Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 11 април 1871 година

Писмото (с малки мои поправки) и някои бележки към него са публикувани според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", том I, 1929 година. В това писмо Дякона очертава два основни проблема: предпазливото отношение към сръбското правителство ("трябва да бъдем осторожни") и нуждата от пари за организиране на въоръжената борба ("парите са водител на всичко") . Като първоизточник Страшимиров е посочил „М. Сб. кн. XVI и XVII, № 2, стр. 760; Н. Б. II. Б., п. 102. Арх. К. Цанков".

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ДАНАИЛ ХР. ПОПОВ

Азис Рушидооглу Небоолу [1]

Писмото ви от 23 март 1871 г. с Муратооглу [2], който на отиване при вас, намира същото писмо в Плевен; и друго пак от вас от 1 април все с Муратооглу, които получих на 6 април. Първото от 23 март. Съдържанието му е в три книги. Като свършваш писмото си, пак обръщаш от другата страна и бележиш: „Приех от Л. К. писмо и пр. с дата 24 март 1871 г. Същият.“ От писмото ли му взимаш тая дата? По-отдолу пак: „На 25 или 26 ви писах чрез Дим. и вярвам, че сте го приели?“ И оттук нищо не разбирам, а по-надолу 33 наполеона, че сте ги приели, и да проводим добър човек за книгите, това разбрах. Отстрани бележиш друга дата от 31 март 1871 г. - и това не разбирам. Преди тия две писма имам по-първо от 9 март.

Събрали сте се, намерили сте за нужно да се проводят трима души до сръбското правителство, щото да се разберем искаме ли в едно време с тях и ние, кой с каквото може, да избием господаря си, който ни е заял, и иска му се да ни дояде с жени, с деца и с всичкия ни имот. Или не? [3] Ако те не искат, то нас няма кой да ни спре. Господа и братя еднодружинни, и ние от Българско подписваме за това, което сте намислили за добро; и хората ни, които ще бъдат за там отредени, и тримата да бъдат хора с най-добри качества от всяка страна! То е така и нека бъде; само засега не може. Чак тогава [4], когато съберем и четирите на Българско в едно; и [5] направим прописат си [6], та да видим какво имаме пред нас, тогава хора да изпратим в Сърбия е лесно; и тяхната работа е с две думи да се извърши. Ако сръбското правителство отговори истинно; ако ли мисли то с комедии да постига целта си, т.е. с лъжи и предателства, като вече ще узнае добре от хората ни нашата работа, тогава ще отсвирваме [7], срещу което трудно се приварюва [8]. Нали пишете, играем с живота на 7 милиона българи, трябва зряло да се постъпи; та да бъдем с що-годе поне приготвени, за да можем да посрещаме, ако ни се случат някои трудности [9]. Имаме близки примери доста, които са ставали с нас още от 62-ра и досега; мнозина са били бити от нас и затваряни; и аз през 68-ма бях затворен в Зайчар в тъмницата, защото съм бил проповядвал на тамошните българи да умират за българщината си, че им е отечество. И още, че съм им показвал по кой начин да се хващат на оръжие и как да преминат границата, за да не се компрометира Сърбия. Беше показано също на тамошния началник как пазим тяхното правителство да не се компрометира; а той не искаше да чуе за верността към тях. Ами [ме] затвори, като ме заплаши още, че щял да ме даде в робияшите [10]. На всеки са известни от 62-ра до 68-ма техните пречки на нас, затова трябва да бъдем осторожни (внимателни - бел. П. Н.) във всичко, като имаме за огледало и примери доста.

Че ако сръбското правителство не [е] вече такова, каквото е било досега срещу нас, тогава ще им опростим всичките грешки и сме вече братя. Това да излезе така, т.е. да ни подадат братска ръка. И пак трябва да бъдем по-напред с що-годе приготвени отвътре в Българско, защото на истината не трябва да вярваме чак докато не се сложим в действие на бойното поле. Както не вярваме и на самите наши дейци във всичко чак до оня ден!.. Братя, размислете пак хубаво, че доста сме лъгани от хората, пък и от помежду нас си, и сме отлагали от година на година. Сега сме се заловили както трябва на работа, нека да съберем и пари, и тогава ще видим какво ще работим; парите са водител на всичко; тогава знаем и за какво да говорим.

