петък, ноември 10, 2017

Ценности по руски

АВТОР: ОЛЕГ-САНДРО ПАНФИЛОВ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Председателят на Държавната дума на Руската федерация Вячеслав Володин изведнъж реши, че парламентът трябва срочно да се обзаведе с основни ценности, върху чиято основа е необходимо да гради законотворческата си дейност. Според версията на Володин тези ценности са семейството, вярата, сплотеността, Родината и справедливостта. Сто осемдесет и три години преди него, на 19 ноември 1834 година, граф Сергей Уваров представя теорията за държавната идеология на Руската империя – православие, самодържавие, народност.

И тогава поводът бил, и сега е един – страхът от революциия. След превземането на Бастилията през 1792 година руските монарси изгубили покой – те се страхували от влиянието на френската революция и търсели повод да отклонят вниманието на населението и да го сплотят около трона. Лозунгът на френските революционери -"Libertе, Égalité, Fraternité" (Свобода, равенство, братство) – вбесявала царете. В Декларацията за правата и свободите на човека, приета от Националното учредително събрание на Френската република на 26 август 1789 година, се казва, че „свободата се състои във възможността да се прави всичко, което не вреди на другите“. А разясняването на „равенството“ било съвсем опасно за Русия, където крепостното право било единственият законов лост за въздействие върху населението.

Назначеният от Николай I нов министър на народното просвещение граф Сергей Уваров в своя доклад „За някои нови начала, които биха могли да служат за ръководство при управлението на Министерството на народното просвещение“ предложил на императора да се възползва от триадата „православие, самодържавие, народност“. На Николай Павлович, който се отличавал със своята жестокост и бил наречен „Палкин“ („Пръчков“ – бел. П. Н.) – заради разрешението да се наказват физически поданиците му за провинения – му била нужна идеологическа обосновка на монархията. Триадата на Уваров допринасяла, както се смятало тогава, за консолидация на политическите сили, говорещи за самобитен път в историческото развитие на Русия.

За да разберем какъв е бил авторът на триадата граф Уваров, е достатъчно да си припомним историята от същата 1834 година, когато по негова инициатива било спряно списанието „Московский телеграф“, публикувало „бунтарската“ пиеса на Нестор Куколник „Ръката на Всевишния спаси Отечеството“ ("Рука Всевышнего Отечество спасла"). Министърът на народното просвещение граф Сергей Уваров написал за списанието: „Това е революционен проводник, то вече няколко години разпространява систематично разрушителни правила. То не обича Русия“.

Това изречение се използвало по-късно много пъти от различни управници на Русия – в Съветския съюз при такава резолюция разстрелвали или изпращали в ГУЛАГ. Да не обичаш Русия във всеки един от нейните политически ипостаси – монархия или съветска власт – било смъртно опасно. При което степента на нелюбов винаги се определяла от все същите чиновници, „тройки“ или постановления на Централния комитет на Комунистическата партия на Съветския съюз. Очевидно днешната, „демократична“ Русия върви по същия път. Само че сега патриотизмът ще се мери по триадата на завършилия Саратовския институт по механизация на селското стопанство Вячеслав Володин, който благодарение на своя кариеристки талант достигна до високия пост на един от ръководителите на Русия и на личните приятели на руския вожд Путин.

Днешните управници на Русия също страдат от недостатъчна обосновка на своя политически строй, макар че за разлика от царска Русия имат конституция с красиви думи за демокрация и свободи. Те и така я нарушават, но желаят повече – да я нарушат когато поискат и колкото поискат, като освен всичко това народът ги обича и ги слуша.

Като руските монарси днешната руска власт живее в тежки идеологически условия: в 18 и 19 век Европа се разтърсвала от френските революции, които карали Руската империя да измисля все по-нови условия за задържането на властта. Така и сега „демократичният“ Кремъл възприема всяка нова „цветна революция“ като заплаха за самото му съществуване – като забит нож, даже не е важно в каква част на тялото. Сложно е вече да се разбере от какво в Кремъл се страхуват повече – от нови икономически санкции от страна на Запада или от поредната „цветна революция“ в Азия или Африка, особено когато лоялният режим пада под напора на желаещите да се освободят от диктатурата му.

Още една аналогия е достойна за осъзнаването на случващото се сега в Русия. През 1861 година император Александр I отменя крепостното право, съществуващо от 1497 година. За 364 години безправно съществуване на територията на Русия израснали няколко десетки поколения хора, които друг живот, освен да се подчиняват на господаря, не познавали. След освобождаването от „законното“ робство поданиците на Руската империя не знаели какво да правят със свободата, робството вече било в кръвта им, в гените им, в начина им на живот и в съзнанието им, те не можели да бъдат свободни, нуждаели се от господар. Когато болшевиките започвали да баламосват населението с приказки за някакви свободи, руснаците се съгласили недоверчиво да станат строители на „светлото бъдеще“, но след време пак били натикани в ново „крепостно право“ - колхозите, при същите условия - без право на предвижване, без документи и под зоркото око на партийните органи. И робите отново се оживили, те имали вожд и господари - председателите на колхозите и секретарите на градските комитети на комунистическата партия.

От победата на болшевишката революция до всеобщото колхозно строителство изминали точно дванадесет години. Толкова време измина и от периода на поредните приказки за „гласност“, „перестройка“ и демократично строителство на Михаил Горбачов и Борис Елцин до появата на новия „месия“ Владимир Путин. И руснаците отново си отдъхнаха с облекчение и приеха „твърдата ръка“ като желаема и желана форма на властта. Новият вожд не започна да възстановява колхозите, той реши да се задоволи с шовинизма и национализма, предлагайки да се започне строителството на ново „светло бъдеще“, сега вече под името „руски свят“. Руснаците така тъгуваха за „силен лидер“, че практически веднага забравиха за конституцията на Елцин и започнаха да изпълняват всичко, която майорската душа пожелаеше - продължиха войната в Чечня, отмениха изборите за ръководители на регионите, възстановиха цензурата, пропагандата процъфтява, размахваме хилаво руско юмруче по всичките части на света, добрахме се до изборите в САЩ и омразната Европа.

Още през октомври 2014 година на заседание на международния клуб „Валдай“ Володин произнесе две изречения, на които граф Уваров дълго би ръкопляскал: „Атаките срещу Путин са атаки срещу Русия“ и „Няма ли го Путин, няма да я има днешна Русия“. Сега Володин отиде още по-далече, като заяви на заседание на XXI Световен руски народен събор: „Ние сме длъжни да ценим и пазим съществуващото жизнено устройство. Да разбираме как в това жизнено устройство се отразяват нашите основни ценности: семейство, вяра, сплотеност, Родина. И разбира се - справедливост, недостатък, който може да внася в обществото разкол, да създава почва за дейността на революционни маргинали и, в крайна сметка, да руши, на пръв поглед, непоклатимите устои на държавността“.

Кои са „революционните маргинали“ той също поясни: „Революцията е насилствено завземане на властта. Недопустимо е да се романтизира революцията и да се героизират хора, събарящи законните правителства, обричащи своите народи на страдания“. Иначе казано - от гледна точка на автора на дисертацията за фуражното дозиране управниците са винаги прави, а тези, които мислят иначе, са „революционни маргинали“, за които няма място в руското общество.

През последните сто години руските маргинали вдигали четири пъти революции - през 1905 година, два пъти през 1917 година и по време на сходните с революционните настроения събития от август 1991 година. Значи всички тези революции са вредни, а Николай II и Михаил Горбачов са били достойни ръководители, на които маргиналите посегнали. И тъй като другарят Володин е станал член на Комунистическата партия на Съветския съюз през 1985 година, занимавайки се преди това с активна комсомолска дейност, то част от живота си той е прекарал като идеологически маргинал, крачейки по централната улица на Саратов всяка година на 7 ноември, прославяйки маргиналите на Ленин.

Действията и възгледите на убедения маргинал Володин не се отличават с нищо от действията и възгледите на строителите на комунизма, сред които е вървял в стройните редици, а сега ги ругае като почитатели на Великата октомврийска социалистическа революция. Макар че постъпва също като по-възрастните си колеги от Комунистическата партия на Съветския съюз: британският вестник "Financial Times" писа, че именно той като ръководител на администрацията на президента „ожесточи контрола над средствата за масова информация, обяви неправителствените обществени организации за „чуждестранни агенти“ и предостави на спецслужбите по-широки пълномощия за следене“.

На 1 октомври в московския храм „Христос Спасител“ по време на Световния руски народен събор всички ругаеха болшевишката революция със стогодишна давност по същата причина - страхуваха се да похвалят революционерите, които са съборили някога властта. Още една причина - всички изказващи се са израснали с идеологията, прославящи болшевиките и идеологията на марксизма-ленинизма, за която не е приятно да се говорят сега добри неща, защото те имат нов вожд с новата му имперска идеология за „руския свят“. Който, както им се струва, е съвсем мирен и без насилие. „Революционните сътресения, сред които и случващите се съседните страни, се преценяват от обществото негативно и съвсем не са пример за подражание“ - завърши изказването си Володин, като добави, че „нашата страна е избрала съзидателен и мирен път на развитие“. Той забрави да спомене всичките събития през последните години, по време на които Русия осъществява с оръжие в ръка „съзидателния и мирния път на развитие“.

Русия не може да има идеология, като всяка друга изкуствена страна, създадена с войни и окупиране на чужди територии. Руските идеолози привличат нещо от историята, а нещо крадат откровено от други диктатури. Ще мине време и кремълските чиновници ще вземат за основа нацисткия лозунг от 1938 година - "Ein Volk, Ein Reich, Ein Führer". Туркменбаши се справи добре с това, когато през 1990 година по целия Туркменистан се появиха транспаранти с надпис "Халк, Ватан, Туркменбаши", дословно повтарящ лозунга на нацистите „Един народ, една страна, един вожд“. Малко остава той да се появи и в Русия - бъдете търпеливи.

четвъртък, ноември 09, 2017

Божествените гащи и партизанчето с русите коси

Татко ми разказваше някога една интересна история.

Преди много години, когато бил ученик на село, разучавали в клас песента „Всемогъщи прави Боже, молим царя ни пази“.

Ама нали македонско шило в торба не стои, наговорил се с неговия най-добър приятел (в по-късни времена – мой учител от първи до трети клас) да направят една магария.

И когато всички запели царския химн, двамата заревали (татко пееше ужасно фалшиво, също като мене) изотзад: „Все му гащи правиш, Боже, молим царя да н` пъзди…“

„Пъздя“ на диалекта на моето село означава „пърдя без звук“, учителят им чул кощунството и предприел съответните строги възпитателни мерки (якото дърпане на уши и шамаросването по това време били легален педагогически подход, а подигравката с царя изисквала съответното им прилагане).

Така било, но има нещо по-съществено.

Татко все казваше: „Някои хора и за по-малки неща се писаха след девети септември за активни борци срещу царизма и станаха големци, а пък аз…“

Той така, ама и аз така.

Бях още учител в Ихтиман, в гимназията, когато влиза в учителската стая една колежка, също по български език и литература, и се тръшва на стола до голямата маса.

- Как е? – викам.

- Имах литература в шести клас – отвръща ми тя, - разглеждахме „Партизанчето с руси коси“.

- Че ти тази глупост преподаваш ли я, защото аз все я прескачам – откровенича с нея, съвсем неразумно, разбира се, защото не сме само двамата в стаята.

И ето че през следващото междучасие ме викат в дирекцията.

Там на дивана, до малката масичка, седят директорката и партийната секретарка, а на масичката – учебника по литература за шести клас, отворен на страницата, където се намира въпросното стихотворение за въпросното партизанче. Канят ме да седна и започва рендосването: как е възможно да говоря така, то – детето – е дало живота си за свободата, затворило е мъртво малките си очички, за да живеят щастливо другите, а аз да наричам това глупости… и така нататък, живелите в онези времена могат да си представят цялата словесна клиширана боза от подобен сорт.

Слушам аз, слушам как една математичка и една биоложка (която при един друг случай ми беше казала, че научната фантастика е най-калпавата литература) ме учат на правилен литературен подход към стихоплетството на Николай Зидаров и ме напушва изведнъж страхотен смях.

След което започвам да се смея, съвсем откровено и искрено, но откровеността и искреността ми довеждат единствено до един гневен изстрел от страна на директорката:

- Излез навън, ще бъдеш наказан!

И ме наказаха наистина, с мъмрене - защото прескачам учебен материал.

За партизанчето в заповедта за наказание, разбира се, нямаше и дума.

Така беше, но има нещо по-съществено.

След промените, когато се обърна палачинката, някои хора и за по-малки неща се писаха големи дисиденти от местен калибър, активни борци срещу комунизма (следователно и срещу партизанското движение), и се набутаха по какви ли не топли местенца, а пък аз…

Аз – също като татко.

Но да не мислите, че съжалявам?

Ни най-малко!

Радвам се само, че и на царе, и на партизанчета, и на всякакви конюнктури, рано или късно, времето им посочва къде им е истинското място.

А моето истинско място винаги е било и ще бъде зад катедрата, пред моите ученици.

