Стихотворение от Васил Левски

Неоснователно наричат това стихотворение на Дякона „автобиография“ (или „недовършена автобиография“), някои дори съчиняват истории, водейки се от него, което пък е пълен абсурд.

Стихотворението наистина съдържа елементи от житието на автора, но цялостният и внимателен прочит не дава основание да го определим като нещо различно от литературна творба – литературните образи (вземете само краткото, но много силно „засвирих с тръба, екна ми гора“) преобладават смазващо над автобиографичните и не оставят съмнение за какво всъщност става дума.

От това обаче произведението изобщо не губи, а напротив – погледнато като автобиография, то може да бъде определено единствено като изключително слабо, без някаква особена стойност, но като литература, носеща в себе си духа на героично-романтичната епоха (скиталчества, юначества, приключения), е твърде показателно и може да бъде оценено доста по-високо, въпреки че е написано от човек, който нито е поет, нито е претендирал някога да бъде такъв.

Който както желае, но моят съвет е да подходите към това произведение като към художествена литература, защото само тогава то ще ви открие своето истинско очарование.

(Павел Николов)

СТИХОТВОРЕНИЕ

Аз Васил Левски в Карлово роден,

от българска майка юнак аз роден,

не щях да съм турски и никакъв роб,

същото да гледам и на милия си род,

станах и отидох в Стара планина

за година време се аз разгледах

в Сърбия ходих и по Влашко скитах,

от нийде помощ за наша свобода.

Станах отидох в Стара планина

с вярна дружина, с Панайот войвода,

юнаци народни, техен аз байрактар.

За година време всичко разгледах,

което не знаех, войводата аз питах.

Главни друмища и тънки пътеки,

сега бележа - занапред нам леки.

Хубава гора, студена е и вода,

за наши жени и дребни деца.

Докато аз проходих в Стара планина,

турци поганци мене усетиха,

тежка потеря те си вдигнаха,

като скакалци по гора тръгнаха

и всичко Карлово обиколиха,

и по улици стража поставиха,

дано мен жив уловяха

или поне главата сдобиха.

Гламави турци, мръсни агарянци,

като от планина сли

от планината слизах, за Карлово отивах

с Тюрюмето Иван аз да се видя,

сам-самичък, окичен, въоръжен

с пушка белгийска и чифте пищови,

и остра сабя на мен блестяха.

През две, през три стражи си минах,

на четвъртата мене съзряха.

Потеглих пушка, извадих и сабя,

нисък ми дувар гръдобран беше,

страхопъзли турци веднага се пръснаха

от самичък аз, из очи щом ме видеха.

В зора то беше, в Карлово не влязох,

на къра останах в зелени мамули.

Кога бе вечер, промъкнах се аз

с работници хора кога идат от къра заедно и аз.

Няма Тюрюмето, уловен беше

и негова съдба с още един другар Тинко Пулев беше.

Във Видина запрени за три години,

тяхната съдба в друго уловени.

Нашите писма други посрещал,

всичко подробно все той разправял.

Станах да си ида пак при дружина,

дал ѝ бях дума кой ден ще стигна.

Ден и нощ вървях, едни цървули скъсах,

за да стигна само, както си казах.

Дадох и лозинка*: сечено дърво.

Като дойдох на място - няма ги там.

Засвирих с тръбата, екна ми гората,

никакъв отзив от моята дружина.

Повторих с тръбата, овчар се обади:

„Добър ден, юначе - тихо ми обади, -

да не си ти Левски байрактар,

с Панайот войвода, негов ти другар?“

Отговорих аз на старият овчар:

„Отде ти знаеш за Левски байрактар?“

„Виждам те, синко, на него приличаш,

както ми е казал същият войвода,

ако те видя, да ти обадя

как не са тук, а при Царска мандра.

Виждаш ли овчарите, там са наблизо.

под тях отдолу, малко по-ниско,

потеря има, да свириш недей,

тебдил** те ходят с юрушки*** дрехи“.

Заран То бе то заран рано и с пушка на рамо

за един-два часа стигнах аз тамо.

Посрещна ма стража, един наш другар.

„Добре дошъл – рече, - Левски, наш байрактар“.

Ето и дружина с Панайот войвода,

всички ми са радват и „добре дошъл“ ми казват.

*лозинка – условен знак, парола

**тебдил – маскиран, предрешен

***юрушки, от юрук – дума, с която по време на турското иго наричат у нас планинските пастири

ДО ТУК В БЛОГА:

1. Разписка, подписана от Васил Левски

2. Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници