Лекции по руска литература – брой 75

АВТОР: ВЛАДИМИР НАБОКОВ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: I. НИКОЛАЙ ГОГОЛ (1809–1852) - НЕГОВАТА СМЪРТ И НЕГОВАТА МЛАДОСТ - 1-2, 3, 4, 5. ДЪРЖАВНИЯТ ПРИЗРАК – 1, 2, 3, 4, 5, 6. НАШИЯТ ГОСПОДИН ЧИЧИКОВ – 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8-9. УЧИТЕЛ И ВОДАЧ – 1, 2-3, 4-5-6, 7, 8. АПОТЕОЗ НА МАСКАТА – 1, 2-3, 4, 5-6. II. ИВАН ТУРГЕНЕВ (1818–1883) - 1, 2. "БАЩИ И ДЕЦА" (1862 г.) - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9. III. ФЬОДОР ДОСТОЕВСКИЙ (1821-1881) - 1, 2, 3, 4-5. "ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И НАКАЗАНИЕ" (1866 г.) – 1, 2. "ЗАПИСКИ ОТ ПОДЗЕМИЕТО" (1864 г.) – 1, 2. „ИДИОТ“ (1868 г.) - 1. „БЕСОВЕ“ (1872 г.) - 1. „БРАТЯ КАРАМАЗОВИ“ (1880 г.) - 1. IV. ЛЕВ ТОЛСТОЙ (1828-1910) - 1. “АНА КАРЕНИНА“ (1877 г.) - Сюжет - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8-9-10, 11, 12-13, 14; Характеристики - 1; Хронологията на Толстой - 1; Композиция - 1; Образност и Имена - 1. „СМЪРТТА НА ИВАН ИЛИЧ" (1884–1886) - 1, 2. V. АНТОН ЧЕХОВ (1860-1904) - 1, 2, 3, 4. "ДАМАТА С КУЧЕНЦЕТО" (1899 г.) - 1.

"В ОВРАГА" (1900 г.) - 1

2.

А след това с Липа става чудна промяна. Бремето на Анисим не само измъчва и него, и Липа, но и самият той е за Липа негово олицетворение, макар че тя изобщо не си представя заплетения му живот. Сега, когато той си е заминал, това бреме повече не ѝ тежи и тя е свободна: "Боса, със стара, износена пола, засукала ръкави до раменете си, тя миеше стълбите на входа и пееше с тънко сребристо гласче, а когато изнасяше голямото ведро с помията и гледаше слънцето с детската си усмивка, приличаше на същинска чучулига".

Сега Чехов трябва ад се справи с нещо много трудно от гледна точка на автора. Той използва това, че Липа най-сетне започва да говори, за да може тя, безмълвната, безсловесната, да намери думи и да изведе фактите, които ще доведат до катастрофата. Тя и Гвоздея се връщат от църковна служба, майка ѝ върви отзад и Липа казва: "А сега се страхувам от Аксиния... Тя нищо, все се усмихва, само понякога поглежда през прозореца, а очите ѝ са едни такива сърдити и горят зелени, като на овца в кошара. Младите Хримини я омайват: "Вашият старец, казват, има малко земя в Бутьокино, четиридесет десетини (десетина `руска мярка за земна площ, равна на 1.09 хектара` - бел. П. Н.), малко земя, казват, с пясък, и вода има, та ти, казват, Аксюша, направи една тухларница, ние също ще влезем с дял". Тухлите сега са двадесет рубли за хиляда. Печелившо занимание. И вчера, докато обядвахме, Аксиния казва на стареца: "Аз, казва, искам да направя в Бутьокино тухларница, сама ще бъда търговка". Говори и се усмихва. А лицето на Григорий Петрович потъмня; явно не му хареса. "Докато, казва, съм жив, не може отделно, трябва всички заедно". А тя метна поглед, заскърца със зъби... Поднесоха бухти - не яде!"

Когато стигат до межевия стълб (межеви стълб `стълб, който бележи граница между землища` - бел. П. Н.), Гвоздея го докосва, за да види, че е здрав, постъпка, което съответства на неговия характер. В този момент той, Липа и момичетата, които берат гъби, са представители на щастливите хора на Чехов, на наивните мили хора на фона на нещастията и несправедливостта. Те срещат хора, които се връщат от панаира: "Минаваше каруца, вдигайки прах, отзад тичаше непродаден кон и сякаш се радваше, че не са го продали..." В случая имаме емблематична връзка между Липа и щастливия "непродаден" кон. Стопанинът на Липа го няма. И още един момент, отразяващ детската тема: "Една старица водеше момче с голяма шапка и големи ботуши; момчето беше изнемогнало от горещината и тежките ботуши, които не позволяваха на краката му да се сгъват в коленете, но въпреки това с всички сили, без да престава, надуваше тръба играчка; вече се спуснаха долу и кривнаха към улицата, а тръбата все още се чуваше". Липа се вглежда и се вслушва в това момче, защото тя също трябва да роди скоро. В откъса: "На Липа и на нейната майка, които се бяха родили бедни и бяха готови да живеят така до края, давайки на другите всичко освен своите изплашени, кротки души, може би им се стори за миг, че в този огромен тайнствен свят, сред безкрайната редица от човешки животи и те са сила", препоръчвам да обърнете внимание на думите: "освен своите изплашени, кротки души". И забележете прекрасното малко описание на лятната вечер:

