Дългият път до дома (Доўгая дарога дадому) – 69

Автор: Васил Бикау (Васил Биков)

Превод от беларуски: Павел Николов

Предишни части: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30, 31, 32, 33, 34, 35, 36, 37, 38, 39, 40, 41, 42, 43, 44, 45, 46, 47, 48, 49, 50, 51, 52, 53, 54, 55, 56, 57, 58, 59, 60, 61, 62, 63, 64, 65, 66, 67, 68.

69. ИЗКЛЮЧВАНЕТО НА КЛЕЙН

По това време събитията в Горадня се развиваха по специален сценарий. Нашият приятел Барис Клейн беше разсъдлив човек и винаги даваше умни съвети. Особено в последно време, когато над Карпюк надвисна споменатото зло. По-склонен към безнадеждност, аз понякога смятах, че не може да се направи нищо, че човек трябва да се примири с това, което е. А той винаги ни съветваше да се борим, да пишем някъде, да ходим, да искаме. Само един път го видях смутен, готов да изгуби вяра във всичко.

Веднъж седях на масата и пишех нещо, когато на прозореца почука Карпюк (живеех на първия етаж). Като излязох на улицата, Аляксей попита: "Барис не е ли звънил?" - "Не, не е звънил. Какво има?" - "Това, че сутринта го извикаха в горкома и досега го няма. Да отидем в парка, там ще почакаме".

Това вече беше новина - лоша новина. Стигнахме мълчаливо до Каложа и седнахме под един храст на тревата. Клейн знаеше това място и трябваше да дойде. Мълчахме. За какво да си говорим?

И той наистина дойде, след два часа, на свечеряване. Дойде и седна уморено до нас. "Е, това е! Всичко пропадна. Изключиха ме и мене... Уволниха ме от работа, ще ми вземат кандидатската диплома... Сега съм никой..."

Но какво беше станало? И каква беше причината за това? Оказва се, че всичко е започнало не от сега, а отдавна, за което Барис не се досещал, не подозирал. При цялата му умереност и предпазливост се беше оплел като диво прасе в мрежа, от която едва ли имаше начин да се освободи.

Кандидатската си дисертация Барис Клейн защитаваше във Вилно (Вилнюс - бел. прев.), където понякога се срещал със състудента си от ЛГУ (Ленинградския държавен университет - бел. прев.) доцент Д. Но по това време започна борбата с литовските националисти и Клейн дочул, че неговият състудент е уволнен от работа и изглежда се канят да го изключат от партията. Движен от сантиментални чувства, веднъж, пътувайки от Ленинград за Горадня, Барис се отбил в жилището на доцента. Имало малко време между влаковете и бившият аспирант искал от вежливост да утеши литовския учен, да му изкаже своето съчувствие. Поговорили си добре тази вечер, стопанинът почерпил госта с чаша коняк. И, като се прегърнали, се разделили. По пътя за Горадня Барис все се тревожел за своя колега, мислел как да му помогне. Може би и колегата му, останал в своята виленска квартира, не е мислел лошото на своя гост, но се страхувал. Много се страхувал, че беларуският му колега може да е изпратен от беларуското КГБ, затова написал за какво са си говорили и занесъл написаното в литовската държавна сигурност. Не се знае колко време се е колебал мъчително, но Д. решил да изпревари беларуския "агент", описал тяхната среща и, разбира се, бунтарския разговор. Литовското КГБ изпратило информацията в Менск. А менската държавна сигурност поръчала на гарадзенската да се разрови и да вземе мерки.

Ровели дълго и дълбоко. Барис каза, че са записали с голяма точност всичките му телефонни разговори и дори домашните разговори с жена му - в кухнята и в спалнята, така че по отношение на казаното - пълна адекватност. И по отношение на Карпюк и Бикау, и особено за "братската помощ" на Чехословакия, която комунистът Клейн нарекъл някъде вероломна окупация. Обвинението твърдяло, че още в началото на 60-те години Клейн убеждавал хората да се борят срещу сталинистите и кремълското ръководство, което нарекъл "група изроди", и още много други неща. С формулировките нямало проблем, затова го изключили лесно и единогласно. Почти едновременно загубил мястото си на доцент в мединститута (медицинския институт - бел. прев.), ще бъде незабавно принуден да предаде кандидатската си диплома и наистина ще стане "никой".

"И ти ще вдигнеш ръце? Ще се предадеш на тези душегубци? Не ме ли съветваше да се мятам като жаба в гърне с мляко? Ами мятай се! Пиши, ходи - недей да дремеш" - злостно го наставляваше Карпюк. Самият той все и всячески се мяташе, наистина, засега без никакъв резултат. Сега ще се мятат двамата. Но да се мятат двамата никой няма да им позволи, защото това е групово действие - още по строг член от закона. Отделно, по един все още разрешаваха. Да се мяташ.

Вечерта някой ми позвъни и ми каза с тих глас да стоя по-далече от тези двамата. Защото искали да завлекат и мене. Не хванах много вяра на това, но предишното желание да се срещаме, да обсъждаме и да разговаряме малко по малко се изпари. Оставах сам. И се зарадвах тогава, че не съм член на партията, че не съм доцент и че няма откъде да ме изключат. Макар че, разбира се, могат да ми направят много други неща, от които няма да се зарадвам. И аз въпреки волята си започнах да чакам тези други неща. Защото чувствах - наближава и моят ред.

Клейн се мяташе. Както винаги в такива случаи, беше принуден да премине през всичките дантеви кръгове на страданията - най-напред през многобройните парткомисии (партийни комисии - бел. прев.) със злобните си палачи, престарели болшевики, които, за да отмъстят за безбройните свои страдания и унижения, унижаваха злостно изключения, караха го да си признае някакви престъпления, да се разголи пред партията и съветския народ. Заедно с партийните органи работеха всичките техни катедри, научни съвети, ректорати и ВАК-ове (ВАК - висша атестационна комисия - бел. прев.). Макар че сам се чувствах много несигурно, разказвах за гродзенската драма навсякъде, където можех, включително и в Москва. Един път се обърнах и към Кузмин. Той ме изслуша с внимателна загриженост и се съгласи, че Клейн е разумен човек и добър учен, но само толкова. И разбрах, че има други сили, над които секретарят на ЦК няма власт. По-скоро те имат власт над него.

Много скоро историкът Клейн се озова на градската зеленчукова база, където носеше щайги с цвекло и моркови. Но не го съдиха, никого не затвориха. Това вече беше преценено като добър символичен знак, почти предвестие за либерализация. И наистина, скоро започна някакво раздвижване по делото на Карпюк, когото извикаха неочаквано пред бюрото на ЦК на КПБ. Значително по-късно, когато драматичният жар на тези отдавнашни случки започна да се забравя и мнозина от някогашните "ръководители" на нашите съдби се разпръснаха насам и натам, станаха известни някои детайли от трагичните събития. Бившият началник на Гродзенска област Микулович разказал на чашка как спасил Альоша, а заедно с него и Вася (Карпюк и Бикау) от бедата и затвора. Когато гредзенската КГБ скалъпила делото на Карпюк, областният прокурор го занесъл за одобрение на "първия". Микулович го прегледал, прелистил го и се изплашил - всеки член от обвинението носел минимум петнадесет години. А всичките членове били около седем. Жал му станало за Альоша и попитал прокурора дали наистина всичко това е доказано. Дали е основателно. Прокурорът леко "се объркал" - това-онова, може и да не е толкова основателно. Тогава Микулович: "Върнете делото назад, нека да довършат следствието, както трябва да се прави". (За да бъде затворен със сигурност и за дълго.) Прокурорът върнал послушно делото. Но нито той, нито Макулович, нито КГБ може би не си давали сметка, че Карпюк не напразно сочеше примера с жабата и продължаваше "да се мята".

БЕЛЕЖКА: На снимката - Барис (Борис) Клейн, един от "гродзенската тройка" (Бикау, Карпюк, Клейн), доктор на историческите науки, емигрант в САЩ от 1992 година, автор на книгата със спомени "Недосказанное" ("Недоизказаното"); много негови популярни статии могат да се прочетат на руски език ТУК.

(Следва)