АВТОР: ВЛАДИМИР НАБОКОВ
ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ
ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: I. НИКОЛАЙ ГОГОЛ (1809–1852) - НЕГОВАТА СМЪРТ И НЕГОВАТА МЛАДОСТ - 1-2, 3, 4, 5. ДЪРЖАВНИЯТ ПРИЗРАК – 1, 2, 3, 4, 5, 6. НАШИЯТ ГОСПОДИН ЧИЧИКОВ – 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8-9. УЧИТЕЛ И ВОДАЧ – 1, 2-3, 4-5-6, 7, 8. АПОТЕОЗ НА МАСКАТА – 1, 2-3, 4, 5-6. II. ИВАН ТУРГЕНЕВ (1818–1883) - 1, 2. "БАЩИ И ДЕЦА" (1862 г.) - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9. III. ФЬОДОР ДОСТОЕВСКИЙ (1821-1881) - 1,
2,
3,
4-5. "ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И НАКАЗАНИЕ" (1866 г.) – 1, 2. "ЗАПИСКИ ОТ ПОДЗЕМИЕТО" (1864 г.) – 1, 2. „ИДИОТ“ (1868 г.) - 1. „БЕСОВЕ“ (1872 г.) - 1. „БРАТЯ КАРАМАЗОВИ“ (1880 г.) - 1. IV. ЛЕВ ТОЛСТОЙ (1828-1910) - 1. “АНА КАРЕНИНА“ (1877 г.) - Сюжет - 1, 2,
3,
4,
5,
6,
7,
8-9-10,
11,
12-13,
14; Характеристики - 1; Хронологията на Толстой - 1; Композиция - 1; Образност и Имена - 1. „СМЪРТТА НА ИВАН ИЛИЧ" (1884–1886) - 1, 2. V. АНТОН ЧЕХОВ (1860-1904) - 1, 2, 3, 4. "ДАМАТА С КУЧЕНЦЕТО" (1899 г.) - 1.
3.
Григорий пише завещание, според което земята, но която Аксиния пече тухли, се дава на Никифор (невръстния син на Липа - бел. П. Н.). Аксиния е бясна.
"Ей, Степан! - извика тя глухия. - Да вървим веднага у дома! При моя баща, при майка ми да вървим, не искам да живея със затворници! Приготвяй се!
Вън на опънати въжета висеше бельо; тя дърпаше своите поли и ризи и ги хвърляше в ръцете на глухия. След това, разярена, се мяташе по двора около бельото, дърпаше всичко, и това, което не беше нейно, хвърляше го на земята и го тъпчеше.
- Ой, милички, успокойте я! - стенеше Варвара. - Какви ги върши? Дайте ѝ Бутьокино, дайте ѝ го, за Бога!"
След това идва кулминацията.
"Аксиния изтича в кухнята, където по това време перяха. Переше само Липа, а готвачката беше отишла на реката да изплакне бельото. От коритото и котела до печката се вдигаше пара и в кухнята беше задушно и мрачно от мъглата. На пода имаше все още купчина непрано бельо и до него на пейката, вирейки червените си крачка, лежеше Никифор, така, че ако падне, да не се удари. Точно когато Аксиния влезе, Липа вдигна от купчината една нейна риза, сложи я в коритото и вече беше протегнала ръка към голямото ведро с вряла вода, което стоеше на масата...
- Дай я тук - каза Аксиния, като я гледаше с омраза, и дръпна от коритото ризата. - Не е твоя работа да ми пипаш бельото! Ти си жена на затворник и трябва да си знаеш мястото, коя си!
Липа я гледаше смаяна и не разбираше, но изведнъж улови погледа, който Аксиния хвърли върху детето, разбра и се вцепени цялата...
- Ти ми взе земята, ето ти и на тебе!
Като каза това, Аксиния грабна ведрото с врялата вода и го плисна върху Никифор. След това се чу вик, какъвто никога дотогава не бяха чували в Уклеево, и не беше за вярване, че едно малко, слабо същество като Липа може да вика така. И изведнъж на двора настъпи тишина. Аксиния влезе в къщата безмълвна, със своята предишна наивна усмивка... Глухият все ходеше по двора, като държеше в ръцете си бельото, след това започва да го закача отново, мълчаливо, без да бърза. И докато не се върна готвачката от реката, никой не се реши да влезе в кухнята и да погледне какво става там."
Врагът е унищожен, Аксиния се усмихва отново, земята автоматично е станала нейна. Глухият, който закача бельото, е гениален щрих на Чехов.
(Следва)
ЦЕЛИЯТ ТЕКСТ ДОТУК В:
БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ - ЛЕКЦИИ ПО РУСКА ЛИТЕРАТУРА
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.