Писмо на Васил Левски до Филип Тотю в Одеса - 1 март 1871 година

Писмото (с мои поправки съобразно оригинала) и някои бележки към него са публикувани според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", том I, 1929 година. Това писмо е особено ценно с изключителния си идеализъм (романтизъм), недостижим по никакъв начин в днешна България, колкото и да се кълнем в заветите на Дякона; тук е и знаменитото изречение: "Ние сме жадни да видим Отечеството свободно, па ако щат ме нареди да паса и патките...". Като първоизточник Страшимиров е посочил „Ф. Тотю - от Ф. Смидов, стр. 504; Н. Б. II. В. п. 4, № 432 ".

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ФИЛИП ТОТЮ В ОДЕСА

Получено 23 март 1871 г. [1]

Брат Филипе в Одеса

Питате бай Йованица (пишмиш), който се намира днес в Т. Мъгуреле, в писмото си, което ми и съобщиха, та при всичко друго и за мен къде се намирам и какво правя. Когото и аз по-напред питах за вас къде се намирате и какво правите чрез същия приятел български. Чрез него ще се разбираме чак докато спосрещнем [2] сред Българско, където съм днес. Вие пред друг никого няма да откривате за мен де съм и какво работя; освен с горния приятел и г-н Данаил. Чрез тях ще се разбираме какво сме извършили и какво има да вършим. Аз вече освен това писмо няма да ви пиша друго направо и с моята си ръка. На горните като пиша и те ще ви съобщават, а вие можете всеки път да пишете, но все през горните; само истино, защото ще провождаме хора със знак да ви видят работата очевидно; също и вие можете да пратите, за да се уверите очевидно. Засега друго няма да ви отбелязвам, като знам, че трябва да са ви писали горните подир вашето писмо за всичко подробно. Как стоят работите ни, които правим с най-добри опити и питания от по-многото градове.

Сега ида да ви посрещна думата в писмото ви, дето казвате, че с Божия воля през лятото да се развява българският лъв в България. Сега като ви се предлага , докато не е дошла работата, и каквото има още да работим, пък и хората, с които ще захващаме най-напред, се пръснаха от местата си, където живеят, кой по Влашко, кой по Сърбия, в Добруджа, остават само старците и жените. Освен и нашата най-сгодна сполука за захващане е зимно време. Размислете зряло, че работата ни не е само по Балкана. Но революцията на място, после идват главните пътища и подир тях селата, па после горите. Виж сега, не ще ли ни помогне зимата, която ще отегчи пътя на войската, а решително на артилерията и конниците, които са най-яки и сигурни във време на революция. Без тях султанът е мъртъв и ние сме господари вече.

В студено време чадъри (шатри - бел. П. Н.) не може да разпъне на полето, в обсада град или логор (лагер – бел. П. Н.) не може да задържи ни ден. Същата смърт е и на пешаците, защото докато се свести войската да пристигне в пет-шест били и десет дни, в това време ние местата, които ще бомбардираме, в околността [на] селата, според местоположението им в четири-пет дена ще можем да ги пренесем в града или на мястото, където сме по-яки, с всичката им потреба, а селото на огън. Тогава в оня студ къде ще намери хляб, слама, покрив за себе си и за конете, че тия в един ден, ако му се несполучи, да няма откъде, то им е свършена работата. Па макар и сити да са, в онова време и оръжието си не могат да употребят, защото ние ще гледаме на благовремие да нападаме! Нам всичките ни нужни са при нас - било в града или на село. Ще бъдем и заякчени с фортофикаторни укрепления, колкото вече познаваме. С материала сме богати навред из Българско, който ни дава средства. Само ако ден напред от неприятеля се съвземем. Инак много мъчно, може би и съвсем напусто.

Приятелю и брате Филипе! Ние, дейците, сме си посветили живота за Отечеството, да работим за толкова милиона народ. Трябва да се мисли зряло, да не изгубим и сега. Правило се е, захващало се е, трябва да взимаме опити, па и да се съветваме едни други и да се слушаме, да избягваме даже и най-малката гордост, да не присвояваме за себе си нищо, но да го отдаваме на народното ни тогавашно свободно решение. Всеки каквото заслужи, то не му се изгубва; било каквото добро или зло. Особено ние, които до смърт сме се решили и после освобождението ни да служим на отечечството, не ни трябват такива глупости.

Ние сме жадни да видим Отечеството свободно, па ако щат ме нареди да паса и патките, не е ли така? По мое мнение е така, най-право и човешко. Аз не гледам на днешните ми страдания и оскъдности във всичко, нито всекидневното ми преследване от полицията, от град в град, по селата и кърищата, па и от самите изродици български, нито пък казвам, че от края на работите ни досега съм бил способен при такива страшни и мъчни времена, а сега защо да не съм аз на еди кое си място, ами еди си кой наготово! Напротив, ако му сече главата повече, трябва сам да го поканя на мястото си, пък аз да гледам друго. Нека по-долно . Историята ни няма да прикачи заслугата ми другиму.

Всякак се случва, на всичко трябва да бъдем внимателни умно! Има много по-умни, но страхливи. С такива се постъпва другояче: такива трябва да бъдат около нас да се съветваме с тях, пък ние да извършваме, тогава заслугата ни е равна, защото и те без нас не могат, и ние без тях. Това, брате, трябва да ни бъде винаги в ума, та да даваме пример. Ние ако бъдем такива, тогава никой не ще смее да възгордее себе си, за да се раждат вражди помежду ни, от каквито е пропаднало Отечеството ни, имаме хиляди примери.

Щял да дойде някой си по някакво вишегласие, право или криво, да ми вземе онова, което съм заслужил. Да му е просто! Аз съм се обещал на Отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв, там нека съди народът, а не да давам глас за себе си: това е презряно от човещината за глупаво и най-просто нещо.

Какво искам повече като гледам Отечеството си, че ми е свободно? Такова нали ми е предначертанието днес за него? Не да видя себе си на голям чин, но да умра, братко. Това трябва, на всеки работник български да даваме такова предначертание; и тогава работата ни ще свети и Българско ще гърми най-бляскаво, като едничка държава в цяла Европа. И начесто трябва да се съветваме ние, дейците, щом спазим един другиму грешките си, защото всеки бърка, па не може да се съввземе . На драго сърце трябва да обичаме оногова, който ни покаже грешката: и нека той ни е наш приятел.

Приемете братското ми поздравление и ви целувам искрено, да бъдем докрай в единомислие.

С вас единоборен В. Левски

1871,1 март, от Българско

Из еди-деси пак вие чрез горните

БЕЛЕЖКИ

1. Бележка на Филип Тотю.

2. Се срещнем.

ДО ТУК В БЛОГА:

1. Разписка, подписана от Васил Левски

2. Стохотворение от Васил Левски

3. Писмо до Найден Геров – 1 февруари 1868 година

4. Писмо до Панайот Хитов – 1868 година

5. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 6 септември 1869 година

6. Писмо на Димитър Ценович и Васил Левски до Панайот Хитов – 13 май 1870 година

7. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – началото на 1871 година

8. Дописка на Васил Левски до вестник „Свобода“ - 28 януари 1871 година

9. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 5 февруари 1871 година

10. Писмо на Васил Левски до частните революционни комитети - 10 февруари 1871 година

11. Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници