Лекции по руска литература – брой 83

АВТОР: ВЛАДИМИР НАБОКОВ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: I. НИКОЛАЙ ГОГОЛ (1809–1852) - НЕГОВАТА СМЪРТ И НЕГОВАТА МЛАДОСТ - 1-2, 3, 4, 5. ДЪРЖАВНИЯТ ПРИЗРАК – 1, 2, 3, 4, 5, 6. НАШИЯТ ГОСПОДИН ЧИЧИКОВ – 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8-9. УЧИТЕЛ И ВОДАЧ – 1, 2-3, 4-5-6, 7, 8. АПОТЕОЗ НА МАСКАТА – 1, 2-3, 4, 5-6. II. ИВАН ТУРГЕНЕВ (1818–1883) - 1, 2. "БАЩИ И ДЕЦА" (1862 г.) - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9. III. ФЬОДОР ДОСТОЕВСКИЙ (1821-1881) - 1, 2, 3, 4-5. "ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И НАКАЗАНИЕ" (1866 г.) – 1, 2. "ЗАПИСКИ ОТ ПОДЗЕМИЕТО" (1864 г.) – 1, 2. „ИДИОТ“ (1868 г.) - 1. „БЕСОВЕ“ (1872 г.) - 1. „БРАТЯ КАРАМАЗОВИ“ (1880 г.) - 1. IV. ЛЕВ ТОЛСТОЙ (1828-1910) - 1. “АНА КАРЕНИНА“ (1877 г.) - Сюжет - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8-9-10, 11, 12-13, 14; Характеристики - 1; Хронологията на Толстой - 1; Композиция - 1; Образност и Имена - 1. „СМЪРТТА НА ИВАН ИЛИЧ" (1884–1886) - 1, 2. V. АНТОН ЧЕХОВ (1860-1904) - 1, 2, 3, 4. "ДАМАТА С КУЧЕНЦЕТО" (1899 г.) - 1. В ОВРАГА" (1900 г.) - 1, 2, 3, 4. БЕЛЕЖКИ ЗА "ЧАЙКА" (1896 г.) - Действие I., Действие II., Действие III., Действие IV. VI. МАКСИМ ГОРКИЙ (1868-1936) - 1.

"НА САЛОВЕТЕ" (1895 г.)

Да вземем и да разгледаме един типичен къс разказ на Горкий, например "На саловете".

Вгледайте се в експозицията на автора. Някой си Митя и някой си Сергей управляват сал по широката и мъглива Волга. Собственика на сала, намиращ се някъде на кърмата, подвиква сърдито, а Сергей мърмори и неговото мърморене достига до читателя: "Викай! Твоят хилав син и сламка на коляното си не може да счупи, а ти си го сложил на кормилото, че и викаш след това по цялата река (чак до читателя). Жал ти беше още един работник да наемеш за кормчия. Е, дери си сега гърлото!" Авторът акцентира върху последните думи - и само Бог знае колко писатели са използвали този похват, - които Сергей изръмжава достатъчно силно, за да бъдат чути (също и от читателя, защото такъв вид експозиция изглежда необичайно, като първата сцена на някаква стара изтъркана пиеса, където слугата и камериерката търкат пода и клюкарстват за своите господари).

Скоро от дългия монолог на Сергей разбираме, че бащата на Митя му е намерил хубава жена, а след това е започнал да живее със снаха си. Сергей, изпечен циник, се смее над нещастния меланхоличен Митя и те подемат многословен разговор, риторичен и фалшив, какъвто Горкий обикновено въвежда в такива случаи. Митя обяснява, че иска стане член на религиозна секта и тук бедният читател е принуден да надникне в дълбините на старата добра руска душа. Действието се пренася на другия край на сала, където виждаме бащата с неговата любима Маря, жената на Митя. Той е волеви, ярък герой, който се среща често в белетристиката. Тя е съблазнителна жена, извиваща се като котка (или рис) и притискаща се към своя любовник, чийто глас продължава да звучи. Отново чуваме не само рязката интонация на автора, но и почти го виждаме, намиращ се между своите герои и подаващ им реплики. "Грях върша, така е. Зная. И какво? - казва старецът. - Тежко му е? Зная. А на мене?" Като се старае двата диалога - между Митя и Сергей и между бащата и Маря - да звучат по-правдоподобно, авторът като опитен драматург не е пропуснал да отбележи, че героят "вече е казвал нещо", иначе читателят би трябвало да недоумява откъде накъде трябва да се поставят двете двойки на сала, който плава по Волга, като им натрапва разговори за техните жизнени колизии. От друга страна, ако героите наистина се връщат постоянно към своите разговори, трудно е да повярваме, че салът им ще доплува до някъде. Хората не са много склонни към многословие, когато се движат през мъгла по широка и пълноводна река, но това е, според мене, гол реализъм.

Настъпва утро и Горкий успява да забележи някои неща от пейзажа: "бледоизумрудният килим на ливадите блестеше с брилянтите на росата" (доста "ювелирна" картина). В същото време на сала бащата предлага на Маря да убият Митя и на устните ѝ заиграва "загадъчна усмивка". Завеса.

Забележете, че схематизмът на героите на Горкий и механичната постройка на разказа води началото си от отдавна мъртвия жанр на нравоучителната басня или на средновековното "моралите". И обърнете внимание на ниското му културно равнище (на руски то се нарича псевдоинтелигентност), което е съвършено убийствено за писателя, надарен с острота на зрението и въображението (способни да създават чудеса под перото даже на необразования автор). Сухата разсъдливост и страстта към доказателствата, за да имат някакъв малък успех, се нуждаят от определен интелектуален размах, който на Горкий изобщо му липсвал. Чувствайки, че немощта на неговия дар и хаотичното натрупване на идеи изискват нещо в замяна, той вечно търсел зашеметяващи факти, работел с резки контрасти, разголвал сблъсъци, стремял се да порази и да разтърси въображението и понеже неговите така наречени могъщи, неотразими разкази отклонявали благосклонния читател от всякаква обективна оценка, Горкий направил неочаквано силно впечатление на руските, а след това и на чуждестранните читатели. С ушите си съм чувал как умни хора твърдят, че сантименталното разказче "Двадесет и шест и една" е истински шедьовър. Двадесет и шест жалки парии работят в едно мазе, в поредната фурна; грубите, недодялани и сквернословещи мъже заобикалят с почти религиозно обожание една девойка, което идва всеки ден при тях за хляб, а след това, когато я съблазнява един войник, се подиграват с нея. Това се е сторило на читателя като нещо ново, макар че при едно разглеждане по-отблизо се оказва, че разказът е образец на банална мелодрама или на традиционен плосък сантиментален жанр в най-лошия му вариант. Там няма нито една жива дума, нито една оригинална фраза, само готови щампи, пълна сладникавост с малко сажди, премесени точно толкова, че да привлекат вниманието.

Оттук има само една крачка до така наречената съветска литература.

Край

ЦЕЛИЯТ ТЕКСТ ДОТУК В:

БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ - ЛЕКЦИИ ПО РУСКА ЛИТЕРАТУРА