За принасяне на пушки аз имам наум два начина да можем да се сдобием с тях; колкото оръжие ще можем да купим наведнъж, да си го принесем, защото по-малко опасно е, че лесно може да се улови. През Сърбия е трудно да се сдобием с оръжие, каквато свобода и да ни даде правителството. Приказваш ми ти. Пишете иа Одеския [ни] комитет още да не мести оттам оръжието никъде. Повтарям ви: като съберем пари, доколкото ще сме в нужда в началото, ще дойдем заедно с отбрани хора в Сърбия първо при вас и тогава има да говорим много; защото аз ще отида с тях в Сърбия, но няма да се показвам на правителството им; и пак ще се върнем заедно при вас; а какво ще правя там, ще говорим, когато дойдем.

Сега кажете откъде по-скоро да намерим пари, защото досега съм работил без пари и затова едва се вижда работата ни. Сега да стана с по-верните си юнаци и да тръгна чрез басканлъци [11] да събирам пари е хубаво, защото знаем кой трябва да се нападне, ами ако паднат от нас мъртви, какво правим без тия хора, може да паднат и най-добрите ни, без които не може да се работи. А пък ако падне не дай Боже някой ранен и го уловят и изкаже всичко, какво правим вече, мъки са. Недейте бърза; ние трябва повече да бързаме, защото свърталище нямаме никъде постоянно; нашите хотели са сламарниците, но понякога и те ни се виждат твърде тесни. Засега друго няма какво да ви пиша. От днес работата ще ни е да търсим пари. Побързайте да съобщите писмото ми и на Каравелов, като му забележите да подпечатат колкото ония книги, толкова и записки, че без тях не може. Но и вие бързайте с печата; че колкото разноски станат за печатането на книжата, опишете ни да ви ги внесем. Ето ви с приносящия на писмото дано поне печат ни изпратите. Тоя мъж Д. П. П., препоръчвам ви го един от най-искрените ни. Кусурът [от] парите ви изпращам със същия. Засега оставам отдаден на умно-безстрашния висш глас.

Приемете поздравлението ми всички, като ви целувам братски.

1871, 11 април, Търново

Ефенди Аслан Дервшиооглу! [12]

Да [13] разясните на Каравелов за билетите, които ще се дават на всеки според указанията, които ще се поднесат на човека. [Нали] така казват указанията от Привременното ни правителство, че кой колкото жертва, ще му се даде билет [печатан] срещу дадените му пари, и [един знак] от Привременното ни правителство. Затова колкото са ония листове, толкова трябва да бъдат и печатаните билети.

Никакво писмо от Киселски досега нямам, пък и за Панайот войвода нищо не ми пишете, къде се намира и какво мисли; ще бъде ли с нас? Тръбицата, карабината и една част от книгите донесе [ми] ги Муратооглу. Васил Гложенчето и Васил Тетевенчето са в селото си, от тях нямам досега още никакво известие; така ще поздравите бай Ангел. Прибързайте горните билетчета да се напечатат, че и аз да върша по-скоро. Като обиколя Българско, ще ви дам рапорт колко юнаци имаме на пръв позив. Сега гледайте за билетите, че чакам.

БЕЛЕЖКИ

1. Киряк Цанков бележи, че това е лицето, чрез което Левски е изпращал писмата си до Л. Каравелов и Д. Хр. Попов. (Предговор към 23 писма и бележки на В. Левски, София, 1900, стр. 4). Това не е точно. Писмата са отправяни чрез Плевен (Анастас П. Хинов, брат на Данаил Хр. Попов в Турну Мъгуреле.) Анастас ги отправя чрез Никопол за брат си, а този последният ги отправя на Л. Каравелов в Букурещ. Всички бележки по писмата на Левски носят почерка и белега на Д. Хр. Попов, както всяка кореспонденция днес носи щемпела на онези станции, през които е трябвало да мине.

2. Марин поп Луканов.

3. Или сърбите не искат?

4. Би могло.

5. Когато.

6. Опис на хора и въоръжение.

7. Ще страдаме

8. Трудно се поправя подобна грешка.

9. Да си помогнем, ако ни се случат трудности.

10. Принудителна работа (робияши по сръбски).

11. Нощни обири.

11. Нощни обири.

12. Бележка на турски към подписа.

13. Оттук до края преписка отвътре на плика.

ДО ТУК В БЛОГА:

1. Разписка, подписана от Васил Левски

2. Стохотворение от Васил Левски

3. Писмо до Найден Геров – 1 февруари 1868 година

4. Писмо до Панайот Хитов – 1868 година

5. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 6 септември 1869 година

6. Писмо на Димитър Ценович и Васил Левски до Панайот Хитов – 13 май 1870 година

7. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – началото на 1871 година

8. Дописка на Васил Левски до вестник „Свобода“ - 28 януари 1871 година

9. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 5 февруари 1871 година

10. Писмо на Васил Левски до частните революционни комитети - 10 февруари 1871 година

11. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю в Одеса - 1 март 1871 година

12. Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници