Ето това е моят домашен любимец, макар че го отглеждам не у дома, а в училището отпреди още десет години. Такъв е обаче изразът - "домашен любимец", няма израз „училищен любимец“...
По същество това е бодлив храст, казва се Euphorbia milii. Еуфорбия е латинският съответник на българското название Млечкови (от същото семейство е и „коледната звезда“ - Euphorbia pulcherrima). Млечкови, защото при нараняваме клоните и листата на представителите на това семейство изпускат бял сок, приличащ на мляко (много лепне обаче!)..
Народните названия на Еуфорбиа милии в различните краища на България са: Христов венец, Исусов венец, Трънен венец - заради легендата, че от нейните бодливи дълги клончета е бил сплетен тръненият венец на Спасителя, което няма как да е вярно, защото храстът, чиято родина е Мадагаскар, е донесен в Средиземноморския район едва в началото на XIX век.
Любимец ми е този храст, защото е сукулент, тоест растение, което изисква рядко поливане, а това е тъкмо работа за мързеливец като мене. Всяка зима листата му окапват и колежките ми викат, че съм го уморил от жажда, но през пролетта бодилът (аз така му казвам!) отново се разлиства, а през лятото вече размахва и дребните си червени цветчета на дълги зелени дръжки...
Когато преди известно време в училище организирахме Парад на домашните любимци, аз също участвах с моя любимец.
Отначало журито викаше, че не може да участвам, защото не ми бил любимецът животно, но аз се опънах, че Парадът не е за домашни животни, а за домашни любимци, така че накрая ми дадоха една грамота... Абе - направо си я изпросих грамотата с мрънкане, но вие не ме издавайте...
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.