Нобелови лауреати – 1943 година

Едуард А. Дойзи (Edward A. Doisy)

13 ноември 1893 г. – 23 октомври 1986 г.

Нобелова награда за физиология или медицина, 1943 г. (заедно с Хенрик Дам)

(За откриването на химичната структура на витамин К.)

Американският биохимик Едуард Адалбърт Дойзи е роден в село Хюм (щата Илинойс), син е на Ада (Алей) Дойзи и Едуалд Перец Дойзи, търговски посредник от френски произход. В Илинойския университет в Шампейн той се занимава с наука, участва в спортни състезания и е член на студентски научни дружества. През 1914 г. получава степента бакалавър, а след две години - степента магистър по хуманитарни науки.

От 1914 до 1917 г. Дойзи работи като преподавател по биохимия в Харвардското медицинско училище. След влизането на САЩ в Първата световна война през 1917 г. Дойзи преминава военна медицинска подготовка в Рокфелеровия институт и после служи две години като младши лейтенант в санитарния корпус на американската армия.

След уволнението си от военна служба Дойзи се връща в Харвард, където започва изследвания за получаване на докторска степен под ръководството на Ото Фолин.Творческата му биография е следната: като става през 1919 г. преподавател по биохимия в медицинското училище към Вашингтонския университет, той получава през 1920 г. званието доктор по философия и е назначен за преподавател в университета, през 1922 г. е адюнкт-професор, а през 1923 г. - професор в медицинското училище към университета в Сент Луис и завеждащ отдела по биохимия; през 1951 г. е назначен за водещ професор, а през 1965 г. получава званието заслужил професор в оставка.

Ранните изследвания на Дойзи, проведени заедно с ембриолога Едгар Алън, са посветени на проучването на женските полови хормони. Двамата разработват теста Алън-Дойзи - за определяне на естрогенния профил по характера на влагалищния секрет, и методи за пречистване на хормоните естрон, естриол и естрадиол, които се използват за лекуване на гинекологични заболявания. Научните интереси на Дойзи включват също така въпроси като буферните системи на кръвта, транспортирането на въглеродния диоксид, равнището на млечната киселина в мускулите, нервните тъкани, антибиотиката и пречистването на инсулина и на хорион гонадотропина (вещества, които се намират в човешката плацента).

След съобщението за отриването през 1936 г. от датския биохимик Хенрик Дам на витамин К и на неговите свойства да предотвратява кръвотечението за сметка на повишено съсирване на кръвта, Дойзи и неговите колеги Сидни Тейър, Стефан Блин-клей, Ралф Мак-Ки и Д. В. Коркодале започват да проучват химическата структура на витамина. Резултатите от двугодишните изследвания се оказват непригодни заради понижената активност на витамин К под влиянието на светлината. Следва още една година експерименти с предприемане на мерки за защита на светлочувствителния витамин от фоторазрушение, което довежда до идентифицирането на две различни активни форми на витамина: К, получен от люцерна, и К2, получен от рибно брашно. Дойзи и неговите колеги синтезират също така витамин К3, наречен менадион, който се оказва два пъти по-силен от естествения витамин и се използва при клинични случаи. Макар че витамин К е едновременно синтезиран и пречистен в други лаборатории на САЩ, университетът в Сент Луис получава патента за менадиона. Фармацевтичната фирма "Парк Дейвис едн къмпани" финансира експериментите на Дойзи заедно с университета, което може да се разглежда като образец за взаимоотношение между промишлени фирми и научно учреждение при провеждане на изследвания.

Витамин К е необходим за синтезирането на протромбин, фактор за съсирването на кръвта. Инжектирането на витамина спасява много хора, включително и такива със запушване на жлъчните канали, които до използването на витамин К често загиват от кръвоизливи по време на операции. Витамин К е също така необходим за децата с дефицит на протромбин, което увеличава риска от смъртоносни кръвоизливи.

През 1918 г. Дойзи се жени за Алис Акерт, учителка. Семейството има четирима синове, единият от които, Рихард Джоузеф Дойзи, също става биохимик. Освен заниманията си с научни изследвания и изпълнението на академичните си задължения, Дойзи е член на Комитета за стандартизация на половите хормони към Обществото на народите през периода от 1932 до 1935 г. Член е също така на Комитета по биология и медицина към Комисията за атомната енергия.

Умира в Сент Луис от сърдечно заболяване.

Сред многобройните награди на Дойзи са медалът Уилърд Гибс на Американското химическо дружество (1941 г.), наградата Суиба на Американското дружество по инфекциозни заболявания (1944 г.) и медала Барън (1972 г.). Той е член на Националната академия на науките, на Американската асоциация за развитие на науката, на Американското дружество на биохимиците, на Дружеството на ендокринолозите и на Дружеството по експериментална биология и медицина. Дойзи е удостоен с почетни степени на университетите във Вашингтон, Сент Луис, Йейл, Чикаго, Илинойс и Париж.

Превод от руски: Павел Б. Николов