СЛУЖБОМЕР

събота, април 10, 2010

Кучепоклонници

Винаги съм обичал животните.

Ако не вярвате, питайте котарака Спас, когото не пропускам да почеша зад ушите, когато го намеря да се излежава на пейката пред вакарелската гара, или гаровите кучета, с които редовно деля сандвичите си. Жалко, че умря от старост котката на село, иначе можеше да ви разкаже как спеше, свита на кравай, в краката ми.

Обичам животните. Но не дотам, че да ги поставя на пиедестал, пред който да кадя благовония.

Поради това сектата на кучепоклонниците никога не ми е била близка до сърцето. Нещо повече, винаги ми е изглеждала смешна и нелепа.

Не гледам телевизия, но влизам вчера в кухнята, където почти постоянно работи телевизор (други от семейството гледат), и слушам един да говори от екрана как срещу този, който убие животно, трябва да се прилага... линч.

Млад човек, симпатичен на глед, а говори такива страхотни глупости!

Сектантският фанатизъм не прощава никому. Включително и на кучепоклонниците, които поставят живота и благополучието на кучетата над живота и благополучието на човека.

Любовта към животните, казват те, води до любов към хората (думи на една моя позната защитничка на бездомните кучета).

Абсолютна лъжа! И – за да не бъда голословен – ето ви един чичко, който също обичал кучетата.




P.S. Във Фейсбука се били подписали в защита на животните не зная колко си хиляди души. И какво от това? Бас държа, че мнозина от тях, като видят двама души да налагат трети на улицата, ще минат на другия тротоар, за да не си развалят спокойствието.


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.