Траектории

Когато през 1983 година съветски изтребители свалиха южнокорейски боинг и избиха около двеста души пътници и двадесет души екипаж, по българската телевизия излъчиха цял документален филм (съветски, разбира се!), обясняващ как са станали нещата.

Помня, че показаха една карта с начертан маршрут на самолета и разказваха как той се отклонил на 500 километра от траекторията си и оттам се е случило всичко нататък.

Сега, когато беше свален боингът над Украйна, видях удивен не нещо подобно, а направо същото - и като картинка, и като твърдение (а кой е Константин Риков, ясно).

Няма да разсъждаваме каква е била траекторията на онзи боинг и на този боинг.

Но при всички случаи можем да кажем, че траекторията на руската пропаганда не е мръднала изобщо от болшевишките времена до днес…

„Песня об уродине“

Днес – отново песен, но този път пародия.

В песента е използвана мелодията на „Песня о Родине“ („Песен за Родината“), станала изключително популярна в Съветския съюз след прожекцията на филма „Цирк“ през 1936 година, за който е написана.

Пародирано е и заглавието на песента – „Песен об уродине“ („Песен за урода“), както и началото на оригинала – „Широка страна моя родная“ („Широка е родната ми страна“), превърнало се в „Широка труба газопровода“ („Широка е тръбата на газопровода“).

Стиховете „Престъпник двоен взеха под крило. / Макар че като политик не струва, / донесе той със себе си пари!“ се отнасят за Виктор Янукович, който е осъждан два пъти – през 1967 година за грабеж и през 1970 година за нанасяне на телесна повреда.

Да кажем няколко думи и за световноизвестния вече прякор на Путин – Хуйло.

Дмата „хуйло“, като доста думи от руския жаргон, които се отнасят за хора и имат нецензурен корен, няма определено значение и зависи много от контекста – употребява се изобщо за означаване на човек, към когото имаме някакво отрицателно отношение: може да означава и простак, и некадърник, и мошеник, а Даниела Горчева специално за Путин я преведе като злодей; може и така, аз – ако искате да запазите циничната подплата – бих предложил пак по отношение на Путин преводът на български да е „х.. сплескан“.

А сега и песента с бърз превод за незнаещите руски език.

Широка труба газопровода. Много денег сквозь неё прошло. Веселей и лучше с каждым годом Жить в стране, где президент - Хуйло! Стало лучше, стало веселее Жить в стране, где президент - Хуйло! Нет морали личной у подонка, Ни к чему она главе страны. Нет супруги, но экс-чемпионка Исполняет роль его жены. За столом никто у них не лишний. Дважды зека взяли под крыло. Хоть политик он и никудышный, Но зато с собой привёз бабло! Широки российские просторы. Знают там и город и село Всякий сброд без лишних разговоров Засылает на Донбасс Хуйло. Всякий сброд без лишних разговоров Засылает на Донбасс Хуйло. Над Донбассом летний ветер веет. Что-то русским миром понесло. К сентябрю, пожалуй, не успеет Всех двухсотых вывезти Хуйло. Киселёв брехливей Соловьёва, А Лавров -- державное брехло. Но пусть помнят брехуны хуйловы, Что не вечен даже сам Хуйло! Широка - аршином не измерить, И умом Россию не понять. Невозможно там в Хуйло не верить И нельзя Хуйло не прославлять! Невозможно там в Хуйло не верить И нельзя Хуйло не прославлять!

Широка е тръбата на газопровода. Много пари минаха през нея. По-весело и по-добре е с всяка година да живееш в страната, където президент е Хуйло! Стана по-добре, стана по-весело да живееш в страната, където президент е Хуйло! Няма личен морал у мерзавеца, не му трябва на държавния глава. Няма съпруга, но бивша шампионка ролята играе на жена му. На масата им никой не е излишен. Престъпник двоен взеха под крило. Макар че като политик не струва, донесе той със себе си пари! Широки са руските простори. Знае там и градът, и селото, че всякаква измет без излишни разговори изпраща във Донбас Хуйло. Всякаква измет без излишни разговори изпраща във Донбас Хуйло. Над Донбас летен вятър вее. Нещо на руски мир се размириса. До септември май не ще успее да изтегли двестата Хуйло. Кисельов е по-лъжлив от Соловьов, а Лавров държавен е лъжец. Но да помнят лъжльовците хуйлови, че не е вечен даже самият Хуйло! Широка е - с аршин не ще я измериш и с ум Русия не ще разбереш. Невъзможно е там в Хуйло да не вярваш и не може Хуйло да не прославяш! Невъзможно е там в Хуйло да не вярваш и не може Хуйло да не прославяш!

