Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов – 1868 година

Текстът на писмото (с незначителни мои корекции) и бележките към него са приведени тук по книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", том I, 1929 година (преиздадена от издателство "Изток-Запад" през 2014 година). Като първоизточник Страшимиров е посочил "Н. Б. II. A., п. 89, № 8037. Арх. Раковски".

В това писмо е прословутата фраза "ако спечеля, печеля за цял народ, ако загубя, губя само мене си", която често се интерпретира с подмяна на някои от думите.

(Павел Николов)

ПИСМО ДО ПАНАЙОТ ХИТОВ

Г-н Панайоте [1],

Премного ви благодаря, дето се потрудихте да ме извадите от болницата, защото ако бях стоял още няколко дни, наистина бих умрял. Така също се трудите и за всичките ни събрани братя и сме длъжни да ви почитаме... Защото сте ни най-повече в началото на скупщината ни главен войвода.

Вие се грижите сега и за разноските ми, за които ще пиша, че сте харчили за мен и се надявам да ми изпратят колкото ще похарчите за мен. Защото аз се вардя да се не вчислявам в ония, да се рече, че се е харчило и за мен... [2] на всеки начин ще гледам да ви ги върна. То е доста и предоста само че се трудите.

Повторително ви моля да ми пратите 1 жълтица за трошка [3], защото нямам вече, заемал съм от брат ми и от другите си приятели 40 гр. и мой хак 20 гр., и твой се набират 105 гр., че стават всичките ми разноски за 13 дена 165 гр., без да съм дал ни пара за лековете на жената, а тя колко ще вземе, не зная.

Чул съм, че си щял да отидеш във Влашко. Аз от 67-ма досега не съм имал чест да сте се доверили на мен, да ми кажете по нещичко истинно. Но пак ви моля и познавам за най-искрен и пръв любимец български да дойдете при мен или да ви пиша какво аз мисля да правя и ще го направя, ако рече Бог, с ваше позволение, ако го намерите благосклонно и ще ви моля да ми позволите, за което ако спечеля, печеля за цял народ, ако загубя, губя само мене си. То ще ви помоля, ако идете за Влашко, да дойдете да ви кажа или да ми позволите да ви пиша. И трето ви моля, както ви пиша по-горе, да не ме оставяте без трошка, защото кажи, че откакто съм отишъл в оная къща, не са се загрижили да си купят нещичко за ядене, все от мен. А оная жена, която ме лекува, тя има вече право да яде вече от мен, защото всеки ден стои при мен, готви ми, мие паниците, вода носи чак от Дунава. А Панчувица не хваща нищо. Аз не зная как ще ѝ се наплатя. Зато[ва] ви моля елате да се разговорите, да се плати честно, ако ме излекува. Затова моля ви ни най-малко да ви не дотегне, за което ще се трудя както ви пиша по-горе.

67: ий [4] Ваш хоругвоносец [5] В. И. Левски

В место.

1. Воеводата Панайот Хитов.

2. Не желая да се чувствам платен агент.

3.. За трошица [хляб]. - бел. П. Н.

