Консуела

Беше много отдавна, по време на една студентска сбирка.

Като на всяка студентска сбирка масата беше отрупана с каквото се полага, а настроението удряше в тавана.

Имаше и китара, която минаваше от ръка в ръка - кой свири и пее, кой дрънка и се опитва да пее (като моя милост), в такъв момент няма значение. А песните бяха, както винаги, в много широк диапазон – от „Сваляй, моме, полата - да си платиш глобата” (вариант на „Брала мома къпини”) до „Если друг оказался вдруг” („Песня о друге”, Висоцки).

Тогава един от нас, като взе китарата, настрои я малко – беше от тези, които свирят, а не дрънкат, - запя и...

...за първи път чух „В моите мисли, Консуела” („W moich myślach, Consuelo”).

И до ден днешен това е една от любимите ми песни.

В моите мисли, Консуела

Текст: К. Джиковски

Музика и изпълнение (заедно с «Червените китари»): Северин Крайевски

Изгубен сред пустинята, той нямаше вече

никаква надежда за спасение.

Денем другар му беше слънцето, а нощем - звездите.

Консуела беше името на неговото момиче...

Вече завинаги сред морето от пясъци изгубен,

гледам небето, което може да се събере в длани.

И за Тебе все си мисля, Консуела...

Заедно с морето, което пресъхна, но е било живо,

заедно със сърцето, което за Тебе винаги е туптяло,

благославям Те в моите мисли, Консуела.

Пясък ще засипе нашите следи,

Консуела,

вятър ще отнесе нашите думи

там, където не е бил никой,

и само нашите мисли се срещат някъде

сред пясъците на недостъпните дюни.

Когато отново настане светлина,

изгубени сред морето от пясъчни хълмове,

няма да ни открие никой,

няма да ни открие,

но нашите мисли се срещат някъде

сред пясъците на недостъпните дюни.

Заедно с вятъра, който утихна над земята,

с мечтите, които вече нищо няма да променят,

благославям Те в моите мисли, Консуела...

Когато отново настане светлина,

изгубени сред морето от пясъчни хълмове,

няма да ни открие никой,

няма да ни открие,

но нашите мисли се срещат някъде

сред пясъците на недостъпните дюни.

Нашите пътища, нашите съдби няма да се променят,

вече моретата и пустините няма да ни разделят...

Благославям Те в моите мисли, Консуела...

Пророк Кутев

Болшевиките, като всички последователи на една религиозна доктрина, обещаваща да вкара човечеството в рая (стига това човечество да запази стадно чувство, иначе го чака адът!), не могат да минат без пророчества и пророци.

Не са далече времената, когато генералното пророчество за „светлото бъдеще” (аналогия на рая) се възпяваше от витиевати поети и ни се навираше в лицето под път и над път от партийни агитатори от всякакъв калибър.

Болшевиките се славят и с нещо друго. Нищо старо не забравят и на нищо ново не могат да се научат. Липсва им капацитет.

Днес обаче генерални пророчества не минават, поради което се пускат в употреба по-дребни. А дребни болшевишки пророци - наспорил Господ.

В ролята на такъв се изживя и Антон Кутев. Казал бил той, че Божидар Нанев ще си отиде, и Божидар Нанев си отишъл. Сега казва, че след два месеца Симеон Дянков щял да си отиде, и е сигурен, че това непременно ще се случи.

Министър Дянков не ми е любимец, но когато червени болшевишки вещери от партия, провалили три пъти България за двадесет години (Луканов, Виденов, Станишев), надават пророчески вой, някак си ми идва в повече...

Късметлията Обама

Вчера покрай публикацията за „Bessa me mucho!” се сетих и за Леонид Брежнев.

Брежнев имаше навика де кого приеме и де къде отиде на посещение да разтвори обятия и... а ну-ка поцелуй меня!*. Мляс, уста в уста. И с наш Тошо се мляскаха така.

Льоня обаче отиде отдавна в комунистическия рай да обсъжда с Маркс, Енгелс и Ленин делата на „най-хуманния строй”.

А Барак извади късмет. Иначе сега в Прага можеше да му се случи това:

* Хайде целуни ме! (рус.)

Целувай ме много!

Изключителна песен.

Не случайно има неизброими интерпретации.

Като...

