сряда, юли 15, 2009

Моето село

За моето село Пиперково споменава в автобиографията си Петко Рачов Славейков. По време на скиталчествата си из България минал през него, било вече по мръкнало, та потропал да го приютят, но го натирили, май и кучетата пуснали след него, в което обаче не съм много сигурен. Така или иначе – изглежда това за традиционното българско гостоприемство също ще излезе мит.


Равно и плодородно е наоколо. Почти като в ТКЗС-то, ама много по-различно и най-вече – не може да се краде, пази се строго и бият яко през пръстите (миналата година един мой съселянин го бяха доста овършали, след като го хванали в царевичака).


В нашата градина също има какво ли не. Е, плодове и зеленчуци – искам да кажа.


Има и това нещо, от което става едно друго нещо.


Хубаво е на село. Едно само му е лошото: трябва много яко бачкане! Иначе щях да живея все на село.


Забележка: Тъй като на село разполагам с ограничен емтелски интернет и пестя всеки мегабайт, спирам публикуването на коментари в блога си до 25 август, когато ще се върна в Ихтиман. За което се извинявам.


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.