Мъдростта на единиците

- Народът винаги е мъдър!

Това ми каза преди доста време един стар партиен кадър, не помня вече по какъв повод, но май беше, когато БСП спечели за първи път изборите.

Старите партийни кадри (само старите ли? и само бесепарите ли?) никога не са на „ти“ с реалността.

Поне да бяха попрелистили историята, но те, и да я прелистят, я четат като дявола Евангелието.

Хамбург, 1936 година.

Сред тълпата, обзета от военна еуфория, един-единствен човек не вдига ръка с нацисткия поздрав, за да приветства войната.

Казва се Август Ландмесер.

И времето неумолимо ще докаже, че той – самотният – е бил прав, а не „народът“.

Историята обаче, ако не я четем внимателно, заплашва да се повтори.

Но не като фарс, както ни учат мъдро някои, защото това е несериозно.

Жестоката история се повтаря винаги със същата, ако не и по-голяма, жестокост.

Москва, 2014 година, Червения площад.

Активистът Дмитрий Монахов, беше арестуван и задържан за петнадесет дена.

Защото се осмели да протестира срещу войната на Русия с Украйна.

Сам.

Друг протестиращ, на Тверския булевард, пак в Москва (снимката е от вчера).

Това е писателят Виктор Шендерович.

Сам.

И още един самотник от вчера, за съжаление не му зная името, който призовава на друго място в Москва: "Правете любов, не правете Новорусия".

Единици!

Мнозинството не е на тяхното мнение, мнозинството мисли иначе.

Но ще мине време.

И щом последиците от войната се стоварят с цялата си космическа тежест върху страната, народът наистина ще поумнее.

И ще разбере, че когато единиците са били мъдри, той е тънел в дълбоко безпросветно невежество.

Тогава обаче ще бъде безпределно късно…