неделя, април 04, 2010

Пиринско

Не пиво, грешно сте разбрали заглавието.

Пиринско преживяване.

Три дена бях в Пирин с Боян (по-малкия ми син, запален турист като мене).

Направих много снимки, но този път ще покажа нещата с няколко клипа. Лошо качество, защото апаратът ми е куче марка, но все пак е по-добре от нищо.

Първият клип нарекох „Зор”. Заслужава си името.



Вторият клип се казва „Бавно, но славно в неправилна посока”. Защото прозяпахме един жалон.



„Я да видим дали не сме оплескали нещата?” - следващият клип. Тук вече се сетихме, че нещо не е наред, и извадихме картата и компаса. Реката, за която говорим, изобщо не се вижда, само предполагаме, че е някъде под снега.



„Всичко е добре, когато завършва добре”. След обходна дъга, за да вземем правилната посока (един час загуба на време), навлязохме в циркуса под връх Гранитен.



А този клип справедливо носи името „По гъз”. Като стигнахме с плач и скърцане на зъби до Бъндеришката порта (много стръмно, фирнован сняг), велико удоволствие беше да се спуснем към Голямо спано поле по този великолепен начин.



Най-безинтересният клип – „Скука”. От хижа „Яне Сандански” до град Сандански - 18 километра асфалтиран път. Наистина - скука.



И последен клип.


Сбогуване с планините


Песен от кинофилма „Вертикал” (клипът е финалната сцена от филма)

Режисьор: Станислав Говорухин

Автор и изпълнител на песента: Владимир Висоцки (човекът с брадата и китарата)




В суетата на градовете и в потока от коли

се връщаме ние - просто няма къде да отидем!

И слизаме долу от покорените върхове,

оставяйки в планините, оставяйки в планините своето сърце.


Припев:


Така че оставете ненужните спорове!

Аз вече за себе си всичко доказах –

най-добри планините могат да бъдат планините,

на които още не си бил.


Кой иска в беда да остане сам?

Кой иска да си отиде, без да следва сърцето си?

Но слизаме ние от покорените върхове –

какво да се прави, и боговете са слизали на земята.


Припев: ....................


Колко думи и надежди, колко песни и теми!

Планини ще имаме ние и те ни викат да останем.

Но слизаме ние – кой за година, кой завинаги,

защото винаги, защото винаги трябва да се връщаме.


Припев:........


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.