И никой не може да ми каже как да мисля и какво да говоря, когато съм там…

сряда, ноември 08, 2017

Писмо на Васил Левски до Сава Кършовски в Елена – 5 април 1872 година

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 60. Като източник Страшимиров сочи „Из миналото“ - под редакцията на П. С. Кършовски, кн. 1, № 20, стр. 89.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО САВА КЪРШОВСКИ В ЕЛЕНА - 5 АПРИЛ 1872 ГОДИНА

Байо Савва!

Писмото със 150 турски лири ми донесе О. М. [1], чрез когото изпращам разписките за предаване и уверение и исканите ком.[итетски] книжа.

До 1-2 м. може да дойда и тогава ще ви дам наставления и знакове, за да не би пропаднало нещо, и ще запозная X. М. [2]

Явете до кой карар сте дошли.

Поздравявам ви с д. Д. [3] искрено и братски.

Ас. Дер. Кьрджала

1872,5 април, Българско

--------------------------------------------

1. Отец Матей Преображенски (Миткалото).

2. Хаджи Михаил Н. Момчилов, брат на известния учител-граматик Ив. Н. Момчилов.

3. Навярно дядо Духовник Архимандрит Галактион Хилендарец, изповедник в гр. Елена, роден през 1842 г. в с. Кремен, Неврокопско. Завършил Богословското училище в Белград. Починал на 20.Х1.1984 г. в гр. Елена, (бел. на П. С. Кършовски).

ДО ТУК В БЛОГА:

1. Разписка, подписана от Васил Левски

2. Стохотворение от Васил Левски

3. Писмо до Найден Геров – 1 февруари 1868 година

4. Писмо до Панайот Хитов – 1868 година

5. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 6 септември 1869 година

6. Писмо на Димитър Ценович и Васил Левски до Панайот Хитов – 13 май 1870 година

7. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – началото на 1871 година

8. Дописка на Васил Левски до вестник „Свобода“ - 28 януари 1871 година

9. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 5 февруари 1871 година

10. Писмо на Васил Левски до частните революционни комитети - 10 февруари 1871 година

11. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю в Одеса - 1 март 1871 година

12. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 11 април 1871 година

13. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 18 април 1871 година

14. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 26 април 1871 година

15. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 30 април 1871 година

16. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 май 1871 година

17. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 10 май 1871 година

18. Писмо на Васил Левски до Ганчо Милюв от Карлово - 10 май 1871 година

19. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 14 май 1871 година

20. Писмо на Васил Левски до Иван Кършовски - 20 юни 1871 година

21. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 20 юни 1871 година

22. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 6 юли 1871 година

23. Писмо на Васил Левски до Ловченския комитет - 27 юли 1871 година

24. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов в Турну Мъгуреле - 27 юли 1871 година

25. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 29 септември 1871 година

26. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 29 септември 1871 година

27. Писмо на Васил Левски до по-прогресивен и богат българин във Влашко - 6 октомври 1871 година

28. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 27 октомври 1871 година

29. Писмо на Васил Левски до Трифон Райнов - 25 ноември 1871 година

30. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов

31. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 28 декември 1871 година

32. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 31 декември 1871 година

33. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 януари 1871 година

34. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 10 януари 1872 година

35. Писмо на Васил Левски до неизвестно лице - 12 януари 1872 година

36. Писмо на Васил Левски до комитета в Карлово - 16 януари 1872 година

37. Писмо на Васил Левски до частния революционен комитет в Сливен - 16 януари 1872 година

38. Писмо на Васил Левски до Димитър Папазоглу - 16 януари 1872 година

39. Писмо на Васил Левски до лясковци и търновци - 17 януари 1872 година

40. Писмо на Васил Левски до повече частни комитети - 17 януари 1872 година

41. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 18 януари 1872 година

42. Писмо на Васил Левски до плевенци - 23 януари 1872 година

43. Писмо на Васил Левски до орханийци и околните села - 29 януари 1872 година

44. Писмо на Васил Левски до новооглашени в комитетското дело - 19 февруари 1872 година

45. Писмо на Васил Левски до орханийци - 28 февруари 1872 година

46. Писмо на Васил Левски до неизвестен частен комитет – 24 март 1872 година

47. Писмо на Васил Левски до един представител на Общото събрание – 24 март 1872 година

48. Писмо на Васил Левски до орханийци – март 1872 година

49. Писмо на Васил Левски до Дервишоглар и Хасан Касан – март 1872 година

50. Писмо на Васил Левски до търновци и лясковци – 30 март 1872 година

51. Писмо на Васил Левски до сливенци – 4 април 1872 година

52. Писмо на Васил Левски до Троянския частен революционен комитет – 4 април 1872 година

53. Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници

вторник, ноември 07, 2017

Пет стотинки за революцията

За седми ноември пак ще се изприказват много приказки и така трябва да бъде.

Седми ноември (двадесет и пети октомври по стар стил) 1917 година е съдбоносна дата не само за Русия, но и за света, от която и камбанария да бъде погледната: на обожателите или на отрицателите.

Та да дам и аз, както се казва, моите пет стотинки по въпроса.

Впрочем, говорейки с думите на друг.

На 29 март 1924 година нобеловият лауреат за литература (1933 г.), писателят Иван Бунин, напуснал родината си след събитията през 1917 година, чиито произведения са забранени за публикуване в родината му до 1958 година, произнася в Париж известната си реч „Мисията на руската емиграция“ ("Миссия русской эмиграции"), в която, между другото, казва:

„Изрод, нравствен идиот по рождение, Ленин яви на света точно в разгара на своята дейност нещо чудовищно, потресаващо; той разори най-голямата страна на света и уби няколко милиона души - и целият свят вече толкова се е побъркал, че посред бял ден се спори благодетел ли е той на човечеството, или не...“

Ето към този текст и три допълващи го снимки, които никой по никакъв начин не можеше да види някога, по времето, когато Руската революция от 7 ноември 1917 година се наричаше задължително „Велика“ (вгледайте се в безумния поглед на Вожда!):

Тук чувам някой да казва: ама нали за революцията щеше да бъде, а то излезе за Ленин.

Не, точно за революцията е.

Преценете баща ѝ, пък си направете изводите за нея...

понеделник, ноември 06, 2017

Три вида кондуктори

По влаковете има три вида кондуктори.

Но преди да ги видим кои са, малко предисловие.

Пътувам всеки работен ден с влак и – за да не си купувам постоянно билети, си вземам месечна карта.


А когато ми се наложи в събота или неделя да ходя до София и се качвам от Ихтиман, искам да ми издадат във влака към картата бланков билет от Вакарел до София, което е мое нормативно регламентирано право.

И точно в този момент се появяват трите вида кондуктори.

Първите знаят как стоят нещата, затова вадят без много приказки кочана и ми пишат билета.


Но има други, които изобщо не са си научили урока и:

- Защо не сте си взели билет от Ихтиман?

- Защото от Ихтиман до Вакарел имам карта, платил съм си това разстояние, трябва да ми издадете редовен билет от Вакарел до София, за останалата част от пътя.

- Не може редовен билет, във влака се издават билети с глоба шест пъти стойността на билета.

- Няма как да ме глобите, аз съм редовен пътник.

- Ами защо тогава не сте си взели билет от Ихтиман?

- Ами защото…

Така минава доста време все в този омагьосан кръг, после следва обаждане до София, до началството, за справка, дълги обяснения (някои хора стоплят много бавно!) и накрая, към мене: да, ще ви издадем редовен билет.

И си получавам билета.

След двадесетминутна словесна престрелка: не може, може, не може, може… докато накрая се оказва, че може.

А третият вид кондуктори се срещат по-рядко, но все пак ги има.

Кондукторът от този вид ми казва много любезно:

- Чакайте, ей сега ще се върна да оправим билетчето.

И до София не му виждам очите.

Влакът спира, пътниците слизат, кондуктор никакъв, слизам и аз и се чувствам малко като в небрано лозе.

Но в същия този миг чувам Бай Ганю да ми шепне в ухото: „Хайде бе, какво толкова - те малко ли ни скубят!“

И започвам да крача по-бодро…

събота, ноември 04, 2017

Писмо на Васил Левски до Троянския частен революционен комитет – 4 април 1872 година

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 59. Като източник Страшимиров сочи „Спомени и очерци“ - М. Ив. Марковски, кн. I, стр. 82.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ТРОЯНСКИЯ ЧАСТЕН РЕВОЛЮЦИОНЕН КОМИТЕТ - 4 АПРИЛ 1872 ГОДИНА

1872, 4 апр.[ил], България

Братя членове на ЧБРК!

