ЦЦ на амбразурата

Като истински самоотвержен Александър Матросов се хвърлил ЦЦ да защитава „Нашата полиция“.

Химнът не бил химн, а само "една песен за българския полицай".

Явно ЦЦ си мисли, че ако една песен не е химн, а просто песен, тъпият й текст ще стане по-малко тъп.

Да, ама не става.

Все така си е тъп.

А какво още казал ЦЦ?

"Ако някой напише и изпълни нещо по-добро, това ще бъде добре възприето от служителите на МВР".

Като имаме предвид повечето от служителите на МВР, каквото и да им напишеш, все тая.

Да не би да седнат и да мислят върху текста.

Как ли не, да ги заболи главата!

"В тази песен няма нищо негативно или осмиващо".

Тук ЦЦ е донякъде прав.

В тази песен изобщо няма нищо.

Нищо смислено.

И точно това е негативното и осмиващото.

"Нека не спекулираме за нещо, което е с позитивен знак".

Какъв е позитивният знак, ЦЦ не казва.

И няма да каже, бас хващам.

Горното изречение е пословичен пример за празнословие.

Когато не ти е изгодно нещо, да кажеш, че някой спекулира с…

„Не смятам, че трябва да причиняваме това на Веселин Маринов",

Че той Маринов сам си го причини това.

Никой не го е бил през устата да се хвали по интервюта какъв велик шедьовър предстои да чуем.

Ако си беше мълчал, „Нашата полиция“ щеше да мине и замине незабелязана от никого.

Но куче, което не знае да лае, вкарва вълка в кошарата.

Пък после и ЦЦ да застане на амбразурата, колата вече се е обърнала, а Неволята я няма никаква.

Живи картинки от Пирин

Сглобих кадрите от похода в Пирин.

Разбира се, трябваше да нарежа филмчето и да го смачкам по обясними причини, което влоши качеството му, но - няма друга възможност.

Внимание, шпиони!

Откакто им заловиха цели десет щирлица в САЩ, руснаците се побъркаха на шпионска тема.

И сега навсякъде им се привиждат шпиони.

Срещу които вземат строги предпазни мерки.

В борбата срещу шпионите се включи и администрацията на московския детски парк.

Със следните обяви.

Текстът известява, че на чужденци се забранява да снимат с апарати и камери в парка. (Оригиналът – тук).

Майтап няма, работата е наистина сериозна.

На гърба си го изпита не друг, а синът на Адриано Челентано – Джакомо.

Милиционери го задържаха на Червения площад за това, че… правел снимки.

- На какво основание снимате тук неизвестно какво? Имате ли разрешение от Кремъл? – попитали блюстителите на реда. (Оригиналът – тук).

Побъркана работа, която ни връща в обятията на студената война.

И понеже всичко това е твърде тягостно, ето ви един весел и актуален плакат на тема руски разузнавачи.

Руснаците, да знаете, нямат шпиони.

Те имат разузнавачи.

Плакатът е в духа на руските плакати с римушки, а текстът в превод означава: „Мутрата ми в глина, в гъза ми клони – връщам се от разузнаване“.

Казах по-горе, че плакатът е актуален, нали?

Нашата полиция ще ни пази

„Моята полиция ме пази“, „родната полиция ни пази“, „нашата полиция ни пази“.

Така завършват трите куплета от прословутия химн на МВР.

Вече се каза и написа много за това, че песента е скалъпена в духа на най-отявления социалистически реализъм.

Съдете сами: изключително тъп текст (мисля да го давам на моите ученици като пример за калпава поезия; досега правех това с „Ода за СССР“, но трябва да осъвременя нещата), безпочвена бодрящина в мелодията и казионен изпълнител.

Но на мене песента ми напомни преди всичко един виц от социалистическо време.

Милиционер (виж снимката; полицай по времето на соца, никаква разлика от днешните полицаи освен в думата и униформата!) си купува в аптеката презервативи.

- Аха – обажда се един от опашката – милицията пак се готви да ни е**.

- Че ще ни e**, ще ни е** - казва друг, - ама щом купуват презервативи, значи ще ни пази…

Така че – няма страшно!

Ще ни пазят!

Когато ни…

Евтим Евтимов ли?

С една моя колежка преди много време си имахме постоянна тема за спор.

Евтим Евтимов.

Колежката ми го обожаваше.

И говореше за него с онази приповдигнатост, която много учителки по литература смятат, че е задължителна, за да запалят в сърцата на учениците искрата на любовта към поезията.

(Даскалски мит, но за това друг път.)

