Лекции по руска литература – брой 78

АВТОР: ВЛАДИМИР НАБОКОВ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: I. НИКОЛАЙ ГОГОЛ (1809–1852) - НЕГОВАТА СМЪРТ И НЕГОВАТА МЛАДОСТ - 1-2, 3, 4, 5. ДЪРЖАВНИЯТ ПРИЗРАК – 1, 2, 3, 4, 5, 6. НАШИЯТ ГОСПОДИН ЧИЧИКОВ – 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8-9. УЧИТЕЛ И ВОДАЧ – 1, 2-3, 4-5-6, 7, 8. АПОТЕОЗ НА МАСКАТА – 1, 2-3, 4, 5-6. II. ИВАН ТУРГЕНЕВ (1818–1883) - 1, 2. "БАЩИ И ДЕЦА" (1862 г.) - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9. III. ФЬОДОР ДОСТОЕВСКИЙ (1821-1881) - 1, 2, 3, 4-5. "ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И НАКАЗАНИЕ" (1866 г.) – 1, 2. "ЗАПИСКИ ОТ ПОДЗЕМИЕТО" (1864 г.) – 1, 2. „ИДИОТ“ (1868 г.) - 1. „БЕСОВЕ“ (1872 г.) - 1. „БРАТЯ КАРАМАЗОВИ“ (1880 г.) - 1. IV. ЛЕВ ТОЛСТОЙ (1828-1910) - 1. “АНА КАРЕНИНА“ (1877 г.) - Сюжет - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8-9-10, 11, 12-13, 14; Характеристики - 1; Хронологията на Толстой - 1; Композиция - 1; Образност и Имена - 1. „СМЪРТТА НА ИВАН ИЛИЧ" (1884–1886) - 1, 2. V. АНТОН ЧЕХОВ (1860-1904) - 1, 2, 3, 4. "ДАМАТА С КУЧЕНЦЕТО" (1899 г.) - 1, "В ОВРАГА" (1900 г.) - 1, 2, 3, 4.

БЕЛЕЖКИ ЗА "ЧАЙКА" (1896 г.)

Действие I.

През 1896 г. "Чайка" се проваля в Александринския театър в Петербург, но затова пък след две години има огромен успех в Московския художествен театър.

Първа експозиция: разговорът на двамата епизодични герои, младото момиче Маша и селския учител Медведенко, предава прекрасно маниерите и настроението на двамата. От този разговор научаваме за двете главни действащи лица: начинаещата актриса Нина Заречная и поета Трепльов, които поставят любителски спектакъл в алеята на парка: "Те се обичат и днес душите им ще се слеят в стремежа да дадат един и същ художествен образ" - казва учителят с високия стил, характерен за руските полуинтелигенти. Той има свои причини за това - също е влюбен. Въпреки всичко трябва да признаем, че встъплението е излишно праволинейно, Чехов, подобно на Ибсен, винаги се стреми да се изказва с пълна определеност, колкото се може по-бързо. Сорин, вял и добродушен помешчик, идва за своя племенник Трепльов, който нервничи заради пиесата. Работниците, които изграждат сцената, се приближават и съобщават, че отиват да се къпят.Междувременно старият Сорин моли Маша да предаде на баща си (който е управител на имението му) да отвърже кучето през нощта. "Сам говорете с баща ми" - отвръща тя, като му се противопоставя. Изумително естествен ход на пиесата, спойка на странни малки детайли, едновременно съвършено правдиви - именно в това се разкрива талантът на Чехов.

Във втората експозиция Трепльов разговаря с чичо си за своята майка, професионална актриса, отнасяща се ревниво към младата изпълнителка в пиесата. В нейно присъствие не трябва да се споменава за Дузе (Елеонора Дузе, италианска драматична артистка - бел. П. Н.). "Опитай се да я похвалиш!" - възкликва Трепльов.

При друг автор пълният портрет на героинята в пролога щеше да се превърне в ужасен образец на традиционната драматургия, по-специално защото младият човек беседва с нейния брат; но само със силата на таланта си Чехов успява да преодолее това. Всички детайли са много забавни: тя има 70 хиляди в банката, но като я помолиш за заем, започва да плаче. След това той говори за съвременния театър, като го нарича рутина, за неговия безвкусен еснафски морал и за новите форми, които иска да създаде; говори за себе си, за своето унизително положение на син на артистка, която винаги е заобиколена от артисти и писатели. Монологът е доста дълъг. Отговаряйки на ловко поставения въпрос за Тригорин, той говори за него, за приятеля на майка си, писателя, че е мил, талантлив, но слез Толстой и Зола няма да ти се иска да го четеш. Обърнете внимание на това, че Зола е споменат след Толстой, характерно за младите автори от края на 90-те години, подобни на Трепльов.

Появява се Нина. Тя се е страхувала, че баща ѝ, съседен помешчик, няма да я пусне. Сорин вика публиката, защото луната изгрява и е време представлението да започне. Обърнете внимание на два типични за Чехов хода: Сорин пее началните стихове на песен от Шуберт, след това млъква и разказва със смях противна история за това как някой нещо казал веднъж за неговото пеене; когато остават сами, Нина и Трепльов се целуват и изведнъж веднага след това тя пита: "Това дърво какво е?" Той отговаря, че е бряст. "Защо е така черно? - продължава тя. Тези дреболии обясняват по-добре от всичко, изнамерено до Чехов, мечтателната безпомощност на човешките същества: на стареца, който е превърнал живота си в бъркотия, и на изтънченото младо момиче, което никога няма да бъде щастливо.

Работниците се връщат. Време е за началото. Нина говори за своя страх от рампата: тя трябва да играе пред Тригорин, автор на отлични разкази. "Не зная, не съм ги чел" - отбелязва хладно Трепльов. Критиците, които обичат да забелязват подобни неща, вече са писали, че ако стареещата артистка Аркадина ревнува любителката Нина, засега само мечтаеща за актьорска кариера, то нейният син, неудачник и слабо надарен млад писател, се отнася ревниво към наистина талантливия писател Тригорин (очевидно двойник на самия Чехов, който също е професионален писател). Идва публиката. Отначало Дорн, възрастен лекар, и жената на Шамраев, управителя на имението на Сорин, стара любов на Дорн. След това влизат Аркадина, Сорин, Тригорин, Маша и Медведенко. Шамраев пита Аркадина за един стар комик, когото е свикнал да аплодира. "Вие все питате за някакви допотопни" - отвръща тя раздразнено.

Но ето че се вдига завесата. Свети истинска луна и вместо заден сценичен декор се вижда езерото. Нина седи на един камък и произнася лирически монолог в стил Метерлинк, мистично банален, мъгливо тривиален. ("Това е нещо декадентско" - шепне Аркадина. "Мамо" - умолително казва синът ѝ.) Нина продължава. Предполага се, че тя е душа, която говори, когато целият живот си е отишъл от земята. Приближават се багрените очи на дявола. Аркадина се смее над всичко, Трепльов излиза от кожата си, вика да спуснат завесата и си тръгва. Останалите я упрекват, че е обидила сина си. Но и самата тя е оскърбена - капризното самолюбиво момченце е искало да покаже как трябва да се пише и какво трябва да се играе. Цялата тънкост е в това: макар че Трепльов иска да унищожи старите форми на изкуството, не му достига талант, за да намери нови. И ето как постъпва Чехов. Кой друг би се осмелил да направи главен положителен герой, тоест човек, който трябва да завоюва симпатиите на зрителите, един незначителен поет, като оставя истинския талант за най-малко привлекателните герои в пиесата: неприятната самовлюбена артистка и заетият със себе си, суперкритичен писател, категоричен професионалист?

Отвъд езерото се чува песен. Аркадина си спомня времената, когато тези места са били изпълнени с веселие и младост. Та съжалява, че е обидила сина си. След това запознава Тригорин с Нина. "Аз винаги ви чета". После звучи прелестна малка пародия на самия Чехов, който обожава да противопоставя поезията на прозата. "И декорацията беше прекрасна" - казва Тригорин и след малка пауза добавя: "В това езеро сигурно има много риба". Нина научава с изумление, че човекът, който според нея изпитва наслада от творчеството, може да обича риболова.

И неочаквано отново следва типичен за Чехов и удивително правдив похват: явно продължавайки прекъснат разговор, Шамраев си спомня един забавен епизод, станал в театъра преди много години. След несполучливата шега настъпва пауза и никой не се смее. Всички се разотиват и Сорин пак се оплаква, че кучето вие, Шамраев повтаря същия анекдот за синодалния псалт, а Медведенко, беден учител, който се интересува от социалистически идеи, пита каква заплата получава един синодален псалт. Въпросът остава без отговор, което потресло многобройните критици, искащи от пиесите факти и цифри. Помня, някъде бях чел едно тържествено изявление, че драматургът трябва да съобщава на публиката точните доходи на всички герои, иначе техните настроения и постъпки остават до край неразбираеми. Но Чехов с неговата гениална небрежност и с хармонията на баналните дреболии постига повече от обикновените роби на причинно-следствените връзки.

Дорн казва на Трепльов, който се появява отново на сцената, че пиесата му е харесала, по-точно това, което е чул от нея. Той продължава да развива своите идеи и представи за живота и изкуството. Трепльов, отначало трогнат от неговата похвала, го прекъсва два пъти: "Къде е Заречная?" Той излиза тичешком почти разплакан. "Младост, младост!" - въздиша докторът. Маша отбелязва: "Когато няма какво друго да се каже, казват: младост, младост..." Тя смърка тютюн за огромно възмущение на Дорн. След това внезапно изпада в истерия и си признава, че е влюбена страстно и безнадеждно в Трепльов. "Колко са нервни всички! И колко любов... О, магическо езеро! Но какво мога да направя, дете мое? Какво? Какво?"

С това завършва I действие и е лесно да се разбере защо посредствените зрители, както и критиците - тези жреци на посредствеността, са били така раздразнени и озадачени. Тук няма никакъв явен конфликт. По-точно, има няколко, но те не водят до нищо, защото що за конфликт е това, което се случва между избухливия, но деликатен син и неговата избухлива и също така деликатна майка, вечно съжаляваща за прибързано казаните думи? Нищо особено не обещава и срещата на Нина с Тригорин, и любовните интриги на останалите герои водят в задънена улица. Явната задънена улица в края на I действие оскърбявал хората, жадуващи за здрава схватка. Но въпреки че Чехов все още бил обвързан от традициите, които самият той пренебрегвал (например доста плоските експозиции), това, което изглеждало за средностатистическия критик глупост и грешка, всъщност представлявало зърно, от което след време ще израсне наистина една велика драматургия. Защото при всичката ми любов към Чехов, трябва да кажа, че въпреки неговата истинска гениалност, той не е създал истински драматически шедьовър. Неговите заслуги са в това, че е намерил верен път от тъмницата на причинно-следствените връзки и е разкъсал веригите, сковаващи пленниците на драматичното изкуство. Аз се надявам, че драматургията на бъдещето не само ще копира механично похватите на Чехов, присъщи само на него, на неговата дарба, а значи - нещо неподражаемо, но и ще намери нови, обещаващи още по-голяма свобода за драматурга. Сега да преминем към следващото действие и да видим какви изненади готви то за раздразнената и озадачената публика.

(Следва)

ЦЕЛИЯТ ТЕКСТ ДОТУК В:

БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ - ЛЕКЦИИ ПО РУСКА ЛИТЕРАТУРА