Какво стана със закона ви? Направихте ли бележки върху него или по съдържанието си е добър за вас? Като ви бяхме задължили по заповед от ЦК да съобщите работата ни и на някои други от по-първите ви лица по име [2] и да дадат решението си всеки за себе си, къде е гласът ни? [2] Или ако не сте им съобщили, не знаете ли, че попадате под съд според закона? Отговорете ни явили [съобщили] ли сте им и всеки за себе си какво е казал: ще бъде ли с нази и с народа, или против нази и против народа е? Явете и още на ония, които казват, че са българи и желаели да работят за народното ни освобождение, но нямали доверие в работите! Това и ние отколе сме казали: никой да не се повежда сляпо в работата, защото на таквиз никога няма да им поверим тайна.

Следователно ето какво: писали сме на всички частни комитети да си изберат и подготвят представители за във Влашко и приготвили са. Казваме и вам, ако нямате доверие в Ло [3] представител и [не искате] да му дадете пълномощното си да гласува и за вас в заседанието, тогава по вишегласие си изберете представител, който познава духа на по-голямата ни част от народа ни към целта и въобще състоянието му; познава и обстоятелствата въобще в Българско какви са, защото там, във Влашко (на заседанието), ще бъдат чисто народни хора, представители, българи от разни места, живущи извън Българско. А оттук аз с горепосочените ни представители по решение на Централния комитет ще съобщим как вървят работите ни в Българско и докъде са стигнали, върху което ще дават мнение оттук нататък - как трябва да вървят работите ни според обстоятелствата ни в Българско и общото положение в Европа. И това тяхно мнение ще се принесе тук, в Централния комитет, и по вишегласието на всичките частни комитети ще се реши съдбата на българския народ, съобразно с времето. И още там да дадем сметка от страна на Централния комитет на всички представители: къде, колко пъти се е провеждало с народна цел, наши хора, а какво ги е срещнало, откъде какво са взели и дали и какво има готово. Сметка, която ще се даде на всеки представител да я поднесе пред очите на всеки член на народната работа.

Братя, побързайте и направете пълномощното си за Ло представител, за да не се харчат повече пари и представителите да не се събират много, та работата ни да стане подозрителна. Или пък, ако нямате точно доверие във всичко на Ло, то и за вашия трябва да стане пълномощното така: „Братя представители! Упълномощаваме приносящия на одраното късче книжка да гласоподава за нас и едно, две и пр. села, с по толкова и толкова способни юнаци да носят оръжие, между които се намират и еди колко способни за войводи; и във всички тях има толкова шишанета, гладки пушки, револвери и пр.; и толкова има за първо повикване. От кого и кога ви е подадена [4] най-напред работата и вие как сте му приели [5]; досега някакви бележки имате ли в него [6], от Централния комитет кога какво ви е било писано, срещали ли сте нещо недобро по ваше мнение. С една дума засега какви сте.“ [7]

В пълномощното си на представителя няма да бележите нито името му, нито мястото, откъдето идва. А за уверение на това откъде и къде е представител, ще носи в себе си одраното късче книга и аз, като му го поискам, той трябва да ми го даде и като го присъединя с другата му половина, ще знам.

Ако нарочно от ваша страна изпратите представител, за разноски трябва да го снабдите с не по-малко от 10 турски лири, ако ли упълномощите другия (в Ло), ще му дадете 5 лири - пет. Пътят му дотам, както той прецени, но трябва да излезе на Гюргево и от днес след 2-3-4 дни да тръгва.

Съветвайте се добре за представителя, защото то е най-деликатната и важна работа, да няма след това някои да останат със съмнение за представителя...

Когото изберете за представител, дайте му запечатаното писмо, в което е написана неговата сигурност. Докато отиде и се върне, друг не трябва да знае.

Аслан Дервшиооглу Кърджала

--------------------------------------------

1. Покана към влиятелни и богати лица (чорбаджии) даподкрепят морално или материално делото.

2. Докъде сте стигнали, до коя степен сте се отзовали на гласа ни? Какво сте извършили?

3. Ловчанския.

4. Сте посветени най-напред в работата.

5. Как сте му възприели указанията и поръчките.

6. Не ви ли е сторена някаква неправда от негова страна.

7. В какво положение се намира засега делото у вас.

