На моя приятел Джейсън Ислас, който хареса много „Дорогой длинною”.
Създатели на романса (около 1924 г.) са известният композитор, автор на романси, Борис Иванович Фомин (1900 г., Санкт-Петербург — 1948 г., Москва) и поетът Константин Николаевич Подревски. Това е текстът на Подревски (който съществува и в други варианти, тъй като романсът е придобил фолклорен характер):
ДОРОГОЙ ДЛИННОЮ
Ехали на тройке с бубенцами,
А вдали мелькали огоньки…
Эх, когда бы мне теперь за вами,
Душу бы развеять от тоски!
Дорогой длинною
И ночью лунною,
Да с песней той,
Что вдаль летит звеня,
И с той старинною,
Да с семиструнною,
Что по ночам
Так мучила меня.
Помню наши встречи и разлуки,
Навсегда ушедшие года,
И твои серебряные руки
В тройке, улетевшей навсегда.
Дорогой длинною…
Пусть проходит молодость лихая,
Как сквозь пальцы талая вода.
Только наша тройка удалая
Будет с нами мчаться сквозь года.
Дорогой длинною…
(ПО ДЪЛГИЯ ПЪТ
Возехме се в тройка със звънчета,
а далеч блестяха светлинки...
Ех, да можех пак след вас да тръгна,
да избавя от скръбта душата си!
По дългия път,
през лунната нощ,
със песента, която
далеч със звън лети,
и със старинната,
със седемструнната,
която нощем
ме мъчеше така.
Помня всички срещи и разлъки,
и годините отминали далеч,
и ръцете сребърни, които
отлетяха с тройката навек.
Нека да минава луда младост
като чезнеща през пръстите вода.
Вихрената тройка само наша
ще препуска през годините със нас.)
Най-известен руски изпълнител на песента „Дорогой длинною” е феноменалният Александър Вертински – той създава своя естрадна интерпретация (като по отношение на музиката, така и на текста), която се превръща в хит и става известна по целия свят.
След емигрирането на Вертински на Запад, песента на официалната естрада се изпълнява от певиците Елизавета Белогорская (смята се, че вариантът на Подревски е създаден специално за нея) и Тамара Церетели. Първото издание на романса „Дорогой длинною” с текста на Константин Подревски е през 1925 година с тираж 10 000 екземпляра в изпълнение на Тамара Церетели. Но през есента на 1929 г. в Ленинград (днес Санкт-Петербург) започва Всерусийската музикална конференция, която забранява изпълняването и издаването на романси. Естрадният репертоар е разделен на четири групи. В раздел „Г” (контрареволюционен) попадат почти всички романси на Борис Фомин.
Тридесет години по-късно отношението към романсите постепенно се променя, а през 1960 г. песента „Дорогой длинною” излиза в милионен тираж, изпълнена от грузинската певица Нани Брегвадзе (в началото на публикацията, текстът е по варианта на Вертински).
Романсът "Дорогой длинною" е известен още и с множеството си интерпретации на различни езици: например на френски - “Les Temps Des Fleurs” - в изпълнение на Далида
и Санди Шоу
на немски - “An Jenem Tag”, на италиански - “Qelli Erano Giorni” - в изпълнение на Джилиола Чинкуети
на испански - “Que Tiempo Tan Feliz” - в изпълнение на Мат Монро
и Силвия Пинал
Има и българска интерпретация – „Мой скитник”, с много смотан текст. Най-известна е обаче интерпретацията на Мери Хопкин "Those Were The Days". Песента е предложена за изпълнение на начинаещата певица през 1968 г. от Пол Маккартни и се увенчава с небивал успех. Доир някои хора погрешно смятат, че това е оригиналът на песента. Текстът на "Those Were The Days", както и текстът на „Дорогой длинною”, е изпълнен с тъга по щастливите минали дни.
Those Were The Days
Once upon a time there was a tavern
Where we used to raise a glass or two
Remember how we laughed away the hours
And dreamed of all the great things we would do
Those were the days my friend
We thought they'd never end
We'd sing and dance forever and a day
We'd live the life we choose
We'd fight and never lose
For we were young and sure to have our way.
La la la la...
Those were the days, oh yes those were the days
Then the busy years went rushing by us
We lost our starry notions on the way
If by chance I'd see you in the tavern
We'd smile at one another and we'd say
Those were the days my friend...
Just tonight I stood before the tavern
Nothing seemed the way it used to be
In the glass I saw a strange reflection
Was that lonely woman really me
Those were the days my friend...
Through the door there came familiar laughter
I saw your face and heard you call my name
Oh my friend we're older but no wiser
For in our hearts the dreams are still the same
Those were the days my friend...
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.