СЛУЖБОМЕР

събота, април 23, 2016

Узряваме бавно

Динозаврите като мене сигурно си спомнят как някога, дори и за да напише едно най-обикновено школско съчинение върху литературно произведение, ученикът трябваше да зубри цитати, цитати и цитати.

Защото не се позволяваше да се използват текстовете на произведенията и ако искаш да цитираш, а „цитирането е задължително“ – зубри цитати!

Водил съм безкрайни спорове с колеги по въпроса, безпредметни, разбира се: учителското съсловие е в по-голямата си част – заявявам го съвсем категорично, както и друг път! - безкрайно консервативно (а напоследък добавям и: безкрайно страхливо!) – чака някой да му спусне нещо „отгоре“ и налапва това нещо като шаран торен червей, па било то и най-голямата глупост.

В личен план обаче съм спокоен - никога не съм си слагал този грях на душата и винаги, когато е трябвало мои ученици да пишат нещо върху литературен текст, текстът е бил до тях.

Докато най-сетне онези зелени кратуни, които „решават нещата“, узряха и решиха преди време, че учениците могат да ползват литературните текстове вместо да учат наизуст цитати.

На което аз реагирах с: „Добър ден, купих си шапка!“

А сега гледам, че са започнали да узряват и „отговорните факторите“ по математика.

Много се джавкахме някога с една колежка математичка, защото все ѝ разправях, че да се карат децата да зубрят формули, след като има такива прекрасни книжки с формули и таблици, е безполезна работа, и колежката ми носеше от девет кладенеца кисела вода, за да ме убеди, че не съм прав, и много ми се сърдеше, че не искам да я разбера.

А чувам сега, че вече имало „нови указания“ - децата ще могат да гледат формулите, когато решават задачи.

Разгеле, и тези узряха най-сетне и вдянаха, че решаването на една задача не се състои в зубренето на формули, а в достигането до верния отговор, което назубрената формула изобщо не гарантира.

Жалко, че не зная къде се намира сега моята колежка, за да ѝ пошепна няколко думи на ухото.

А междувременно чакам по математика да узреят за още едно нещо, за което също спорехме много с нея – таблицата за умножение.

Аз твърдях тогава, когато имах само един гол калкулатор, че при това положение е необходимо да се знае таблицата за умножение наизуст, колкото е необходимо на автомобил пето колело, твърдя го и сега (когато почти всеки има калкулатор на телефона си, калкулатор на компютъра си, където плюс всичко може да оформи и система от сложни изчисления с всевъзможни помощни средства, без да знае „колко прави Х по Y“), твърдя го от личен опит, защото таблицата за умножение почти съм я забравил (когато го кажа на някого, ме гледа недоверчиво, но е точно така!), а междувременно ми се налага да правя доста сметки.

Ето например част от екселската таблица (да се похваля – сам съм си я правил!), която ми пресмята отсъствията на учениците от класа седмично и месечно, аз само въвеждам данните и никаква таблица за умножение, по дяволите, не ми е необходима.


Та, да се върна на думата си - сега чакам „факторите“ по математика да узреят, че вместо да се учи таблицата за умножение наизуст (Земята ли ще се разцепи, ако седи до ученика написана, когато решава задачи?), би могло децата да бъдат научени на нещо по-съвременно и по-полезно от безпросветното и затъпяващо зубрене.

И ще узреят, бъдете сигурни.

Ние сме такива: узряваме бавно.

А през това време другите са дръпнали през девет баира напред.

Ето, във Финландия са на път вече да се откажат от ръкописното писане за сметка на писането на компютър.

- Не, не и не! - ще скочат обаче на това място нашите ентусиазирани начални даскалици и даскалици по български език, готови с телата си да бранят ръкописа, за да си бодат очите с нечетливите "ченгели" на доста от своите възпитаници.

Узряваме бавно...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.