понеделник, юли 14, 2014

Te recuerdo Amanda

Прекален светец и Богу не е драг, казва нашата поговорка.

Прекален демократ не зная дали е драг или недраг някому, ама определено е вреден за демокрацията.

Защото всяко прекалено нещо, дори и най-доброто, се превръща ръфащо човешка плът чудовище (не само образно казано, а понякога и в действителност).

Заваляха напоследък в интернет славословия – от страна на хора, определящи се като демократи – за Аугусто Пиночет.

Бил избил комунистите и така нататък.

Аз обаче ще кажа друго.

Да убиеш един поет и певец (няма значение дали е голям поет и певец, няма значение за какво са неговите песни) по идеологически причини е чиста проба фашизъм.

Поетът, певецът не държи в ръцете си автомат, а китара и казва това, което мисли, не с куршуми, а със стихове.

Посегателството срещу такъв човек, независимо от мотивите, не оправдават какъвто и да е режим.

Затова – харесва ли му на някого, или не му харесва – днес в блога ми е една песен на поета, композитора и певеца Виктор Хара, жестоко измъчван в продължение на четири дена и след това разстрелян от главорезите на Пиночет (стадионът в Сантяго, където е убит, днес носи неговото име!).


Te recuerdo Amanda la calle mojada corriendo a la fábrica donde trabajaba Manuel. La sonrisa ancha la lluvia en el pelo no importaba nada ibas a encontrarte con él con él, con él, con él son cinco minutos la vida es eterna en cinco minutos suena la sirena de vuelta al trabajo y tú caminando lo iluminas todo los cinco minutos te hacen florecer. Te recuerdo Amanda la calle mojada corriendo a la fábrica donde trabajaba Manuel. La sonrisa ancha la lluvia en el pelo no importaba nada ibas a encontrarte con él con él, con él, con él que partió a la sierra que nunca hizo daño que partió a la sierra y en cinco minutos quedó destrozado suena la sirena de vuelta al trabajo muchos no volvieron tampoco Manuel. Te recuerdo Amanda la calle mojada corriendo a la fábrica donde trabajaba Manuel

Помня те Аманда по мократа улица как тичаш към фабриката където работеше Мануел. Усмихната широко с дъжд в косите безгрижна за всичко отиваща да се срещнеш с него с него, с него, с него пет минути са цяла вечност но сирената вие за връщане на работа и ти вървиш цялата грейнала за пет минути ти цялата разцъфна. Помня те Аманда по мократа улица как тичаш към фабриката където работеше Мануел. Усмихната широко с дъжд в косите безгрижна за всичко отиваща да се срещнеш с него с него, с него, с него който отиде в планината на никого зло не мислеше но отиде в планината и за пет минути всичко беше свършено сирената вие за връщане на работа много не се върнаха сред тях и Мануел. Помня те Аманда по мократа улица как тичаш към фабриката където работеше Мануел.


ЗАБЕЛЕЖКА: Преводът ми е доста свободен (испанския някога го учих самосиндикално през куп за грош и на това ниво си останах май), но интернетът ми на село е със скоростта на охлюв, болен от подагра, и нямам търпение да се ровя из речниците за прецизиране. Ако някой види някакво фрапиращо несъответствие, да ми се обади, ще оправя резила и ще му спомена с благодарност името тук отдолу.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.