4. Твърде е мъчно да се разчете това 67: ий. То, изглежда, обозначава дата на писмото, но не заема място, подобаващо за подобна цел. Написано, както си е, редом с подписа на автора на писмото, то стои очевидно в някаква вътрешна връзка с този подпис. Но и като дата, пак е нещо непълно и не допуска каквото и да е осмисляне. Тук 67 не означава 67-мо лято или година: в текста на писмото тази година се споменава като изминала вече. Така че числото 67 не обозначава и не може да има значение на дата. И ако даже беше писано за дата – да речем по погрешка, – то окончанието ий щеше да съставлява още по-голяма грешка, тъй като не отговаряше на тази цел. Бяхме предположили и друго. А то е, че 67 бележи само ден и месец, без година, и то така: 6 – шести ден, и 7 – седми месец. Тогава и наставката ий към 7 – 7-ий би добила известен смисъл. Но от формална страна, против това тълкуване говори обстоятелството,че – доколкото ни е познато – Левски никъде другаде не си служи с този начин на обозначение на месеци и дни. Среща се 7/ии или 7/..., което ще рече септември. А нито на седмия месец (юли), нито през септември Апостолът не се намира в Белград. През тези месеци той е вече във Влашко – както впрочем личи и от кореспонденцията му, която следва. Според адреса на писмото в сръбски дух – „в место“ – вместо „в града“, както пишем ние на български, и според самото съдържание на същото, че Левски разчита на „хака“ си като легионер (българска легия през 1867 и 1868 г. имаше само една, и то в Белград) и че Панайот воевода живееше в онези години в сръбската столица и се готвеше за кратко да пътува до Влашко – всичко това показва ясно местонахождението на самото писмо, а оттук и невъзможността 67 да означава месец или дата. Трябва да вземем още предвид, че Левски изобщо не употребява или рядко употребява старописното ы (ери). Поне в обозначение на дати или на подобни съкращения от друг род. За окончание винаги пише – iй или даже – ьй: Л= ьй. Всичко това ни навежда на мисълта, че в нашия случай „67: ый“ трябва да крие своето особено съдържание, а именно в следния вид. В оригиналния текст, който притежаваме в Народната библиотека, от ръката на Левски завършекът ый е писан по особен начин. Ер малък отпред е продължен значително над реда. Така той образува вярна контура на ръкописна буква в. Но в бързината на писането, вижда се, или от липса на достатъчно внимание, предната 26 извивка нагоре в ръкописното в се е сляла с основата на линията при теглене надолу и се е получил един значително едър ер малък. Така в целия разглеждан израз: 67: ый, като заменим с в, получаваме отделна дума, която гласи вiй. Сега вече и двоеточието между 67 и вiй получава своето значение. То сочи поне, че Апостолът е знаел в дадения случай да осмисли препинателния знак. Ако пишеше едно късо тире (– или =) между двете части, щяхме да ги четем съединени помежду им, а сега те са отделени, вiй минава – по смисъл, разбира се, – към следващата дума „Ваш“, като става неин неизбежен атрибут: „вiй Ваш“ – във форма поне на подходящ провинциален говор. Левски често слива думите. Това може да се докаже неведнъж в текста и на разглежданото тук писмо. Освен това той обича да подражава живия говор и съкращава често спомагателния глагол е в й, та тук е станало вiй вместо ви е. Колкото до и малко – това е общо правило у Левски: при две и, първото е i. Така именно целият подпис на писмото: „67: ый Ваш знаменосец В. И. Левски“ трябва да се чете свързано: „шейсет и седмо лято ви е Ваш знаменосец и пр. “ Но сега за датата на това писмо. Писмото наистина не носи обозначение на месец, ден и година и на нас ни остава да ги определим приблизително. Във всеки случай, то е писано не преди 1 февруари 1868 – датата на по-първото писмо № 2, поместено тук. Към последната дата Апостолът е бил още здрав, ходил „някой път“ да посети Найден Геров в Белград, като е търсил случай да го завари сам поради тайния разговор, който е имал да води с него. След това той постъпва в болницата, подложен е на операция, бива изведен в частна квартира с усилията на Панайот и пр. – според както обяснява в писмото. Без друго той ще да е влязъл в болницата след писмото до Найден Геров, както личи от самото това писмо. Там той е здрав още и иска да го освободят незабавно и да замине за работата си в България. Тази работа, свързана – както видяхме – с пушки и револвери, е опасна работа и наистина иска здрав човек. Известно е, от друга страна, че на 1 юни Левски е вече във Влашко. Това личи ясно от кореспонденцията, която следва тук. Във Влашко той е бил арестуван заедно с Филип Тотю като опасен човек, но веднага е пуснат на свобода поради раната му, не оздравяла още, като последица от състоялата се по-рано операция. Така именно датата, за която разискваме, се пада непременно след 1 февруари и преди 1 юни 1868 г. Обаче известно е също така, че българската легия в Белград от 1867 г. се разтури в средата на април 1868 г. Така че срокът за датата на писмото се намалява с месец и половина преди 1 юни, като остава да търсим времето между 1 февруари и 15 април. А в това писмо Левски сам споменава още, че през изтеклото време получил „хака“ си (заплата) 20 гроша на месец като легионер. Нищо не пречи, разбира се, този „хак“ да е бил за февруари месец. След писмото от 1 същия месец до Найден Геров, Апостолът се е почувствал – да речем – зле и веднага се е принудил да влезе в болницата за операция. В такъв случай Левски пише новото си писмо до Панайот през март (получил „хака“ си за изтеклия месец февруари). Но ако приемем, че е получил „хака“ за март месец, то писмото е писано през април, но – не ще съмнение – преди половината на месеца. И тъй като Апостолът споменава за „хака“ като получен и изхарчен вече, както били изхарчени всички заеми, които е направил, може да се приеме, че писмото произхожда от края на март или началото на април. Във всеки случай, то не може да бъде по-късно от средата на април. Към това време легията е вече разтурена с официална заповед на сръбския военен министър и легионерите се разотиват. Д. Мънзов пише в бележничето си, запазено в неиздадения още архив на Тайния комитет: „На 15 април излязох от Панчево (отвъд Дунава, срещу Белград), на 23 април излязох от Земун и дойдох в Нови Сад“. Така че датата на писмото следва да поставим между края на март и средата на април 1868 г.

5. Знаменосец. - бел. П. Н.

ДО ТУК В БЛОГА:

1. Разписка, подписана от Васил Левски

2. Стохотворение от Васил Левски

3. Писмо до Найден Геров – 1 февруари 1868 година

4. Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници