Нобелови лауреати – Джордж Хойт Уипл

Джордж Хойт Уипл, 28 август 1878 г. – 1 февруари 1976 г.

Нобелова награда за физиология или медицина (Заедно с Джордж Майнът и Уилям Мърфи), 1934 г.

(За изследванията си в областта на лечението на черния дроб при болните от анемия.)

Американският лекар и патолог Джордж Хойт Уипл е роден в Ашланд (щат Ню Хемпшир) в семейството на Франсис (Хойт) Уипл и Ашли Купър Уипл, лекар с обща практика. Живеейки в селска местност, момчето обиква за цял живот лова, риболова и пътешествията. Още като ученик в местното общообразователно училище, Уипл е уверен, че ще стане лекар. Тази увереност живее в него през годините, докато учи в средното училище в Тилтън, където ходи всеки ден с влака. Във Филипс Академи (Андовър) Уипл слуша курсове по биология, химия и физика, готвейки се да постъпи в Йейлския университет.

Като постъпва в университета, Уипл изучава различни дисциплини и участва в студентските състезания по гребане. Завършва университета със степен бакалавър по изкуствата през 1900 г. За да задълбочи медицинските си знания, учи една година математика и естествени науки във Военната академия "Холбрук" в Осининг (щат Ню Йорк), а през свободното си време изучава "Анатомия"-та на Грей. През 1901 г., четири години след постъпването си в медицинското училище "Джон Хопкинс", Уипл заема там мястото на хоноруван преподавател, което му дава възможност да продължи научните си занимания.

След като получава през 1905 г. медицинска степен, Уипл става асистент по патология в "Джон Хопкинс", а след две години заминава за Панама да проучва тропическите болести.

След връщането си от Панама, Уипл започва да работи с Джон Спери, който изследва възстановителните процеси в чернодробните клетки, като уврежда черния дроб на кучета с хлороформ. В резултат от това кучетата развиват жълтеница, състояние, при което кожата и склерите придобиват жълтеникав цвят поради излишъка на жлъчка, секретирана от черния дроб и участваща в храносмилането. Източник на жлъчката е нормалното разпадане на хемоглобина, дихателния пигмент на еритроцитите, съдържащ желязо.

Уипл съсредоточава своите изследвания върху проблема за връзката между чернодробните клетки, образуването на жлъчка и разпадането на хемоглобина. По това време се смята, че жлъчните пигменти се образуват изключително от хемоглобина на еритроцитите и че процесът на образуването на жлъчните пигменти става единствено в черния дроб. Уипл обаче се усъмнява, че черният дроб е единственият орган, който синтезира жлъчка. През 1911 г., като посещава лабораторията на Ханс Майер във Виена, Уипл овладява техниката на поставяне на фистула на Ек, посредством която кръвта от чревния тракт се шунтира и преминава, заобикаляйки черния дроб. Като съчетават метода на Ек с лигиране на чернодробните артерии, Уипл и талантливия студент по медицина Чарлз В. Хупър успяват да изключат черния дроб от кръвоносната система. Те наблюдават как въведеният в кръвоносното русло хемоглобин се превръща за 1 или 2 часа в жлъчни пигменти. Дори при прекратяване на кръвния поток в далака и чревния тракт хемоглобинът пак се превръща в жлъчни пигменти за сметка на разпадането си в кръвоносното русло. Така Уипл и Хупър доказват, че в експериментални условия е възможно образуването на жлъчни пигменти без участието на черния дроб, но в жизнени условия черният дроб играе главна роля за тяхното секретиране.

През 1914 г. Уипл става председател на Фондацията Хупър за медицински изследвания към Калифорнийския университет в Сан Франциско. Продължавайки там изследванията на жлъчните фистули, той осъзнава, че е необходимо да се изясни процеса на образуване на хемоглобина, за да се разбере неговото превръщане в жлъчни пигменти. През 1917-1918 г. Уипл, Чарлз Хупър и Фрида Робинс, като предизвикват у кучета анемия с кръвопускане, забелязват значително повишаване на равнището на хемоглобина в кръвта след хранене на животните с черен дроб.

