„Недей дочаква и зори,
Върви ори, ори, ори...”
Яворов, „На нивата”
Нещата, разбира се, не стоят като при Яворов. Времената, слава Богу, са други. Но нивата все пак я има. Ето ме на път към нея.
Това е тя, нивата (то си е едно място от два декара и половина, но за авторитет му викам нива).
Най-много е царевицата.
Тук един пъпеш държи друг пъпеш.
В царевичака.
Ще има за варене (аз съм страстен унищожител на варена царевица).
Реколта 2009 г.
Хубаво е на нивата. Ама – преди да дойде хубавото, ох! (Не че аз съм сял и копал, ама така си е думата.)
Забележка: Тъй като на село разполагам с ограничен емтелски интернет и пестя всеки мегабайт, спирам публикуването на коментари в блога си до 25 август, когато ще се върна в Ихтиман. За което се извинявам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.