И този път хората, за които гласувах, не ме подведоха. Синята коалиция не подписа меморандума на Бойко Борисов. По повод на това в главата ми се завъртя една едноактна
СЦЕНКА
Първи актьор (разноцветен, без синьо): Къде са тръгнали сините, като имат само петнадесет депутати?
Втори актьор (тъмносин): А къде е тръгнал Бойко Борисов, като не му достигат петима депутати?
Призрак (с твърде характерни мустачки): Как къде е тръгнал? Към Атака-а-а-а!
(Зад кулисите се чува изстрел. ЕНП си е пръснала черепа. Завеса.)
Да, и РЗС не подписа меморандума. И едва ли ще подпише нещо, като се има предвид искането за саморазпускане на това Народно събрание и свикване на Велико. Така Бойко Борисов се озова в прегръдките единствено на „Атака”. И получи първия си урок в политиката на едно по-различно равнище, което той все още не познава. Защото това не е като да сложиш в листата си един рапър, който пее „бум, мадъ факъ” и привлича с това младежи-избиратели, а след това да го изриташ, защото пее „бум, мадъ факъ” и това петняло депутатския имидж на партията.
Много неща още има да учи и да научи Бойко Борисов. Това е само началото.
Забележка: Тъй като на село разполагам с ограничен емтелски интернет и пестя всеки мегабайт, спирам публикуването на коментари в блога си до 25 август, когато ще се върна в Ихтиман. За което се извинявам.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.