"Най-сетне се върнаха у дома. До портата и около магазинчето седяха на земята косачи. Обикновено уклеенчани не ходеха да работят на Цибукин, налагаше се да наема чужди и сега се мяркаха в полумрака хора с дълги черни бради. Магазинчето беше отворено и през вратата се виждаше как глухият играе с едно момче на шашки. Косачите пееха тихо, едва чуто, или молеха високо да им се плати за вчерашния ден, но не им плащаха, за да останат и за утре. Старият Цибукин без сюртук, по жилетка, и Аксиния до верандата под брезата пиеха чай; и светеше на масата лампа.

- Дядо-о - обаждаше се зад вратата един косач, все едно го дразнеше. - Плати поне половината. Дядо-о!

На следващата страница Григорий разбира, че сребърните рубли са фалшиви и ги дава на Аксиния, за да ги хвърли в кладенеца, но тя ги дава на косачите. "Хитра жена си ти" - казва Григорий, изумен и разтревожен.

"Защо ме даде тук, майко?" - пита Липа майка си.

След пета глава има известна празнина във времето.

Едно от най-забележителните места в разказа е в шеста глава, когато решително и блажено равнодушна към всичко, което става (към заслужената съдба на нейния малоумен съпруг и към страшното змийски зло, идващо от Аксиния), абсолютно и божествено безразлична към всякакво зло, Липа е завладяна от своето дете и дели със своя мършав младенец своите най-ярки впечатления, единствените си представи за живота. Тя го подхвърля нагоре и едновременно с това му пее: "Ще пораснеш го-лям, голям! Ще бъдеш мъж, ще работим заедно! Ще работим!" Защото нейните най-ярки детски спомени са свързани с миенето на подове. "Майчице, защо го обичам толкова? Защо така го жаля? - продължаваше тя с трепнал глас и очите ѝ заблестяха от сълзи. - Кой е той? Какъв е? Лек като перце, като мъниче, а го обичам, обичам го като истински човек. Ето, той не може нищо, не говори, а аз разбирам всичко, което иска с очичките си".

Тази глава завършва с това, че осъждат Анисим на шест години каторга и го изпращат в Сибир. Следва още една прелестна подробност. Старият Григорий казва: "Не съм добре с парите. Помниш ли, че преди сватбата на Томина неделя Анисим ми донесе нови рубли и полтинници? Едно вързопче тогава скрих, останалите смеси с моите... А някога, когато, царство му небесно, беше жив чичо ми, Дмитрий Филатич, случваше се все да ходи за стока ту в Москва, ту в Крим. Имаше жена и тази жена, докато той, значи, ходеше за стока, се влачеше с други. Шест деца имаха. И ето, случваше се, когато се напие, чичо ми да се шегува: "Изобщо, казва, не мога да разбера кои тук са моите, кои чуждите". Така и аз сега, не мога да разбера кои от парите ми са истински, а кои фалшиви. И ми се струва, че всичките са фалшиви. <...>

- Купувам билет на гарата, давам три рубли и си мисля, че са фалшиви. И ме е страх. Май съм болен".

От този миг нататък той не е добре умствено и в известен смисъл е реабилитиран.

"Той отвори вратата и със свит пръст повика Липа. Тя се приближи към него с детето на ръце.

- Ти, Липенка, ако ти трябва нещо, питай - каза той. - И каквото поискаш, яж, не ни е жал, само здрава да си. - Той прекръсти детето. - И внучето пази. Синът ми го няма, внучето остана.

По бузите му потекоха сълзи; той изхлипа и си тръгна. Малко по-късно легна да спи и заспа дълбоко, след седем безсънни нощи".

Това е най-щастливата нощ на Липа - преди ужасните събития, които ще дойдат след нея.

(Следва)

ЦЕЛИЯТ ТЕКСТ ДОТУК В:

БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ - ЛЕКЦИИ ПО РУСКА ЛИТЕРАТУРА