Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 5 февруари 1871 година

Интересното в това писмо е, че когато дава препоръки за печата на т.н. Привременното правителство, Левски не използва христоматийното "Свобода или смърт", а "Смърт или република"; по-нататък думата "република" е вплетена и в паролата, описана в края на писмото.

Писмото тук (с малки мои корекции) и бележките към него са публикувани според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", том I, 1929 година. Като първоизточник Страшимиров е посочил „М. Сб. кн. XVI и XVII, №1, стр. 758. Н. Б. Арх. К. Цанков".

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ДАНАИЛ ХР. ПОПОВ

Господин Драгомирчову

Т. Мъгуреле

Братовче Драгомирчо!

В Т. Мъгуреле

Сторете добро и направете така, както ви пиша: прочетете и двете, запечатайте ги, и нека се изпратят на мястото им [1], защото така трябва. С тия последните ни писма или ще завържем работата ни дотук с тях, или ще следва. Нужно е, като на такива хора, да им се каже напоследък подробно нуждите ни за народа; че и те са били спънката на всичките ни работи. Това ще ни бъде за факт пред народа, че ние не сме били криви, а те! Предлагали сме им, молили сме ги, а не са щели, или са работили по свое знание, а не по наше искане.

Братовче! Радват ме приятелите като ми казаха за теб и за бай Йованица [2], че ще се турите в работа, доколкото вече можете. Приели сте да направите печата, нека е голям колкото един бешлик; в средата лъвче с корона; из устата му: "Смърт или република"; наоколо "Привременно българско правителство в България". Насърчавам ви че, работата ни засега в Българско е така: да търсим средства да си купим от по-чистото оръжие пушки, до четири-пет хиляди; и Турция ще сгромолясаме завинаги, и на място ѝ да възкръсне България, с пълна свобода. А откъде и как ще ги пренесем, това ни е май е мъчничко! Но добър е Господ, веднъж да се сдобием с пари. Като бъдем вече готови да купим горните пушки, в същото време ще ни трябват хора, които да познават що-годе военната тактика. Ще намерим воеводи, но не учени, а юнаци за извън градовете, като за по планини, друмища, села и пр., а за в градовете трябват по-учени, що-годе да познават военната тактика и дисциплина. Да знае кои улици да затвори и кои да отвори, кои и какви къщи трябва да осигури за профиловане срещу всякакви противности, каква форма трябва да даде на шанца, който ще обикаля града според местоположението му, ако има реки, блата, гори, шумести места! Все трябва да знае срещу горните как да се разположи; такива младежи имаме, които познават отчасти, дето сме учили заедно с тях в Сърбия; а всичките искат да умрат за Българско! То не можех да кажа, това е ваша длъжност да се поразходите поне с писма по Влашко, и ще ги намерите всичките, защото има та [3], и не знаят какво се прави в Българско.

Ония, които искат да умрат за Отечеството си, предизвестете ги да бъдат готови, че като дойде време да ги повикаме, ще им назначим и мястото, за къде да тръгнат; като ни забележите имената им, които ще бъдат готови, вие сте приели, братовче, тая за вас много и свята работа с бай Йованица. Радвам ви се и Българско ще ви награди. Поздравявам ви и ви целувам отделно от другите, братовче Драгомирчо и бай Иванчо! От днес да имаме кореспонденция под знак, така - (на снимката на писмото знакът не се вижда - бел. П. Н.).

1871, 5 февруари

Ваш Драгню

Д. Р.

Кога бъде да ви изпратим пратеник, ще ви напише тия две главни букви и ще ви пита: "Какво значи, г-не, това?" Отговор: "Добро, речи, т.е. да живее републиката". И пратеникът ще каже: "Да живее". И вие ще повторите да кажете: "Нека живее".

Тая лозинка (таен знак, парола – бел. П. Н.) само ти да знаеш, че за теб е, Драгомирчо, отрежи я от писмото и тогава дай на комуто щеш писмото да го прочете.

Същото ще бъде и от теб за мен.

Запечатайте ги, не с твой печат, с друго нещо.

БЕЛЕЖКИ

1. Става въпрос за две писма (бел. П. Н.). Едното до Панайот Хитов в Белград, другото до Филип Тотю в Одеса.

2. Данчев.

3. Защото може и да има такива, които желаят да дойдат, а не знаят.

ДО ТУК В БЛОГА:

1. Разписка, подписана от Васил Левски

2. Стохотворение от Васил Левски

3. Писмо до Найден Геров – 1 февруари 1868 година

4. Писмо до Панайот Хитов – 1868 година

5. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 6 септември 1869 година

6. Писмо на Димитър Ценович и Васил Левски до Панайот Хитов – 13 май 1870 година

7. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – началото на 1871 година

8. Дописка на Васил Левски до вестник „Свобода“ - 28 януари 1871 година

9. Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници