ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА / РОБЪРТ ЛУИС СТИВЪНСЪН – „СТРАННАТА ИСТОРИЯ НА ДОКТОР ДЖЕКИЛ И ГОСПОДИН ХАЙД“ - 3

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО РУСКА ЛИТЕРАТУРА

ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА

ДЖЕЙН ОСТИН: “МЕНСФИЙЛД ПАРК“1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13.

ЧАРЛЗ ДИКЕНС: “СТУДЕНИЯТ ДОМ“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 30,

ГЮСТАВ ФЛОБЕР: “МАДАМ БОВАРИ“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19

РОБЪРТ ЛУИС СТИВЪНСЪН: “СТРАННАТА ИСТОРИЯ НА ДОКТОР ДЖЕКИЛ И ГОСПОДИН ХАЙД“ - 1, 2

„ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

РОБЪРТ ЛУИС СТИВЪНСЪН (1850-1894) - “СТРАННАТА ИСТОРИЯ НА ДОКТОР ДЖЕКИЛ И ГОСПОДИН ХАЙД“ (1885 г.)

(продължение)

В общоприетото схващане за тази рядко четена книга се пропускат напълно три важни неща:

1. Добродетелен ли е Джекил? Не, той е нееднороден по природа, смес от добро и зло, 99% съставен от Джекил и 1% от Хайд. По такъв начин господин Хайд в известен смисъл паразитизира в доктор Джекил. От викторианска гледна точка моралът на доктор Джекил е безупречен. Той е лицемер, който крие старателно своите грешки. Той е злопаметен – така и не прощава на доктор Лениън разминаването в научните им възгледи. Той е склонен към безразсъдни рискове. Хайд е слят в него, намира се в него. От тази смес на добро и зло в доктор Джекил може се извлече чисто зло, като се отдели от Джекил утайка във вид на Хайд – думата „утайка“ може да се употреби и в химически смисъл, защото нещо от съставната природа на Джекил все пак остава някъде встрани, когато наблюдава с ужас безчинствата на Хайд.

2. В действителност Джекил не се превръща в Хайд, а отделя от себе си чистото зло, което става Хайд – ето защо Хайд е по-малък от едрия Джекил: в него преобладава доброто.

3. В повестта има всъщност трима персонажи: Джекил, Хайд и трети – това, което остава от Джекил, когато се появява Хайд.

Тази ситуация може да се илюстрира по следния начин (Хенри Джекил – голям, Едуард Хайд – мълък).

Като се вгледате, ще видите, че в големия, светлия, уютно домашния Джекил са разпръснати кълнове на злото.

Под въздействие на чудодейната напитка злото се сгъстява

и преминава, или се обособява, в

И все пак, ако погледнем към Хайд, можем да видим, че над него, тръпнейки от ужас, но неотстъпно се носи това, което е останало от Джекил – като мъглив пръстен, или ореол, все едно тъмният съсирек от злото изпада от пръстена на доброто, но самият този пръстен не изчезва: Джекил все още се стреми да се върне към своя облик. И това е много важно.

Така че превръщането на Джекил не е пълна метаморфоза, а концентрация на съдържащото се в него зло. Джекил не е чисто въплъщение на доброто, а Хайд (обратната страна на Джекил) – е чисто въплъщение на злото; както частици от недостойния Хайд се намират вътре в напълно достойния Джекил, така и над Хайд витае ореолът на Джекил, който се ужасява от порочността на своята по-лоша половина.

(Следва)