Марлене Дитрих – „В казармите“

Не съм гледал Марлене Динтрих на кино.

И сигурно никога няма да я гледам – трудно смилам съвременния Холивуд, какво остава да се връщам към стария.

Но я зная като певица, преди всичко като изпълнителка на немски песни (изпълнява и френски, но колкото и добре да пееш „Животът в розово“, няма как да надминеш Едит Пиаф!).

Не съм чувал по-добро изпълнение от нейното на популярните песни „Lili Marlen“ („Лили Марлен“) и „Wenn die Soldaten durch die Stadt marschieren“ („Когато войниците маршируват по града“), любимата ми нейна песен обаче е „In den Kasernen“ („В казармите“).

Не зная немски и преводът по-долу съм направил с речник, като съм използвал паралелно за сравнение един английски превод, но английския не го владея добре, така че ако има някакво голямо отклонение от оригинала, се надявам Стойчо Димитров незабавно да ме поправи*.

Посвещавам тази песен на всички, които умират от желание да върнат у нас задължителната военна служба.

In den Kasernen, da warten sie. In den Kasernen, da schult man sie. So war es immer, und endet nie. In den Kasernen, da warten sie. Von schönen Mädchen, da träumen sie, Die schönen Mädchen verlassen sie. So ist es immer, und endet nie. Von schönen Mädchen, da träumen sie. Kommt man sie holen, dann gehen sie. Ob sie auch wollen, das fragt man nie. So war es immer, das wissen sie. Kommt man sie holen, dann gehen sie. Auf Menschen Brüder, da schießen sie Und Menschen Brüder befehlen sie. So war 's schon immer, und endet nie. Auf Menschen Brüder, da schießen sie. Kreuz unter Kreuzen, so enden sie. Kreuz unter Kreuzen, wer denkt an sie? So war es immer, begreift man nie. Kreuz unter Kreuzen, so enden sie. In den Kasernen, da warten sie. Neue Kasernen, baut man für sie. Es ist wie immer, und endet nie. In den Kasernen, da warten sie.

Те чакат в казармите. Те се обучават в казармите. Така е било винаги и няма край. Те чакат в казармите. Те мечтаят за красиви момичета, но красивите момичета ги напускат. Така е било винаги и няма край. Те мечтаят за красиви момичета. Идват за тях и те тръгват. Дали искат, не ги питат. Така е както винаги, те знаят това. Идват за тях и те тръгват. Те стрелят в своите хора-братя и хора-братя командват ги. Така е както вече е било и няма край. Те стрелят в своите хора-братя. Кръст под кръстовете**, така ще свършат. Кръст под кръстовете, кой ли мисли за тях? Така е било винаги и е неразбираемо. Кръст под кръстовете, така ще свършат. Те чакат в казармите. Нови казарми строят за тях. И сега е като преди, и няма край. Те чакат в казармите.

*Стойчо наистина ми се обади веднага, щом видя публикацията, и ми помогна много в уточняване на времената и за някои конструкции. Хиляди благодарности!

**„Кръст под кръстовете“ - военната награда „Железен кръст“ и кръстовете на грабището.