ДО ТУК В БЛОГА:

1. Разписка, подписана от Васил Левски

2. Стохотворение от Васил Левски

3. Писмо до Найден Геров – 1 февруари 1868 година

4. Писмо до Панайот Хитов – 1868 година

5. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 6 септември 1869 година

6. Писмо на Димитър Ценович и Васил Левски до Панайот Хитов – 13 май 1870 година

7. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – началото на 1871 година

8. Дописка на Васил Левски до вестник „Свобода“ - 28 януари 1871 година

9. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 5 февруари 1871 година

10. Писмо на Васил Левски до частните революционни комитети - 10 февруари 1871 година

11. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю в Одеса - 1 март 1871 година

12. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 11 април 1871 година

13. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 18 април 1871 година

14. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 26 април 1871 година

15. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 30 април 1871 година

16. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 май 1871 година

17. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 10 май 1871 година

18. Писмо на Васил Левски до Ганчо Милюв от Карлово - 10 май 1871 година

19. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 14 май 1871 година

20. Писмо на Васил Левски до Иван Кършовски - 20 юни 1871 година

21. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 20 юни 1871 година

22. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 6 юли 1871 година

23. Писмо на Васил Левски до Ловченския комитет - 27 юли 1871 година

24. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов в Турну Мъгуреле - 27 юли 1871 година

25. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 29 септември 1871 година

26. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 29 септември 1871 година

27. Писмо на Васил Левски до по-прогресивен и богат българин във Влашко - 6 октомври 1871 година

28. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 27 октомври 1871 година

29. Писмо на Васил Левски до Трифон Райнов - 25 ноември 1871 година

30. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов

31. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 28 декември 1871 година

32. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 31 декември 1871 година

33. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 януари 1871 година

34. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 10 януари 1872 година

35. Писмо на Васил Левски до неизвестно лице - 12 януари 1872 година

36. Писмо на Васил Левски до комитета в Карлово - 16 януари 1872 година

37. Писмо на Васил Левски до частния революционен комитет в Сливен - 16 януари 1872 година

38. Писмо на Васил Левски до Димитър Папазоглу - 16 януари 1872 година

39. Писмо на Васил Левски до лясковци и търновци - 17 януари 1872 година

40. Писмо на Васил Левски до повече частни комитети - 17 януари 1872 година

41. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 18 януари 1872 година

42. Писмо на Васил Левски до плевенци - 23 януари 1872 година

43. Писмо на Васил Левски до орханийци и околните села - 29 януари 1872 година

44. Писмо на Васил Левски до новооглашени в комитетското дело - 19 февруари 1872 година

45. Писмо на Васил Левски до орханийци - 28 февруари 1872 година

46. Писмо на Васил Левски до неизвестен частен комитет – 24 март 1872 година

47. Писмо на Васил Левски до един представител на Общото събрание – 24 март 1872 година

48. Писмо на Васил Левски до орханийци – март 1872 година

49. Писмо на Васил Левски до Дервишоглар и Хасан Касан – март 1872 година

50. Писмо на Васил Левски до търновци и лясковци – 30 март 1872 година

51. Писмо на Васил Левски до сливенци – 4 април 1872 година

52. Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници

четвъртък, ноември 02, 2017

Писмо на Васил Левски до сливенци – 4 април 1872 година

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 58. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60, № 8101. Арх. т. I, № 32, стр. 59.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО СЛИВЕНЦИ - 4 АПРИЛ 1872 ГОДИНА

1872, 4 ап(рил), Бъл(гарско)

Братя членове на ЧБРК!

Чрез Стамболлу Мехмет Ефенди

Изпращам ви печатни разписки 94 листа с по-първите ви за 24. Всичките деветдесет и четири, първите от брой 50-73, а сегашните от брой 137—191 частни, а общи частни комитетски от брой 22 до 43.

Ще ги давате според чорбаджийските печатни писма [1] и всекиму, който желае от сърце да се жертва пред Олтара на народния жертвеник.

Честно всекиму ще давате от частните, а когато една община, т.е. някой частен комитет дава от общо събраните пари, ще давате от общите, ще пишете по ред: в Българско, ден, месец и коя година, от кого приети - от частен комитет ли или от друго лице и на кое място. Чрез кого приети, чрез частен комитет или чрез друго лице, от което място. Същото написано в листата ще се пише и в малкото късче, което остава кютук и то ще ви бъде правата сметка, която ще предавате от време на време в Централния комитет.

Вижте в простата книга примера както за/от частните комитети, така и за/от частните лица като: приехме от г-н под брой №1 в Стамболлу Мехмет Ефенди. Ще се прерязва през средата на думите и ще остават малките късчета, наречени кютук.

Брой след брой ще се дават. На всеки град или село се започва от № 1 и пр., но без имена.

Ас. Дер. Кърджала

Според времето трябва бързане!... Но и твърде умно, защото има цяла орда шпиони, пръснати по всичко Българско, и то учени магарета.

