Този, който прави на другите „предложения, на които не могат да откажат“ [1], изведнъж сам се отказва от най-желаната награда в света на киното. На 5 март 1973 година Марлон Брандо не приема наградата на Киноакадемията за най-добра мъжка роля – Вито Корлеоне, чиято роля играе във филма „Кръстникът“. И по много неочаквана причина.
На 45-тата церемония по връчване на наградите на Киноакадемията Брандо не се появява и изпраща вместо себе си една слабо позната актриса, представителка на индианците апачи с името Сашин Лекото перо.
Вечерта на 5 март 1973 година Лив Улман и Роджър Мур отварят плика и прочитат името на най-добрия актьор. Изведнъж на сцената се качва девойка, облечена в националната носия на апачите, с дълги и черни като смола коси. Мур протяга статуетката на Сашин. Тя го спира с жест, като му дава да разбере, че няма да приеме наградата. След това разгръща лист хартия, който държи в ръцете си, представя се и казва:
- Марлон Брандо ми повери честта да го представлявам на тази церемония и да ви кажа от негово име… че той, за съжаление, не може да приеме високата награда. Причина за това е съществуващото в днешно време в киностудиите отношение към американските индианци.
Публиката започва да шуми. Лекото перо навежда очи: „Простете“. Част от зрителите ръкопляскат, опитвайки се да ободрят девойката. След това тя казва още няколко думи, че не може да прочете цялото писмо на актьора, но ще го предаде непременно на пресата, като още един път се извинява, благодари на публиката и слиза от сцената. Това е.
Защо Марлон Брандо постъпва така?
До 1973 година, в продължение на няколко поколения, главните роли във филмите за индианци се играят от бели актьори. Но индианците не само са игнорирани и не са наемани в кинопроизводството – тях наистина ги презират, което възмущава Брандо до дъното на душата му.
На следващия ден пълният текст на писмото е публикуван в New York Times: „Нашата киноиндустрия – пише Брандо – носи тежката отговорност за унижението на индианците, както и цялото ни общество. Ние им се надсмиваме, изобразяваме ги като диваци, врагове и въплъщение на злото. Само си представете какво е за техните деца да растат в този свят. Когато индианските деца… видят какви представители на техния народ се изобразяват във филмите, на умовете им се нанася такава травма, каквато даже не можем и да си представим“. След този постъпка върху Брандо и Лекото перо се стоварва лавина от критика, както от колегите им, така и от страна на пресата.
Той не получава наградата „Оскар“ – награда, която се смята за връх в кариерата на всеки актьор. Но успява да привлече вниманието на 85-милионната публика върху проблемите на хора, които по същество са му далечни. Никога, нито дотогава, нито след това, нито един лауреат нито един път не се е отказал от наградата „Оскар“.
Постъпката на Марлон Брандо и до ден днешен остава един от най-впечатляващите епизоди в историята на тази филмова награда.
Превод от руски: Павел Николов
1. „Ще му направя предложение, на което не може да откаже“ – култова реплика на дон Вито Карлеоне от филма „Кръстникът“.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.