...на любимата ми Далида,

на Андреа Бочели,

на Елвис Пресли,

на Бийтълс,

на... много са. Ето и един стар запис на Тино Роси (за да чуете носталгичния шум на грамофонна плоча).

И накрая – изпълнение на Кристина Мота, след което следва превод.

Целувай ме, целувай ме много,

все едно тази нощ ще е последна,

целувай ме, целувай ме много,

защото се страхувам да изгубя,

да те изгубя скоро.

Искам да те усещам близо до мене,

да се оглеждам в очите ти,

да те ивждам отсреща.

Мисля, че утре навярно ще бъда далече,

много далече от тебе.

За Джейсън - превод на английски:

Kiss Me A Lot

Kiss me, kiss me a lot,

As if tonight was

the last time.

Kiss me, kiss me a lot,

Because I fear to lose you,

To lose you again.

I want to have you very close

To see myself in your eyes,

To see you next to me,

Think that perhaps tomorrow

I already will be far,

very far from you.

Ламар и Радой

Все още в мене звънка туристическата струна и ето че се сетих нещо за поета Лалю Маринов – Ламар. И за Радой Ралин.

Ламар беше върл турист.

Дори си спомням началото на едно негово скиорско-туристическо стихотворение из учебниците ми за малките класове:

„Да сложим ски и ръкавици,

че зимата натрупа сняг...”

Да, ама туристическите пристрастия на Ламар не останаха извън обсега на зевзека Радой. И сред народа – най-вече сред лазещия по планините – плъзна една негова епиграма:

„Ламаре, Ламаре,

дърто магаре,

докато качваш Амбарица,

други качват Ламарица.”

На снимката: връх Амбарица.

Пиринско

Не пиво, грешно сте разбрали заглавието.

Пиринско преживяване.

Три дена бях в Пирин с Боян (по-малкия ми син, запален турист като мене).

Направих много снимки, но този път ще покажа нещата с няколко клипа. Лошо качество, защото апаратът ми е куче марка, но все пак е по-добре от нищо.

Първият клип нарекох „Зор”. Заслужава си името.

Вторият клип се казва „Бавно, но славно в неправилна посока”. Защото прозяпахме един жалон.

„Я да видим дали не сме оплескали нещата?” - следващият клип. Тук вече се сетихме, че нещо не е наред, и извадихме картата и компаса. Реката, за която говорим, изобщо не се вижда, само предполагаме, че е някъде под снега.

„Всичко е добре, когато завършва добре”. След обходна дъга, за да вземем правилната посока (един час загуба на време), навлязохме в циркуса под връх Гранитен.

А този клип справедливо носи името „По гъз”. Като стигнахме с плач и скърцане на зъби до Бъндеришката порта (много стръмно, фирнован сняг), велико удоволствие беше да се спуснем към Голямо спано поле по този великолепен начин.

Най-безинтересният клип – „Скука”. От хижа „Яне Сандански” до град Сандански - 18 километра асфалтиран път. Наистина - скука.

И последен клип.

Сбогуване с планините

Песен от кинофилма „Вертикал” (клипът е финалната сцена от филма)

Режисьор: Станислав Говорухин

Автор и изпълнител на песента: Владимир Висоцки (човекът с брадата и китарата)

В суетата на градовете и в потока от коли

се връщаме ние - просто няма къде да отидем!

И слизаме долу от покорените върхове,

оставяйки в планините, оставяйки в планините своето сърце.

Припев:

Така че оставете ненужните спорове!

Аз вече за себе си всичко доказах –

най-добри планините могат да бъдат планините,

на които още не си бил.

Кой иска в беда да остане сам?

Кой иска да си отиде, без да следва сърцето си?

Но слизаме ние от покорените върхове –

какво да се прави, и боговете са слизали на земята.

Припев: ....................

Колко думи и надежди, колко песни и теми!

Планини ще имаме ние и те ни викат да останем.

Но слизаме ние – кой за година, кой завинаги,

защото винаги, защото винаги трябва да се връщаме.

Припев:........

На планина!

Заминавам за три дена на Пирин.

Маршрут: гр. Банско – хижа „Вихрен” – хижа „Яне Сандански” – гр. Сандански. Минавал съм го лятно време, но в сняг - не.

Дай, Боже, синьо небе! И по-малко студен вятър, че много го мразя!!