КИРИЛ ГРИГОРОВ (ПЪРЛИЧЕВ) / СРЪБСКИЯТ РЕЖИМ И РЕВОЛЮЦИОННАТА БОРБА В МАКЕДОНИЯ (1912-1915 ГОДИНА) - 2

До тук, който е следил този блог, знае, че публикувахме книгата на Кирил Григоров Пърличев, син на нашия именит възрожденец Григор Пърличев и деец на македонското освободително движение, „Сръбските жестокости в Македония (1912-1915)“. Цялата публикация може да видите ТУК.

Това е обаче част от по-голямата книга на Кирил Пърличев „Сръбският режим и революционната борба в Македония (1912-1915 година), която започваме да публикуваме от днес след превръщането на наличния PDF файл с ABBYY FineReader 15 в текст и редактирането на текста от стария правопис към съвременния.

ДО ТУК: ПРЕДГОВОР

ГЛАВА ПЪРВА: 1. Хуриета и балканската война от 1912 година.

КИРИЛ ГРИГОРОВ (ПЪРЛИЧЕВ) / "СРЪБСКИЯТ РЕЖИМ И РЕВОЛЮЦИОННАТА БОРБА В МАКЕДОНИЯ (1912-1915 ГОДИНА)" В БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ГЛАВА ПЪРВА

2. Българските революционни чети — партизански отряди в помощ на съюзнишките сръбски войски против турците.

Крушовската чета на Методи Стойчев бе формирана окончателно на 25 септември 1912 год. На път за Крушово, при Кожух планина тя е имала първа среща с турска войска и след като бе изгубила дирите си, на 21 октомври пристига в Крушовско, събира селската милиция и през нощта влиза в града. Една част от четата с милиция стои притаена в града в продължение на два дена, а другата част заела околността на града. Големи турски войскови отделения, отстъпващи от Кичево, минали през Крушово по посока за с. Прибилци. Тогава притаената в града чета с милицията излиза в гръб на турците, удря ги и ги преследва, след което заема учрежденията в града, взема много муниции и дрехи от турците и урежда временно управление. Чак на 31 октомври пристига в града една сръбска рота от 16-и полк, а четата заминава в турските села да прибира оръжието; от с. Норово взела е 120 маузерови пушки, а от с. Житоше 100, които раздава на българското население в града. Един сръбски капитан обаче още тогава насила е прибрал пушките. От Битоля се задали силни турски части, настъпващи към Крушово. Революционната чета заедно с два взвода сръбска войска заела позиция при село Радово и на 2 ноември дала сражение на турската пехота и кавалерия. Четата била ангажирана в тоя бой до 5 с. м., когато една сръбска дивизия се задала по шосето от Кичево за Битоля.

Освен районната чета на чело на М. Стойчев и преди нейното пристигане тук, в Крушово имало още две местни чети: оная под войводството на Ставри Димитров от с. Дивяци и друга начело с Иван Костов Джонев отъ Крушово. Те имаха сражение с турците от с. Кочище, Ново село и Прибилци. които бидоха наказани за извършените от тях злодеяния и убийства над жителите от селата Журче, Острилци, Вардино, Градище и Сладуево.

При настъпването на сръбските войски към Битоля последните били водени от войводата Ставре Димитров с четата му. Последната е взела най-живо участие в боевете при с. Обедник, Облаково, Снегово и при Битоля. Тая, както и четата на Джонев са извършвали интендантската служба, реквизирали са храни и облекло за сръбските войски, които продоволствували цели 10 деня. След пропъждането на турците, обаче, последва разпореждане от началника на гарнизона в Крушево, в сила на което българската революционна чета трябвало да бъде обезоръжена. Тогава част от нея се укрива и след това забягва и отива в Малгара в помощ на българските войски, които още се сражаваха с турците, а другата част залавя гората и остава около Крушевско.

Щипските революционни чети, действуващи в тоя край при обявяване на балканската война, оказаха следните услуги на съюзните армии. Съюзените чети под началството на войводите Гьошо Гочев, Стоян Мишев и Славчо Абазов заведоха сърбите в с. Бреза, Братовско. Със съдействието на местни куриери те узнаха тук още първата вечер, че турски сили няма. На разсъмвание четнишките отделения завеждат сърбите в Братово, гдето остават, а сръбските части се упътват за Куманово. По това време турски части се движат от Кочани към Братово, гдето и опожаряват селата и на 7 срещу 8 октомври заемат югозападната част на Черни връх. Тогава едно четнишко отделение от 40 души под водителството на Цанко от с. Барбарево заема североизточната част на Черни връх и се почва неравен бой, който продължи до обяд, до пристигането на 14-и сръбски полк, който сменява останалото вече без патрони четнишко отделение. Другите четнишки отделения завзели Лесновските височини, гдето след еднодневен бой, турците разбити, отстъпили към Велес. Братовското отделение след това остава в Братово, а щипското се упътва към Щип, който бил вече опразнен от турците. Но и щипските граждани в това време не стояли в бездействие: те отворили склада с пушки и дрехи, въоръжават се и се обличат в турска униформа, с което заблудили отстъпващите турци и им взели 150 души пленници войници. Четата на Ефрем Чучков, в състав повече от 130 души, разбива заблудените турци, превзема височината Султани тепе и изпраща свои куриери, та довели сърбите, които и се настанили по тоя начин на тая важна височина, а самата чета се отправя към Бочани, присъединява се към 26 полк от 13-а Дивизия и води на 10 и 11 октомври двудневен бой с тур­ците, които биват разбити.

В началото на октомври Кратовският революционен комитет получи официално съобщение от нелегалните борци в казата за предстоящата освободителна война; това бе възванието на Задграничното представителство на Вътрешната организация от 5 октомври. С него се подканяше всеки българин да изпълни както може своя последен дълг, като улесни с всичко съюзните войски. След получаването на това съобщение всеки член на организацията в Братовско бе на крак. Първата грижа 6е да се концентрират на определени места колкото може повече храни. Второ, да се повикат под оръжие всички, които бяха снабдени с такова. Веднага бе изпълнено едното и другото. Сега всеки с притаен дъх чакаше часа, в който ще се посрещат освободителите. Турците, макар и два пъти по-многобройни от българите, респектирани от силната и наложила се революционна организация, не се осмелиха да пристъпят към каквито и да било мерки да предотвратят готвещите се събития. Тъй минаха дните 6, 7 и 8 октомври. На 9-и сутринта турците, узнали, че неприятелят е близко, напускат града. Около 4 часа целият град бе на крак за посрещането: съюзните сърби, предводителствувани от доброволческия Кратовски отряд, местните чети и милицията, навлизат тържествено, обсипани с китки венци от цялото Кратовско население, местната комисия за посрещане и разквартируване на освободителите бе изпълнила задачата: всеки бе отворили къщата си, за да даде подслон на милите гости и да им постави на разположение всичко, което притежаваше.

Същото стана в Куманово, Кочани, Радовиш, Скопие, Гостивар, Прилеп, Битоля, Охрид, Ресен, Струга . . . Навсякъде съюзниците бяха улеснявани от четите и милицията на революционната организация, навсякъде предоставено им на разположение всичко, каквото македонският българин бе грижливо скътал за тоя тържествени час.

(Следва)