Години наред карах без телевизор у дома.
Не съм изпитвал кой знае каква липса.
Даже изобщо не съм изпитвал.
Но ето че от вчера и аз се отелевизих.
Предложиха ми по-бърз интернет в пакет със седемдесет телевизионни програми интерактивна телевизия и… така.
Заради интернета, а другото – като го дават, защо да не го използвам.
Сега сутрин информацията лети към мене и от телевизора, и от компютъра.
Иначе – има шест научно-популярни канала.
Слава Богу!
Там ще бъда най-често…
- Народът винаги е мъдър!
Това ми каза преди доста време един стар партиен кадър, не помня вече по какъв повод, но май беше, когато БСП спечели за първи път изборите.
Старите партийни кадри (само старите ли? и само бесепарите ли?) никога не са на „ти“ с реалността.
Поне да бяха попрелистили историята, но те, и да я прелистят, я четат като дявола Евангелието.
Хамбург, 1936 година.
Сред тълпата, обзета от военна еуфория, един-единствен човек не вдига ръка с нацисткия поздрав, за да приветства войната.
Казва се Август Ландмесер.
И времето неумолимо ще докаже, че той – самотният – е бил прав, а не „народът“.
Историята обаче, ако не я четем внимателно, заплашва да се повтори.
Но не като фарс, както ни учат мъдро някои, защото това е несериозно.
Жестоката история се повтаря винаги със същата, ако не и по-голяма, жестокост.
Москва, 2014 година, Червения площад.
Активистът Дмитрий Монахов, беше арестуван и задържан за петнадесет дена.
Защото се осмели да протестира срещу войната на Русия с Украйна.
Сам.
Друг протестиращ, на Тверския булевард, пак в Москва (снимката е от вчера).
Това е писателят Виктор Шендерович.
Сам.
И още един самотник от вчера, за съжаление не му зная името, който призовава на друго място в Москва: "Правете любов, не правете Новорусия".
Единици!
Мнозинството не е на тяхното мнение, мнозинството мисли иначе.
Но ще мине време.
И щом последиците от войната се стоварят с цялата си космическа тежест върху страната, народът наистина ще поумнее.
И ще разбере, че когато единиците са били мъдри, той е тънел в дълбоко безпросветно невежество.
Тогава обаче ще бъде безпределно късно…
Забелязали ли сте как старите вицове се повтарят в нови ситуации – или изцяло, или поне половинчато.
Та според един стар виц някой си се похвалил, че знае английски.
Попитали го как е „благодаря“ на английски, а той отговорил: „danke“.
- Ама това е на немски! – възразили му.
- О – зарадвал се той. – Аз съм знаел и немски!!
Та така и с мене.
Тиквата каза, че икономиката е лесна работа: едно и едно е равно на две.
И тъй като и аз зная, че едно и едно е равно на две, мога спокойно от пиедестала на филологическото си поприще да възкликна:
- О, аз съм бил и икономист!..
Карти, апарат, компас…
Познахте, мирише на планина.
На Стара планина.
След един час - на влака и довечера в Котел.
Оттам – три дена до село Дъскотна и пак с влака обратно.
Ще има много снимки да покажа и разни интересни случки да разкажа от рода на тези как редовно прозяпвам и губя маркировката (ако изобщо я има).
Само дано не вали дъжд…
Кампанията „Ледена кофа“ (на английски: ALS ice bucket challenge, което всъщност ще рече „предизвикателство ледена кофа за болните от АЛС“, но нас ни бива по опростяването и… опростачването) започва в САЩ като благотворителна акция за набиране на средства за лечение на болни от амиотрофична латерална склероза (АЛС), характеризираща се с тежка мускулна атрофия (пример: Стивън Хокинг; АЛС не влияе на умствените способности).
Механизмът на акцията е прост: предизвикваш трима души да си излеят на главата една кофа ледена вода (ледена, а не чешмяна, защото все ми се струва, че доста от участниците се плискат за разхлада в летните горещини с вода от мивката).
Който си излее на главата ледената кофа, дава 10 долара за болните от АЛС, който откаже – два 100 долара (това са минимални суми, по желание може и повече).
Защо непременно ледена вода на главата, от което има вероятност да си докараш някой сериозен менингит, не зная точно.
По принцип американците си падат по показната благотворителност и това го констатира още Холдън от „Спасителят в ръжта“ (1952 година) в разсъжденията си за двете тихи и скромни монахини, които събират подаяния за бедните, и нафуканите дамички, за които благотворителността е средство да ги видят хората колко са щедри и благородни.
От друга страна, може би инициаторът на предизвикателството, Кори Грифин, за да се съберат повече средства, е избрал именно този начин, познавайки добре останалия у човека, още от маймунската му праистория, навик да подражава на всякакви простотии.
Уви, Кори Грифин се удави преди няколко дена и отнесе тайната в гроба си.
Но начинанието му стигна чак до България.
И веднага беше почти повсеместно опростено… и опростачено.
Че даже и афиширано именно като такова.
Както виждате от живия пример, абревиатурата ALS (ядрото, същността на кампанията) вече я няма.
Каква е тогава целта на занятието?
Ами просто да си покажем бабаитлъка, подобно на Алековия герой, който в банята пред германците се бие в гърдите като горила преди чифтосване и реве гороломно: „Булгар, булгар!“
И да си покатерим снимките в интернет, за да ни гледат хората колко сме хубави (не колко сме умни, защото за поливане с ледена вода много акъл не се иска, ако изобщо се иска).
А аз междувременно разбрах, че „ледената кофа“ е стигнала и до моя град.
Пълната процедура била спазена.
Събрали се на центъра, полели се и се похвалили в нета.
Да им имам и мижавото предизвикателство!
Не мога сега, защото тръгвам утре по планините за една седмица, но като се върна, предизвиквам всички ихтимански мъже да минем през центъра в съботния пазарен ден, когато е най-многолюдно, с навирени…
Носове имах предвид, но това, което си помислихте, също не е лошо като идея.
Ето кое вече ще е истинско предизвикателство…
Винаги съм предупреждавал моите ученици, когато се обърне случай, да внимават особено много с декларацията „Аз съм патриот!“.
Защото в мирно и спокойно време всички сме патриоти (питайте когото си поискате, никой няма да ви каже, че не е).
Истинските патриоти обаче (и фалшивите, разбира се) си проличават едва тогава, когато ситуациите се разбунят и нормалният ход на живота и времето излезе извън коловоза на обичайното.
Иначе казано – когато патриотизмът трябва да бъде проверен с дела, изискващи да дадеш нещо от себе си (не е казано непременно да дадеш живота си, Дядо Вазов го е рекъл много точно: „...всякоя възраст, класа, пол, занятье // зимаше участье в това предприятье: // богатий с парите, сюрмахът с трудът, // момите с иглата, учений с умът…“).
И ето ви един пример за истински патриотизъм, описан в текст от вчерашното издание на „Zaxid.net“ (мой превод от украински):
„Десетгодишният лвовчанин Тарас Кротко предоставил 1300 гривни (142,8 лева - бел. П.Н.) за помощ на украинската армия. Момчето събирало пари за таблет, но решило да ги даде за закупуване на бронирана жилетка. То донесло парите в студиото на местната радиостанция („Львівська хвиля“ – бел. П.Н.), която организирала кампания за събиране на средства, с които да се помогне на бойците от АТО.
Момчето оставило бележка, в която пояснявало, че 1300-те гривни са от родителите му за рождения му ден, но то решило да ги даде за бронирана жилетка на украинските войници.
„Бяхме малко обърсани, защото то дойде с касичката, в която си държеше парите, и каза, че таблетът не е най-важното нещо и може да мине и без него, а войникът без бронежилетка ще загине. А когато войниците загиват, няма да я има страната, а ако я няма страната – Украйна, която много обича, не му трябва нито планшет, нито нищо. И каза: „Слава на Украйна“ – разказва радиоводещият от Львівська хвиля“ („Лвовска вълна“ – бел. П.Н.) Андрий Великий.“
А това е бележката на Тарас с превод под нея и мисля, че няма нужда от никакъв коментар:
„Казвам се Тарас. Аз към на 10 години. Живея в град Лвов. За рожденния ми ден родителите ми дадоха 1300 гривни. Искам да дам тези пари за купуване на бронирана жилетка за нашите войници. Слава на Украйна!!! На героите слава!!!“
И двата са насочени към Огнян Минчев във връзка с неговата статия, визираща Декларацията на Реформаторския блок.
Първият е от Сергей Добрев:
„Г-н Огнян Минчев, кой назначи Меглена Плугчиева за посланик в Швейцария, кой подкрепи Ирина Бокова за шеф на Юнеско, кой каза, че Сталин, Мао и Живков са "големи политици", кой гласува "въздържал се" когато в пленарна зала влезе закона за лустрация, кой подписа започването на Южен поток, кой направи "първа копка" на Южен поток, кой отказа да обжалва решението пак за Южен поток?
КОЙ?“
Така е, агитаторите за това, че демократите (ох, как забележително се обезцени и тази дума!) трябва да гласуват за ББ, би следвало първо да отговорят на няколко болезнени въпроса (не само горните), а не да припяват като будистки монаси едни и същи мантри със съмнителна стойност.
Вторият цитат е от Магдалина Генова (Нервната акула):
„Начи, разликата между мен и Минчев е, че той иска тоя да е на власт, за да не е оня на власт. Защо, само историята може да предполага.
Аз пък искам да има нормални, адекватни и отговорни хора на власт, за да има най-сетне реформи, изчистване на правосъдната система, икономически растеж, подобряване на живота на всички граждани и скъсване на връзката власт/държава.
Толкоз.“
Казаното от Магдалина е всъщност прецизен синтез на казаното в горепосочената Декларация.
Формулата "да дойде този на власт, за да не дойде онзи" винаги съм я приемал като "да седна на този к.р, за да не седна на онзи", защото не води до нищо положително, а единствено до смяната на една калпава власт с друга също толкова калпава власт.
Както и другата сладостна препявка: „Да изберем по-малкото зло“, заради която някога напуснах СДС-Ихтиман и не се върнах там дори тогава, когато любителите на „по-малкото зло“ си признаха по-късно, че са сбъркали и че „от две злини не си струва да избираш“ (английска поговорка).
Ето защо ще гласувам за РБ, който и каквито аргументи да ми вади като фокусник заек от цилиндъра.
Ще гласувам за РБ именно заради политиката на коренна промяна, която ми предлага – политика, която би довела до това нещата у нас да се случват като в нормалните демократични държави.
Обещанията на всички останали как ще цъфна и ще вържа след изборите (ако ги няма и – респективно – ако ги има тези или онези) изобщо не ме интересуват…