Дядо Славейков и два мита

Не може да съм на село и да не си спомня за Петко Рачов Славейков.

Не само защото училището, в което съм учил до трети клас, носи неговото име, и улицата, на която живеем – също.

Преди всичко на ум ми идва все един епизод от неговата автобиография.

Пътувайки по България (възрожденците са ни по принцип все „пътешественици“, един от тях даже носи показателния прякор Миткалото) младият Славейков минал през моето село Пиперково.

Било на здрачаване и Славейков започнал да чука по портите с надежда някъде да го приютят за през нощта.

Отвсякъде обаче го натирили, тук-таме насъскали кучетата срещу него, прогонил го даже и селският поп.

Което говори, че приказките за българското гостоприемство са по-скоро в областта на митологията отколкото на действителността.

Гостоприемство лично аз видях в Родопите, когато обикалях там (преди всичко с кракомобил и с раница на гърба) през 70-те години на миналия век да събирам материали за студентската си дипломна работа: непознати хора ме прибираха не един път замръкнал и гладен и се грижеха за мене като за собствено дете.

Нещо, което в равнината никога не може да се случи, и не случайно е казано, че планината ражда хора, а равнината – тикви.

Явно и по времето на Петко Славейков е било така.

И друг мит опровергава в биографията си нашият възрожденец – за възрожденското едва ли не преклонение пред българския учител.

Отишъл в едно село – слава Богу, този път не е моето! – да се цани за учител.

Когато назовал заплатата, която иска, училищните настоятели скочили възмутено и го отпратили с викове, че на говедаря не плащат толкова, макар че е с говедата и на дъжд, и на студ, а даскалът си седи все на сухо в стаята и на топло край печката.

Ценели са труда и значението на българския учител, ама – да речем – в Копривщица, но колко са били такива селища?

Народопсихологията е лъженаука, да си го знаете от мене…

Te recuerdo Amanda

Прекален светец и Богу не е драг, казва нашата поговорка.

Прекален демократ не зная дали е драг или недраг някому, ама определено е вреден за демокрацията.

Защото всяко прекалено нещо, дори и най-доброто, се превръща ръфащо човешка плът чудовище (не само образно казано, а понякога и в действителност).

Заваляха напоследък в интернет славословия – от страна на хора, определящи се като демократи – за Аугусто Пиночет.

Бил избил комунистите и така нататък.

Аз обаче ще кажа друго.

Да убиеш един поет и певец (няма значение дали е голям поет и певец, няма значение за какво са неговите песни) по идеологически причини е чиста проба фашизъм.

Поетът, певецът не държи в ръцете си автомат, а китара и казва това, което мисли, не с куршуми, а със стихове.

Посегателството срещу такъв човек, независимо от мотивите, не оправдават какъвто и да е режим.

Затова – харесва ли му на някого, или не му харесва – днес в блога ми е една песен на поета, композитора и певеца Виктор Хара, жестоко измъчван в продължение на четири дена и след това разстрелян от главорезите на Пиночет (стадионът в Сантяго, където е убит, днес носи неговото име!).

Te recuerdo Amanda la calle mojada corriendo a la fábrica donde trabajaba Manuel. La sonrisa ancha la lluvia en el pelo no importaba nada ibas a encontrarte con él con él, con él, con él son cinco minutos la vida es eterna en cinco minutos suena la sirena de vuelta al trabajo y tú caminando lo iluminas todo los cinco minutos te hacen florecer. Te recuerdo Amanda la calle mojada corriendo a la fábrica donde trabajaba Manuel. La sonrisa ancha la lluvia en el pelo no importaba nada ibas a encontrarte con él con él, con él, con él que partió a la sierra que nunca hizo daño que partió a la sierra y en cinco minutos quedó destrozado suena la sirena de vuelta al trabajo muchos no volvieron tampoco Manuel. Te recuerdo Amanda la calle mojada corriendo a la fábrica donde trabajaba Manuel

Помня те Аманда по мократа улица как тичаш към фабриката където работеше Мануел. Усмихната широко с дъжд в косите безгрижна за всичко отиваща да се срещнеш с него с него, с него, с него пет минути са цяла вечност но сирената вие за връщане на работа и ти вървиш цялата грейнала за пет минути ти цялата разцъфна. Помня те Аманда по мократа улица как тичаш към фабриката където работеше Мануел. Усмихната широко с дъжд в косите безгрижна за всичко отиваща да се срещнеш с него с него, с него, с него който отиде в планината на никого зло не мислеше но отиде в планината и за пет минути всичко беше свършено сирената вие за връщане на работа много не се върнаха сред тях и Мануел. Помня те Аманда по мократа улица как тичаш към фабриката където работеше Мануел.

ЗАБЕЛЕЖКА: Преводът ми е доста свободен (испанския някога го учих самосиндикално през куп за грош и на това ниво си останах май), но интернетът ми на село е със скоростта на охлюв, болен от подагра, и нямам търпение да се ровя из речниците за прецизиране. Ако някой види някакво фрапиращо несъответствие, да ми се обади, ще оправя резила и ще му спомена с благодарност името тук отдолу.

Прощаване с Новодворская

Каквото и да кажа, думите ми ще бъдат немощни и бледи.

По-добре е да нямах повод.

Но смъртта идва и не пита.

Не мога да изпратя Валерия Новодворская в последния й път, няма да мога да сложа никога цветя и на гроба й.

Няколкото преведини и публикувани в този блог нейни статии нека бъдат моите цветя за нея.

И да почива в мир!..

Олег-Сандро Панфилов ще превежда книга на Филип Димитров

Олег-Сандро Панфилов е професор в Държавния университет „И. Чавчавадзе“ в Тбилиси, филмов сценарист в областта на документалното кино, журналист и блогър.

А също така и преводач.

Ето какво написа той във фейсбук профила си вчера:

Превод за невладеещите руски език (като запазвам характерния за автора фейсбек правопис):

„…преди 27 години преведох книгата на Тодор Константинов „Девет дни в Париж…

който не знае български език е щастлив човек…

а който го знае е двойна щастлив…

никога не съм мислил, че ще се заема пак…

но се намери повод…

моят приятел Филип Димитров, който сега е посланик на ЕС в Грузия, е издал преди девет години една любопитна книга – „Светлина на човеци“…

много любопитен поглед върху Евангелието…

струва ми се, че ще бъде много интересна за читателите на руски и грузински…

е, с Бога напред…“

А ние в случая можем да кажем само едно: Успех, Олег Валентинович!..

Димчови поетични празници 2014 г.

П Р О Е К Т!!!

ДИМЧОВИ ПОЕТИЧНИ ПРАЗНИЦИ 2014 г.

Копривщица 15 -17 август

Музей „Димчо Дебелянов“

15 АВГУСТ, ПЕТЪК

В Музея на Дебелянов

18.30 часа

ИЗПЪЛНЕНИЯ НА ЛЮБИМИ ТВОРБИ ОТ КЛАСИКАТА

Проф. Йосиф Радионов –цигулка и Зорница Радионова - пиано

16 АВГУСТ, СЪБОТА

14-17 часа

В Музея на Дебелянов

- Конкурс за изпълнение на Димчови стихове „Рецитираме Дебелянов“

- Изпълнения на собствени поетични творби

- Изпълнения на музикално трио „Анжела, Ева и Симеон“ от НМУ „Любомир Пипков“ - София

17 часа

- Поклонение на гроба на Димчо Дебелянов

Слово на НЕДЯЛКО ЙОРДАНОВ - носител на Националната литературна награда “Димчо Дебелянов” за 2013 година

КЪЩА МУЗЕЙ „ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ”

18.00 часа

ПОЕТИЧНА ВЕЧЕР

- Откриване на тържествата

- Поетично-музикален спектакъл

- Изпълнения на лауреати на Димчовата поетична награда

- Връчване на Юбилейни награди - Почетни грамоти и плакети на Музей „Димчо Дебелянов“ за принос в популяризирането на Дебелянов

- Обявяване на лауреата на Националната литературна награда „Димчо Дебелянов“ за 2014 г.

- Връчване на наградата

- Изпълнения на лауреата

18 АВГУСТ, НЕДЕЛЯ

10.00 часа

КЪЩА МУЗЕЙ „ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ”

ПРЕДСТАВЯНЕ НА НОВИ КНИГИ

ЛИТЕРАТУРНИ ЧЕТЕНИЯ

ДОБАВКА:

1. Цялостната програма ще публикуваме до края на месеца

2. Празниците ще се излъчват в интернет на адрес: http://www.ustream.tv/channel/kompzala от блогъра Павел Николов.

ПОЗДРАВИ И ДОСКОРО!

ДОЙЧО ИВАНОВ

ЗА КОНТАКТИ:

КЪЩА МУЗЕЙ “ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ”

КОПРИВЩИЦА 2077, Ул. „Д. Дебелянов” № 6

www: store2.data.bg/dimco/Index.htm

E-mail: debelyanov_museum@abv.bg

Тел.: 07184/ 20-77; 088/ 568 24 91

ДОЙЧО ИВАНОВ

Тел.: 088/ 635 35 19; 0878/ 92 38 35

E-mail: doicho54@abv.bg