Аз от своя страна хвърлих не малко усилия да я убеждавам, че Евтимов е посредствен писарушка, привеждайки цитати от негови прехвалени стихотворения, от които цитати дишаше (и продължава да диша) откровена поетическа инвалидност.

Като да речем:

„…истинското вино е горчиво,

за подсладено няма да те дам“.

(С други думи: "Ако ми падне горчиво вино, веднага ще те дам за него!" Кръчмарска поезия, нежели любовна – както би казал един наш възрожденец.)

Не постигнах успех, разбира се.

То е все едно да убеждаваш надъхан вярващ, че „Песен на песните“ е еротична поема.

Колкото и да му сочиш текста, тай упорства и твърди, че там става въпрос за любов към църквата. *

Няма що – църква с цици („двете ти гърди са като две сърнички близнета, които пасат между кремовете“ – гл. 4, ст. 5).

Та така и с моята колежка.

Държеше си много на „прекрасния“ поет Евтим Евтимов.

После замина нанякъде и не зная къде се намира в момента.

А жалко.

Иначе щях да я поздравя с новия шедьовър на нейния любимец (който щял да прозвучи като песен за празника на полицията):

Хора, подарете цвете,

хора, запомнете ни добре!

Гордост е да служиш в редовете

на България и МВР.

Според певеца Веселин Маринов това е „хубав текст“.

А според мене е пълна тъпня.

-------------------------------------------------------

* Истинска случка, не съм си го измислил!

Лошо възпитание

Олег Панфилов, „Письма из Грузии“

Видях снимката на този малък садист.

И си спомних една история с почти 30-годишна давност.

Когато моето дете извърши същия подвиг.

Седях в кабинета си и траках нещо на пишещата машина.

Статия или опит за телевизионна програма.

От съседната стая се носеха звуци на ожесточена игра.

Играеха детето и котето.

Което преди няколко дена се появи у нас.

Нали знаете мита за необходимостта да има някакво животно в къщи.

Заради правилното възпитание на челядта.

Разнесе се вопъл и при мен дотича година и шестмесечното създание.

С езерца от сълзи в двете очи.

- Какво стана?

- Котето ме ухапа.

Вече не помня с какви думи и с какво изражение беше казано това.

А машината на масата дими – статията трябва да бъде срочно дописана.

И какво прави любещият баща?

Махва с ръка.

Иначе казано, детето да го остави, предлага му да си върви.

И да отмъсти на котето – също да го ухапе.

Вече не видях как чедото ми изтича назад.

Но след няколко секунди чух друг вопъл.

Пищеше котето.

Превод от руски: Павел Николов

Монтаж и озвучаване

Вече споменах някъде за осеммилиметровия руски „Кварц-5“, с който снимах дълги години.

Снимането ми доставяше неизмеримо удоволствие.

За разлика от монтажа и озвучаването.

Всъщност за озвучаването няма какво толкова да говоря, защото никога не успях да озвуча лентов филм.

Правеше се с прожекционен апарат, магнетофон и едно устройство, което синхронизира скоростта на първите две.

Колкото обаче и да се мъчих (а се мъчих дълго време), това, което знаех на теория, не се реализира на практика.

Накрая зарязах идеята за звук, захвърлих синхронизатора под дивана и останах в сферата на нямото кино.

А монтажът не беше толкова кошмарен заради слепването на отделните парчета лента (разгледани под лупа и старателно срязани с ножица на „точното“ място), колкото заради разлепването.

Лепилото за ленти, което продаваха, не се славеше с кой знае какво качество.

И разлепването на лентата по време на прожекция влизаше в рамките на почти задължителните явления.

Страшна досада.

Лепил съм и с тиксо, от тънкото, но и то след време се разлепваше.

Пробвал съм и с безцветен лак за нокти.

И с домашно приготвено лепило от стари ленти.

Приключения големи.

Каквито сега са ми спестени.

Нали ви казах, че си купих камера.

Само че нито лепя, нито синхронизирам с магнетофон.

Да живее прогресът, вече съм готов с първото си филмче!

Има доста кусури (все още не съм усвоил напълно всички възможности на програмата за обработка), но понеже вече го качих тук-там и го раздадох на този-онзи (какво да се прави, човещина – бързах да се похваля!), няма да го променям.

В момента обработвам кадрите с изпращането на 8 клас в нашeто училище.

След това ще монтирам и ще озвуча (с песни на Висоцки за планината) това, коeто снимах по време на похода с Джейсън и Джеймс в Пирин.

После сниманото на гей-парада в София.

И – заминавам на село.

А там – ще видим.