Дългият път до дома (Доўгая дарога дадому) – 67

Автор: Васил Бикау (Васил Биков)

Превод от беларуски: Павел Николов

Предишни части: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30, 31, 32, 33, 34, 35, 36, 37, 38, 39, 40, 41, 42, 43, 44, 45, 46, 47, 48, 49, 50, 51, 52, 53, 54, 55, 56, 57, 58, 59, 60, 61, 62, 63, 64, 65, 66.

67. ГОЛГОТАТА НА КАРПЮК

Карпюк разказа на мене и на Клейн, че са му предявили такива обвинения, че могат да го разстрелят без съд и присъда. Струва ми се, че бяха седем, и сред тях: сътрудничество с фашистите в концлагера Щутхоф срещу заплащане; дезертьорство от партизанската бригада; внедряване в съветска разузнавателна група на гестаповски агент; връзка с агент на полицията; самозвано представяне за командир на отряд и нещо по-дребно. Разбира се, Карпюк веднага се втурна да ги опровергава. Най-напред отиде в Менск, в архива на партизанското движение, където обаче не намери нито един документ за своя отряд. Нямало го даже отчета, който написал собственоръчно през лятото на 44-та след освобождението на Беларус. Тогава той написа на всички свои познати партизани, за да свидетелстват, че е бил командир. И не получи никакъв отговор. Затова пък след известно време му показаха в горкома около двадесет техни свидетелства и всичките срещу него, бившия им началник. Там, към делото, бил подшит и лист от някогашния комбриг Вайцяхоуски, който пишел, че никога не е назначавал за командир гражданина Карпюк и изобщо не знае за такъв отряд. Това вече можеше да извади от равновесие всекиго. Карпюк хукна към Ленинград, където живееше пенсионираният комбриг. Той го приел ласкаво и казал: "Льоша, какво искаш? Написах това, което ми казаха. Мога да ти напиша друго, истината". И написал друго, истината, с която Карпюк дотича обратно и се понесе към горкома. Магилницки прочел листа хартия и заявил: "Ние имаме друг документ от Вайцяхоуски, заверен с печат, а това е празна драсканица". И хвърлил "драсканицата" на Карпюк.

За внедряването на немския агент в наша разузнавателна група вече знаех нещо - пак от разговорите на Карпюк с Вайцяхоуски. Нещата бяха такива. През лятото на 44-та след освобождението Карпюк заедно с други партизански командири бил извикан в Менск, за да напише отчет за дейността на отряда. Веднъж с приятеля си Андреев, също партизански командир, вървял покрай една телена ограда, зад която се тълпели немски военнопленници. И изведнъж Карпюк видял там един познат немец от концлагера, в който лежал. Немецът също го познал. Не бил лош немец, отнасял се добре със съветските пленници, черпел ги с цигари. Андреев се учудил и Карпюк му разказал откъде е тяхното познанство. Тогава Андреев рекъл: "Трябва да кажем на охраната, нека го освободят". Така и направили. Отишли при охраната и Карпюк разказал за военнопленника. След това вече не видял немеца. Едва после станало известно, че го завербували и го включили като преводач в наша разузнавателна група, която пуснали с парашути в чешките Татри. Но там групата намерила гибелта си и вината за това паднала върху преводача. А сега падна и върху Карпюк. Така ловко нагодиха всичко.

Това, което майор Хамин беше формулирал като дезертьорство на Карпюк от партизанската бригада, било всъщност бягството му от една бригада в друга. Случило се така, че в първата бригада, където Карпюк притичал от лагера, не му повярвали, заподозрели го и искали да го разстрелят. След като бил избягал от цял концлагер, Карпюк избягал лесно от несериозната землянка и отишъл в друга бригада, чийто командир бил Вайцяхоуски. Вайцяхоуски повярвал на младежа, изпробвал го в боевете и след това го назначил за командир на отряд в бригадата си. (Тогава му повярвал, а сега помагаше да затегнат примката около шията на някогашния свой подчинен.) Примерно такива изсмукани от пръсти бяха и обвиненията за връзките на Карпюк с агент на полицията. Този агент бил местният горски, който веднага щом полицията го завербувала, побързал да отиде в бригадата и казал: "Вземете ме в отряда, защото не мога да остана там". А комбригът му казва: ""От какво се страхуваш? Работи, информирай ни". Той така и правел - работел на два фронта, а връзка с бригадата държал чрез отряда на Карпюк. Наистина, както винаги, двойната игра свършила зле - след войната арестували двойния играч. А сега заради него искаха да арестуват и командира на отряда.

С Клейн смятахме, че ако се заемем както трябва, тези обвинение могат да бъдат опровергани. Оставаше обаче най-важното: платеното сътрудничество на Карпюк с фашистите в Щутхоф. За да докаже това, Хамен беше подготвил документ - страница от финансова ведомост, където се вижда подписът на Карпюк. Карпюк сам ни разказа за това и каза: "Не мога да се начудя откъде е този подпис. Но подписът е мой". Това вече беше лошо. Веднъж в Менск, като улучих подходящ момент по време на някакво съвещание, разказах на Кузмин за фалшификациите срещу Карпюк. Той ме изслуша мълчаливо и каза: "Главното е, че се е подписал там за марки. А немците напразно пари не плащат".

Трудно беше да не се съглася с това.

(Следва)