„Али и Нино“

През 1935 година неизвестен човек оставя в едно виенско издателство ръкопис на роман и изчезва безследно.

Ръкописът е на немски език, но в него се разказва една история, развиваща се на територията на Азербайджан и Персия по време на Първата световна война и няколко години след нея.

За автор е посочен неизвестният на никого Курбан Саид.

Впрочем, кой стои зад това име, не се знае и до ден днешен.

Но така или иначе, през 1937 година ръкописът излиза на бял свят със заглавие „Али и Нино“ („Ali und Nino“), а за автор е посочен именно Курбан Саид.

Романът става много популярен и веднага е преведен и публикуван в няколко европейски страни, след Втората световна война е позабравен, но през 70-те и 80-те години на миналия век, след издаването му в САЩ, отново става много популярен (няма европейска страна, в която да не е издаден, включително и България - 2012 година, издателство "Сиела"!).

Предположенията сочат трима души, които биха могли да бъдат евентуалните автори на книгата: азербайджанеца Юсиф Чеменземинли (в Азербайджан романът се издава с неговото име, а не с името Курбан Саид), помюсюлманчилия се немски писател и журналист Лев Нусимбаум, който в детството си живее в Баку, където се развива част от действието на романа, и австрийската баронеса Елфрида фон Бодмерсхоф.

Юсиф Чеменземинли, Лев Нусимбаум и баронеса Елфрида фон Бодмерсхоф

Баронесата на мене ми се струва най-невероятна, защото е скитала по Индия, но не е ходила в Азербайджан и Персия, само че и Карл Май никога не е виждал жив индианец, а колко книги за индианци има, така че не се знае.

Книгата не съм я чел, но гледах филм по нея (от 2016 година, производство на Азербайджан и Великобритания).

В началото стои една любовна драма - редица обстоятелства пречат на азербайджанеца Али хан Ширваншира и на грузинската принцеса Нино Кипиани да заживеят като съпрузи.

Следва раздяла.

После отново са заедно, в планината, далече от големия град Баку (има и малко пасторална романтика).

Войната обаче е свършила и Азербайджан трябва да се бори за своята независимост (без картечница "Максим" може ли?).

Отново раздяла.

А следва обявяването на Азербайджанската република героите са пак заедно и са щастливи.

Болшевиките обаче са хвърлили око на бакинския нефт и скоро комисарите нахлуват в свободната република начело на своите главорези.

Поредната раздяла.

Сам срещу врага. Този път смъртта е неизбежна...

Слава богу, че това филмче не го е пипнал Холивуд, та да го олигави и осополиви порядъчно, и се е получила една сносна мелодрама, която не е чак толкова задължителна за гледане, но аз лично не съжалявам, че я гледах.

Към книгата обаче едва ли ще посегна...