Te recuerdo Amanda

Прекален светец и Богу не е драг, казва нашата поговорка.

Прекален демократ не зная дали е драг или недраг някому, ама определено е вреден за демокрацията.

Защото всяко прекалено нещо, дори и най-доброто, се превръща ръфащо човешка плът чудовище (не само образно казано, а понякога и в действителност).

Заваляха напоследък в интернет славословия – от страна на хора, определящи се като демократи – за Аугусто Пиночет.

Бил избил комунистите и така нататък.

Аз обаче ще кажа друго.

Да убиеш един поет и певец (няма значение дали е голям поет и певец, няма значение за какво са неговите песни) по идеологически причини е чиста проба фашизъм.

Поетът, певецът не държи в ръцете си автомат, а китара и казва това, което мисли, не с куршуми, а със стихове.

Посегателството срещу такъв човек, независимо от мотивите, не оправдават какъвто и да е режим.

Затова – харесва ли му на някого, или не му харесва – днес в блога ми е една песен на поета, композитора и певеца Виктор Хара, жестоко измъчван в продължение на четири дена и след това разстрелян от главорезите на Пиночет (стадионът в Сантяго, където е убит, днес носи неговото име!).

Te recuerdo Amanda la calle mojada corriendo a la fábrica donde trabajaba Manuel. La sonrisa ancha la lluvia en el pelo no importaba nada ibas a encontrarte con él con él, con él, con él son cinco minutos la vida es eterna en cinco minutos suena la sirena de vuelta al trabajo y tú caminando lo iluminas todo los cinco minutos te hacen florecer. Te recuerdo Amanda la calle mojada corriendo a la fábrica donde trabajaba Manuel. La sonrisa ancha la lluvia en el pelo no importaba nada ibas a encontrarte con él con él, con él, con él que partió a la sierra que nunca hizo daño que partió a la sierra y en cinco minutos quedó destrozado suena la sirena de vuelta al trabajo muchos no volvieron tampoco Manuel. Te recuerdo Amanda la calle mojada corriendo a la fábrica donde trabajaba Manuel

Помня те Аманда по мократа улица как тичаш към фабриката където работеше Мануел. Усмихната широко с дъжд в косите безгрижна за всичко отиваща да се срещнеш с него с него, с него, с него пет минути са цяла вечност но сирената вие за връщане на работа и ти вървиш цялата грейнала за пет минути ти цялата разцъфна. Помня те Аманда по мократа улица как тичаш към фабриката където работеше Мануел. Усмихната широко с дъжд в косите безгрижна за всичко отиваща да се срещнеш с него с него, с него, с него който отиде в планината на никого зло не мислеше но отиде в планината и за пет минути всичко беше свършено сирената вие за връщане на работа много не се върнаха сред тях и Мануел. Помня те Аманда по мократа улица как тичаш към фабриката където работеше Мануел.

ЗАБЕЛЕЖКА: Преводът ми е доста свободен (испанския някога го учих самосиндикално през куп за грош и на това ниво си останах май), но интернетът ми на село е със скоростта на охлюв, болен от подагра, и нямам търпение да се ровя из речниците за прецизиране. Ако някой види някакво фрапиращо несъответствие, да ми се обади, ще оправя резила и ще му спомена с благодарност името тук отдолу.