АВТОР: ОЛЕГ-САНДРО ПАНФИЛОВ
ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ
Председателят на Държавната дума на Руската федерация Вячеслав Володин изведнъж реши, че парламентът трябва срочно да се обзаведе с основни ценности, върху чиято основа е необходимо да гради законотворческата си дейност. Според версията на Володин тези ценности са семейството, вярата, сплотеността, Родината и справедливостта. Сто осемдесет и три години преди него, на 19 ноември 1834 година, граф Сергей Уваров представя теорията за държавната идеология на Руската империя – православие, самодържавие, народност.
И тогава поводът бил, и сега е един – страхът от революциия. След превземането на Бастилията през 1792 година руските монарси изгубили покой – те се страхували от влиянието на френската революция и търсели повод да отклонят вниманието на населението и да го сплотят около трона. Лозунгът на френските революционери -"Libertе, Égalité, Fraternité" (Свобода, равенство, братство) – вбесявала царете. В Декларацията за правата и свободите на човека, приета от Националното учредително събрание на Френската република на 26 август 1789 година, се казва, че „свободата се състои във възможността да се прави всичко, което не вреди на другите“. А разясняването на „равенството“ било съвсем опасно за Русия, където крепостното право било единственият законов лост за въздействие върху населението.
Назначеният от Николай I нов министър на народното просвещение граф Сергей Уваров в своя доклад „За някои нови начала, които биха могли да служат за ръководство при управлението на Министерството на народното просвещение“ предложил на императора да се възползва от триадата „православие, самодържавие, народност“. На Николай Павлович, който се отличавал със своята жестокост и бил наречен „Палкин“ („Пръчков“ – бел. П. Н.) – заради разрешението да се наказват физически поданиците му за провинения – му била нужна идеологическа обосновка на монархията. Триадата на Уваров допринасяла, както се смятало тогава, за консолидация на политическите сили, говорещи за самобитен път в историческото развитие на Русия.
За да разберем какъв е бил авторът на триадата граф Уваров, е достатъчно да си припомним историята от същата 1834 година, когато по негова инициатива било спряно списанието „Московский телеграф“, публикувало „бунтарската“ пиеса на Нестор Куколник „Ръката на Всевишния спаси Отечеството“ ("Рука Всевышнего Отечество спасла"). Министърът на народното просвещение граф Сергей Уваров написал за списанието: „Това е революционен проводник, то вече няколко години разпространява систематично разрушителни правила. То не обича Русия“.
Това изречение се използвало по-късно много пъти от различни управници на Русия – в Съветския съюз при такава резолюция разстрелвали или изпращали в ГУЛАГ. Да не обичаш Русия във всеки един от нейните политически ипостаси – монархия или съветска власт – било смъртно опасно. При което степента на нелюбов винаги се определяла от все същите чиновници, „тройки“ или постановления на Централния комитет на Комунистическата партия на Съветския съюз. Очевидно днешната, „демократична“ Русия върви по същия път. Само че сега патриотизмът ще се мери по триадата на завършилия Саратовския институт по механизация на селското стопанство Вячеслав Володин, който благодарение на своя кариеристки талант достигна до високия пост на един от ръководителите на Русия и на личните приятели на руския вожд Путин.
Днешните управници на Русия също страдат от недостатъчна обосновка на своя политически строй, макар че за разлика от царска Русия имат конституция с красиви думи за демокрация и свободи. Те и така я нарушават, но желаят повече – да я нарушат когато поискат и колкото поискат, като освен всичко това народът ги обича и ги слуша.
Като руските монарси днешната руска власт живее в тежки идеологически условия: в 18 и 19 век Европа се разтърсвала от френските революции, които карали Руската империя да измисля все по-нови условия за задържането на властта. Така и сега „демократичният“ Кремъл възприема всяка нова „цветна революция“ като заплаха за самото му съществуване – като забит нож, даже не е важно в каква част на тялото. Сложно е вече да се разбере от какво в Кремъл се страхуват повече – от нови икономически санкции от страна на Запада или от поредната „цветна революция“ в Азия или Африка, особено когато лоялният режим пада под напора на желаещите да се освободят от диктатурата му.
Още една аналогия е достойна за осъзнаването на случващото се сега в Русия. През 1861 година император Александр I отменя крепостното право, съществуващо от 1497 година. За 364 години безправно съществуване на територията на Русия израснали няколко десетки поколения хора, които друг живот, освен да се подчиняват на господаря, не познавали. След освобождаването от „законното“ робство поданиците на Руската империя не знаели какво да правят със свободата, робството вече било в кръвта им, в гените им, в начина им на живот и в съзнанието им, те не можели да бъдат свободни, нуждаели се от господар. Когато болшевиките започвали да баламосват населението с приказки за някакви свободи, руснаците се съгласили недоверчиво да станат строители на „светлото бъдеще“, но след време пак били натикани в ново „крепостно право“ - колхозите, при същите условия - без право на предвижване, без документи и под зоркото око на партийните органи. И робите отново се оживили, те имали вожд и господари - председателите на колхозите и секретарите на градските комитети на комунистическата партия.
От победата на болшевишката революция до всеобщото колхозно строителство изминали точно дванадесет години. Толкова време измина и от периода на поредните приказки за „гласност“, „перестройка“ и демократично строителство на Михаил Горбачов и Борис Елцин до появата на новия „месия“ Владимир Путин. И руснаците отново си отдъхнаха с облекчение и приеха „твърдата ръка“ като желаема и желана форма на властта. Новият вожд не започна да възстановява колхозите, той реши да се задоволи с шовинизма и национализма, предлагайки да се започне строителството на ново „светло бъдеще“, сега вече под името „руски свят“. Руснаците така тъгуваха за „силен лидер“, че практически веднага забравиха за конституцията на Елцин и започнаха да изпълняват всичко, която майорската душа пожелаеше - продължиха войната в Чечня, отмениха изборите за ръководители на регионите, възстановиха цензурата, пропагандата процъфтява, размахваме хилаво руско юмруче по всичките части на света, добрахме се до изборите в САЩ и омразната Европа.
Още през октомври 2014 година на заседание на международния клуб „Валдай“ Володин произнесе две изречения, на които граф Уваров дълго би ръкопляскал: „Атаките срещу Путин са атаки срещу Русия“ и „Няма ли го Путин, няма да я има днешна Русия“. Сега Володин отиде още по-далече, като заяви на заседание на XXI Световен руски народен събор: „Ние сме длъжни да ценим и пазим съществуващото жизнено устройство. Да разбираме как в това жизнено устройство се отразяват нашите основни ценности: семейство, вяра, сплотеност, Родина. И разбира се - справедливост, недостатък, който може да внася в обществото разкол, да създава почва за дейността на революционни маргинали и, в крайна сметка, да руши, на пръв поглед, непоклатимите устои на държавността“.
Кои са „революционните маргинали“ той също поясни: „Революцията е насилствено завземане на властта. Недопустимо е да се романтизира революцията и да се героизират хора, събарящи законните правителства, обричащи своите народи на страдания“. Иначе казано - от гледна точка на автора на дисертацията за фуражното дозиране управниците са винаги прави, а тези, които мислят иначе, са „революционни маргинали“, за които няма място в руското общество.
През последните сто години руските маргинали вдигали четири пъти революции - през 1905 година, два пъти през 1917 година и по време на сходните с революционните настроения събития от август 1991 година. Значи всички тези революции са вредни, а Николай II и Михаил Горбачов са били достойни ръководители, на които маргиналите посегнали. И тъй като другарят Володин е станал член на Комунистическата партия на Съветския съюз през 1985 година, занимавайки се преди това с активна комсомолска дейност, то част от живота си той е прекарал като идеологически маргинал, крачейки по централната улица на Саратов всяка година на 7 ноември, прославяйки маргиналите на Ленин.
Действията и възгледите на убедения маргинал Володин не се отличават с нищо от действията и възгледите на строителите на комунизма, сред които е вървял в стройните редици, а сега ги ругае като почитатели на Великата октомврийска социалистическа революция. Макар че постъпва също като по-възрастните си колеги от Комунистическата партия на Съветския съюз: британският вестник "Financial Times" писа, че именно той като ръководител на администрацията на президента „ожесточи контрола над средствата за масова информация, обяви неправителствените обществени организации за „чуждестранни агенти“ и предостави на спецслужбите по-широки пълномощия за следене“.
На 1 октомври в московския храм „Христос Спасител“ по време на Световния руски народен събор всички ругаеха болшевишката революция със стогодишна давност по същата причина - страхуваха се да похвалят революционерите, които са съборили някога властта. Още една причина - всички изказващи се са израснали с идеологията, прославящи болшевиките и идеологията на марксизма-ленинизма, за която не е приятно да се говорят сега добри неща, защото те имат нов вожд с новата му имперска идеология за „руския свят“. Който, както им се струва, е съвсем мирен и без насилие. „Революционните сътресения, сред които и случващите се съседните страни, се преценяват от обществото негативно и съвсем не са пример за подражание“ - завърши изказването си Володин, като добави, че „нашата страна е избрала съзидателен и мирен път на развитие“. Той забрави да спомене всичките събития през последните години, по време на които Русия осъществява с оръжие в ръка „съзидателния и мирния път на развитие“.
Русия не може да има идеология, като всяка друга изкуствена страна, създадена с войни и окупиране на чужди територии. Руските идеолози привличат нещо от историята, а нещо крадат откровено от други диктатури. Ще мине време и кремълските чиновници ще вземат за основа нацисткия лозунг от 1938 година - "Ein Volk, Ein Reich, Ein Führer". Туркменбаши се справи добре с това, когато през 1990 година по целия Туркменистан се появиха транспаранти с надпис "Халк, Ватан, Туркменбаши", дословно повтарящ лозунга на нацистите „Един народ, една страна, един вожд“. Малко остава той да се появи и в Русия - бъдете търпеливи.