Научили сте чрез вестника за А. К. [2], че се е убил в Русчук и нищо няма намерено в него. Изпратихме човек и разбрахме повече: просто нещо! Страхът му е причинил да не знае какво да прави. Остави името си безсмъртно. За честните хора е такава смърт! Без подписката ми да не вярвате и на печата! Попада в ръце и се преработва! Нито на вчерашния работник [3], защото от тая проклета шпионска орда лесно може би ще се излъже, без да знае [4]. Ставало е и става! За Ангеловото така искам да повярвам. [5]

Не бойте се, братя български синове, от такава смърт! Защото е най-сладка, честна и правата смърт днес за всеки българин. Дързост! И постоянство! Времето е близо, ще видим и свобода.

Същият

--------------------------------------------

1. Поканително-заплашително писмо от март 1871 г.

2. Ангел Кънчев.

3. Лесно може някой да бъде излъган (подведен) и да издаде някого, без да знае.

4. За смъртта на Ангел Кънчев предполагал, че някой от безчислените шпиони на властта е подвел някое комитетско лице несъзнателно да подскаже нещо по адрес на самоубилия се, който при обикновения опит да бъдат по-придирчиви при проверка на документите му на пристанището в Русе, преди да тръгне с парахода през Дунава за отсрещния бряг, почувствал се съвсем издаден, без да има явни указания, нито улики, затова предпочел да се самоубие.

5. Покана към влиятелни и богати лица (чорбаджии) да подкрепят морално.

ДО ТУК В БЛОГА:

1. Разписка, подписана от Васил Левски

2. Стохотворение от Васил Левски

3. Писмо до Найден Геров – 1 февруари 1868 година

4. Писмо до Панайот Хитов – 1868 година

5. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 6 септември 1869 година

6. Писмо на Димитър Ценович и Васил Левски до Панайот Хитов – 13 май 1870 година

7. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – началото на 1871 година

8. Дописка на Васил Левски до вестник „Свобода“ - 28 януари 1871 година

9. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 5 февруари 1871 година

10. Писмо на Васил Левски до частните революционни комитети - 10 февруари 1871 година

11. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю в Одеса - 1 март 1871 година

12. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 11 април 1871 година

13. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 18 април 1871 година

14. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 26 април 1871 година

15. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 30 април 1871 година

16. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 май 1871 година

17. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 10 май 1871 година

18. Писмо на Васил Левски до Ганчо Милюв от Карлово - 10 май 1871 година

19. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 14 май 1871 година

20. Писмо на Васил Левски до Иван Кършовски - 20 юни 1871 година

21. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 20 юни 1871 година

22. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 6 юли 1871 година

23. Писмо на Васил Левски до Ловченския комитет - 27 юли 1871 година

24. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов в Турну Мъгуреле - 27 юли 1871 година

25. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 29 септември 1871 година

26. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 29 септември 1871 година

27. Писмо на Васил Левски до по-прогресивен и богат българин във Влашко - 6 октомври 1871 година

28. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 27 октомври 1871 година

29. Писмо на Васил Левски до Трифон Райнов - 25 ноември 1871 година

30. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов

31. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 28 декември 1871 година

32. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 31 декември 1871 година

33. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 януари 1871 година

34. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 10 януари 1872 година

35. Писмо на Васил Левски до неизвестно лице - 12 януари 1872 година

36. Писмо на Васил Левски до комитета в Карлово - 16 януари 1872 година

37. Писмо на Васил Левски до частния революционен комитет в Сливен - 16 януари 1872 година

38. Писмо на Васил Левски до Димитър Папазоглу - 16 януари 1872 година

39. Писмо на Васил Левски до лясковци и търновци - 17 януари 1872 година

40. Писмо на Васил Левски до повече частни комитети - 17 януари 1872 година

41. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 18 януари 1872 година

42. Писмо на Васил Левски до плевенци - 23 януари 1872 година

43. Писмо на Васил Левски до орханийци и околните села - 29 януари 1872 година

44. Писмо на Васил Левски до новооглашени в комитетското дело - 19 февруари 1872 година

45. Писмо на Васил Левски до орханийци - 28 февруари 1872 година

46. Писмо на Васил Левски до неизвестен частен комитет – 24 март 1872 година

47. Писмо на Васил Левски до един представител на Общото събрание – 24 март 1872 година

48. Писмо на Васил Левски до орханийци – март 1872 година

49. Писмо на Васил Левски до Дервишоглар и Хасан Касан – март 1872 година

50. Писмо на Васил Левски до търновци и лясковци – 30 март 1872 година

51. Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници