Ако пиян шофьор блъсне и убие детето ви, ще отидете ли да му ръкопляскате, защото е възхитителен (сложете тук каквото пожелаете - артист, спортист, музикант...)?
На този хипотетичен въпрос (не дай, боже, да стане наистина!) всеки ще отговори с категорично отрицание и ще допълни, че на въпросния шофьор мястото му е в затвора, а пък, „ако имаше смъртно наказание, дето напразно го премахнаха“... и така нататък, и все подобни...
Не се лъжете обаче и не правете основни заключения от този отговор.
Добрият българин иска справедливост, законност и правосъдие само тогава, когато ситуациите опират лично до него, в останалите случаи не му дреме на фара нито за справедливостта, нито за законността, нито за правосъдието.
Ето защо една зала, претъпкана с добри българи, ръкопляскала неистово на престъпника убиец Максим Стависки, вместо да го освирка и да го замеря с гнили домати, както му се полага - фееричен бил, прекрасен бил, незаменим бил (казват мои познати, които са били там).
Не се лъжете наистина в желанията на добрия българин.
За него е много важно да има преди всичко хляб и зрелища.
А само да беше обърнал поглед назад в историята, не за да въздиша по времето, “гат фафлата беше по пет ст`инки“, а за да съзре нещо полезно, та да не се препъва втори път в един и същи камък, щеше да съзре, че в общества, които се градят на принципа „хляб и зрелища“, мекото на хляба го ядат тези, които предлагат зрелищата, а тези, които ги гледат, дъвчат сухи корички.
Престъпниците от своя, вместо да са в затвора, се разхождат на свобода.
Често дори са и в светлините на прожекторите.
Защото са се сортачили с продавачите на зрелища по въпроса за мекото на хляба...
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.