната година започна.
Да стискаме палци само за едно - по-малко чиновнически дивотии, за да е работата по-спокойна и по-плодотворна…
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.