Лекции по руска литература – брой 81

АВТОР: ВЛАДИМИР НАБОКОВ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: I. НИКОЛАЙ ГОГОЛ (1809–1852) - НЕГОВАТА СМЪРТ И НЕГОВАТА МЛАДОСТ - 1-2, 3, 4, 5. ДЪРЖАВНИЯТ ПРИЗРАК – 1, 2, 3, 4, 5, 6. НАШИЯТ ГОСПОДИН ЧИЧИКОВ – 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8-9. УЧИТЕЛ И ВОДАЧ – 1, 2-3, 4-5-6, 7, 8. АПОТЕОЗ НА МАСКАТА – 1, 2-3, 4, 5-6. II. ИВАН ТУРГЕНЕВ (1818–1883) - 1, 2. "БАЩИ И ДЕЦА" (1862 г.) - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9. III. ФЬОДОР ДОСТОЕВСКИЙ (1821-1881) - 1, 2, 3, 4-5. "ПРЕСТЪПЛЕНИЕ И НАКАЗАНИЕ" (1866 г.) – 1, 2. "ЗАПИСКИ ОТ ПОДЗЕМИЕТО" (1864 г.) – 1, 2. „ИДИОТ“ (1868 г.) - 1. „БЕСОВЕ“ (1872 г.) - 1. „БРАТЯ КАРАМАЗОВИ“ (1880 г.) - 1. IV. ЛЕВ ТОЛСТОЙ (1828-1910) - 1. “АНА КАРЕНИНА“ (1877 г.) - Сюжет - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8-9-10, 11, 12-13, 14; Характеристики - 1; Хронологията на Толстой - 1; Композиция - 1; Образност и Имена - 1. „СМЪРТТА НА ИВАН ИЛИЧ" (1884–1886) - 1, 2. V. АНТОН ЧЕХОВ (1860-1904) - 1, 2, 3, 4. "ДАМАТА С КУЧЕНЦЕТО" (1899 г.) - 1. В ОВРАГА" (1900 г.) - 1, 2, 3, 4. БЕЛЕЖКИ ЗА "ЧАЙКА" (1896 г.) - Действие I., Действие II., Действие III.

Действие IV.

Минали са две години. Чехов жертва спокойно старинния закон за единството на времето, за да запази единството на мястото. Така е съвсем естествено, че при поредното лято се срещаме отново с Тригорин и Аркадина, които очакват в имението на брат ѝ. Гостната е превърната в кабинет на Трепльов - там има много книги. Влизат Маша и Медведенко. Те са женени, имат дете. Маша се тревожи за Сорин, който се страхува от самотата. Те говорят за театър в тъмната градина - гола, безобразна, като скелет. Шемраева, майката на Маша, моли Трепльов да бъде по-ласкав с Маша. Маша все още го обича, но сега се надява, че когато преместят мъжа ѝ на друго място, ще забрави за него.

Случайно разбираме, че Трепльов пише за различни списания. Старият Сорин си е направил спалня от стаята на Трепльов. Напълно естествено е за човек, който страда от астма, да иска някаква промяна, тя не трябва да се бърка с техническия похват "задържане на сцената". Между доктора, Сорин и Медведенко започва прелестен разговор (Аркадина е отишла на гарата, за да посрещне Тригорин). Докторът си спомня, че е изхарчил много време и пари за пътуване в чужбина. След това разговорът се отклонява. Пауза. После говори Медведенко.

"МЕДВЕДЕНКО. Позволете да ви попитам, докторе, кой град в чужбина ви хареса най-много?

ДОРН. Генуа.

ТРЕПЛЬОВ. Защо Генуа?"

Докторът обяснява: просто впечатление, живееш в тълпата, сливаш се с нея и започваш да вярваш, че наистина е възможна една световна душа като тази в пиесата... Между другото, къде е сега младата артистка? (Доста естествен преход.) Трепльов разказва на Дорн за Нина. Имала е любовна връзка с Триторин, имала е и дете, но детето е умряло, тя не е много талантлива артистка, макар че е съвсем професионална, играе главни роли, но грубо, безвкусно, с резки жестове. Имало моменти, когато надавала вик талантливо, умирала талантливо, но само моменти. Дорн пита: "Значи все пак има талант?" и Трепльов отвръща, че е трудно да се разбере. (Обърнете внимание, че Нина е в същото положение като Трепльов, когато става въпрос за творчески достижения.) Той продължава да разказва, че я следвал навсякъде, където тя, там и той. Но тя никога не го допуснала наблизо. Никога не му пишела. Когато Тригорин я изоставил, малко се побъркала. Подписвала се Чайка. (Обърнете внимание, че Трепльов е забравил за произшествието.) Той добавя, че сега тя е тук, разхожда се някъде по полето, не се решава да дойде и не иска да говори с никого.

"СОРИН. Прелестно момиче беше.

ДОРН. Какво?

СОРИН. Казвам, че беше прелестно момиче.

След това от гарата се връщат Аркадина и Тригорин. (Забъркани в тези сцени, виждаме жалкия Медведенко, над когото издевателства тъстът му.) Тригорин и Трепльов си стискат ръцете. Тригорин е донесъл списание от Москва с разказ на Трепльов и с лекомисленото добродушие на известен писател, покровителстващ по-малкия си събрат по перо, му разказва как хората се интересуват от него, намират го за тайнствен.

След това всичките без Трепльов сядат да играят на лото, както е обичаят им в дъждовни вечери. Трепльов, като прелиства списанието, говори на себе си: "Своята повест е прочел, а моята даже не е разрязал". Виждаме как играят на лото - много чеховска, прекрасна сцена. Като че ли, за да достигне висотата на своя талант, му е нужно неговите герои да се държат свободно, да се чувстват като у дома си, да са се настанили удобно, нищо че това не ги спасява от милата леност, мрачните мисли, безпокойните спомени и т. н. И макар че героите не са се разделили със своите странности и навици - Сорин отново дреме, Тригорин говори за риболов, Аркадина си спомня за своите театрални триумфи - всичко това звучи по-естествено от фалшивия драматичен тон на предишното действие, защото е напълно естествено, че на същото място, със същите хора след две години ще се повтарят същите трогателни, мили дреболии. Авторът ни дава да разберем, че критиката ругае жестоко Трепльов. Викат номерата от лотото. Аркадина не е прочела и ред от съчиненията на сина си.

След това прекъсват играта и отиват да вечерят, всичките освен Трепльов, който продължава да размишлява над своя ръкопис. Монологът му е толкова добър, че в него не е неприятна даже условността: "Толкова много говорех за нови форми, а сега чувствам, че самият аз малко по малко се плъзгам към рутината". Както повечето професионални наблюдения в пиесата и това се отнася за Чехов, но само отчасти, само в тези случаи, когато допуска някоя грешка като в предишното действие. Трепльов чете: "Бледо лице, оградено с тъмни коси... Това е бездарно" - казва той и зачерква. "Ще започна как героят е събуден от шума на дъжда, а всичко останало вън. Описанието на лунната вечер е дълго и сложно. Тригорин си е изработил всякакви похвати, лесно му е... При него на бента блести гърлото на счупена бутилка и чернее сянката на мелнично колело, така че лунната му нощ е готова, а при мене има и трепкаща светлина, и безмълвно проблясване на звездите, и далечни звуци на роял, замиращи в тихия ароматен въздух... Това е мъчително". (Прекрасно формулирана разлика между изкуството на Чехов и неговите съвременници.)

Следва среща с Нина, която от гледна точка на традиционната драматургия може да се смята за кулминация, или "решаваща" сцена в пиесата. Наистина, сцената е прекрасна. Нина говори по маниера на Чехов, когато са престанали да го забелязват чистите, страстните и романтични девици. Тя е уморена, разстроена, нещастна. Редица спомени, подробности. Тя все още обича Тригорин и отблъсква Трепльов с неговите безкрайни чувства, а той за последен път се опитва да я уговори да остане с него. "Аз съм чайка - повтаря тя без всякаква логика. - Не, не е това... Помните ли, бяхте застреляли една чайка? Случайно идва едни човек, вижда я и от нямане какво да прави я убива... Сюжет за малък разказ... Не е това..." "Останете, ще ви дам да вечеряте" - казва Трепльов, хващайки се за последната сламка. Всичко това е оформено прекрасно. Тя отказва да говори отново за любовта си към Тригорин, който я изоставя така безжалостно, след това прескача на монолога от пиесата на Трепльов в началото на I действие и бързо излиза.

Краят на действието е великолепен.

"ТРЕПЛЬОВ (след пауза). Няма да е добре, ако някой я срещне в градината и след това каже на майка. Това може да огорчи майка..."

(Обърнете внимание: това са последните му думи, защото сега, след като е унищожил хладнокръвно всичките си ръкописи, той отваря дясната врата и отива в съседната стая, където се застрелва.)

"ДОРН. (като се опитва да отвори лявата врата) Странно. Вратата май е заключена... (Влиза и поставя креслото на мястото му.) Конни надбягвания с препятствия.

(Влизат Аркадина, Полина Андреевна, след тях Яков с бутилки и Маша, после Шамраев и Тригорин.)

АРКАДИНА. Червеното вино и бирата за Борис Алексеевич поставете тук, на масата. Ще играем и ще пием. Да сядаме, господа.

ШАМРАЕВ (води Тригорин към шкафа). Ето това, за което говорехте неотдавна... (Вади от шкафа чучело на чайка.) Вашата поръчка,

ТРИГОРИН (гледа чайката). Не помня! (Като мисли малко.) Не помня! (Вдясно от сцената се чува изстрел; всички трепват.)

АРКАДИНА. (изплашено). Какво става?

ДОРН. Нищо. Може би в преносимата ми аптека се е пукнало нещо. Не се тревожете. (Влиза през дясната врата, след половина минута се връща.) Точно така. Пукнало се е шишето с етер. (Припява.) "Отново стоя пред теб очарован..."

АРКАДИНА (като сяда на масата). Оф, уплаших се. Това ми напомни как... (Закрива лицето си с ръце.) Даже ми причерня пред очите...

ДОРН (като прелиства едно списание, към Тригорин). Тук преди два месеца беше напечатана една статия... писмо от Америка и бих искал да ви попитам, между другото... (прегръща Тригорин през талията е го отвежда към рампата), защото се интересувам много от този въпрос... (С един тон по-ниско, тихо.) Отведете оттук някъде Ирина Николаевна. Константин Гаврилович се застреля...

(Завеса)".

Повтарям, краят е забележителен. Вижте, че традицията за самоубийство зад сцената се нарушава от главната героиня: като не разбира какво е станало и си спомня отдавна забравен епизод, тя неволно казва истината. Обърнете внимание кой произнася последните думи в пиесата - за да се засвидетелства смъртта и за да се удовлетвори законното любопитство на зрителите, не трябва да се вика лекар. И накрая, спомнете си, че преди неуспешния опит за самоубийство Трепльов намеква за своя план, а тук няма никакъв намек за неговото решение, но самоубийството е до голяма степен правдоподобно.

(Следва)

ЦЕЛИЯТ ТЕКСТ ДОТУК В:

БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ - ЛЕКЦИИ ПО РУСКА ЛИТЕРАТУРА