През 1920 г. Уипл става декан на медицинското училище към Калифорнийския университет, а една година по-късно е назначен за декан на новия медицинския комплекс към Рочестърския университет (щат Ню Йорк). Като идва в Рочестър обаче, Уипл открива, че комплексът все още се проектира, и затова му се налага да участва в създаването на училището още от ранните му етапи. Заедно с Уипл в Рочестър отиват неговият колежка Фрида Робинс и група учени, които изследват анемията при кучетата. През периода от 1923 до 1925 г. Робинс ръководи изследванията на хемоглобина, а Уипл изпълнява административни задължения. Изследователите усъвършенстват дотолкова техниката за обезкръвяване на кучета, че могат да предизвикат у тях продължителна анемия. С помощта на тази техника те довеждат съдържанието на хемоглобина до 1/3 от нормата и да продължават да поддържат анемията. Като хранят кучетата с различни продукти в определени порции, те могат да оценят повишаването на равнището на хемоглобина. След откриването през 1925 г. на новото медицинско училище Уипл започва да отделя повече време за експерименти. През следващата година заедно с компанията "Ели Лили" е получен екстракт от черен дроб за лекуване на анемията у човека. Макар че патентът принадлежи на компанията, Уипл, който тестира и стандартизира екстракта, използва авторския си хонорар от неговата продажба за финансиране на допълнителни изследвания.

Работата на Уипл с анемизирани кучета ляга в основата на успешното използване през 1926 г. от Джордж Майнът и Уилям Р. Мърфи на черен дроб за лекуване на болни от пернициозна анемия, която по това време е неизлечима болест. (Когато дава през 1918 г. черен дроб на болни от пернициозна анемия, Хупър, колегата на Уипл, забелязва подобрение на тяхното състояние; но му се налага да прекъсне опитите, след като други клиницисти започват да му се присмиват).

При пернициозната анемия, за разлика от другите нейни форми, се нарушава образуването на нови еритроцити. Причините за това по онова време остават неизвестни. През 1934 г. Уипл предполага, че този фактор вероятно се намира в стромата, белтъчната основа на еритроцитите. След 14 години други изследователи го идентифицират като витамин В12; още по-късно е доказано, че витамин В12 е необходим за правилното разположение на дезоксирибонуклеиновата киселина (ДНК), кодираща структурата на еритроцитите.

В един от своите трудове Уипл разглежда влиянието на черния дроб върху състоянието на кръвната плазма. Като използва аминокиселини, белязани с радиоактивни вещества, той открива, че черният дроб постоянно изработва плазмени белтъчини, които преминават от кръвта в тъканите на човешкия организъм. При експериментите се използват радиоактивни изотопи на желязото за изследване на метаболизма на хемоглобина и радиоактивни изотопи на кобалта за изясняването на ролята на В12 за образуванеот на еритроцитите. Освен това научните интереси на Уипл се разпростират върху таласемията, рядка разновидност на анемията, поразяваща жителите на Средиземноморието. Той е също така първият изследовател, който идентифицира едно рядко чревно заболяване, при което се отлагат липиди в слизестата обвивка на тънките черва (наречено по-късно болест на Уипл).

Като напуска през 1952 г. длъжността декан на медицинското училище към Рочестърския университет, в което са подготвени повече от 12 хиляди студенти по различни специалности, Уипл продължава да работи в училището на друга длъжност. През 1963 г. основава библиотечен фонд в размер на 750 хиляди долара, благодарение на което общият университетски фонд, главен разпоредител с който е той, се увеличава да 1.5 милиона долара.

През 1914 г. Уипл се жени за Катрин Бол Уорнинг, учителка по музика. Семейството има син и дъщеря.

Уипл е награден с медала Кобър на Асоциацията на американските лекари (1939 г.), с медала Джеси Стивънсън-Коваленко на Националната академия на науките (1962 г.) и медала "За изключителни заслуги", който му връчва президентът Джон Ф. Кенеди (1963 г.). От 1927 до 1943 г. е попечител на Рокфелеровия фонд, а от 1936 до 1953 г. е член на управителния съвет на директорите на Рокфелеровия институт за медицински изследвания. През 1953-1960 г. е вицедиректор на съвета на попечителите. Уипл е член на Американското дружество на патолозите и бактериолозите, на Американското дружество по експериментална патология. Удостоен е с почетни степени на Калифорнийския и Йейлския университет, на университетите в Колгейт, Тулан и много институти.

Превод от руски: Павел Б. Николов