ЕДВАРД РАДЗИНСКИЙ – „МЪЧИТЕЛЯТ ЙОАН“ – Част първа: "Учителят Йоан"

ЕДВАРД СТАНИСЛАВОВИЧ РАДЗИНСКИЙ (23 септември 1936 година, Москва), е руски писател, драматург, сценарист и телевизионен водещ. Автор е на редица книги, свързани с руската история, които критиката категоризира като принадлежащи към жанра фолк хистори (folk history). В Русия на този жанр се гледа като на второразряден, но автори като Радзинский ("Сталин", "Мъчителят Йоан", "Распутин", "Николай II") и Борис Акунин ("История на руската държава") създават всъщност не по-малко стойностни исторически произведения от тези на смятащите се за последна инстанция учени-историци, които много често поставят своите "изследвания" в услуга на политическата конюнктура.

۝۝۝۝۝۝۝۝۝

УЧИТЕЛЯТ ЙОАН

Още по времето на Сталин нашият знаменит антрополог и скулптор академик Герасимов, който възстановявал лица по черепите, намислил да отвори гробницата на цар Иван Грозний. Герасимов не само искал да пресъздаде портрета на легендарния цар, но и да отговори на въпроса как е умрял. Бил ли е убит, както гласяла легендата, или, както е казал поетът, „за срам на хората, умря той сам”?

Но Сталин не пожелал. Или бившият възпитаник на духовната семинария не бил забравил историята с гробницата на Тимур (три дена, след като същият Герасимов отворил гроба му, както предупреждавали старите узбеки, започнала война – Хитлер нападнал Русия) и сега избягвал да нарушава покоя на царете демони, или по-скоро не поискал да тревожи покоя на любимия си герой.

Страшният цар (на руски прозвището "Грозний" означава "Страшен" - бел. П. Н.) наистина бил любимец на страшния диктатор. Сталин няколко пъти ходил на гроба му в гробницата под олтара на Архангелската катедрала. Общоизвестна е историята с Айзенщайн: Сталин обсипал с милости великия режисьор, когато той създал филма панегирик за Иван Грозний, и изпаднал в ярост, когато във втората серия Айзенщайн не го възпял така, както било необходимо…

Когато се занимавах с биографията на Сталин, сред книгите в библиотеката му намерих пиесата на А. Н. Толстой за Иван Грозний. В страшните дни на войната, когато немците напирали към Москва, на бюрото му се появила тази пиеса… Като я прочел и явно размишлявайки за нещо, Сталин няколко пъти написал на задната страна на обложката една дума – „Учител”.

Учител… но в какво?

Отговорът изглеждал прост: страшният цар изтребил множество боляри. И Сталин изтребил партийните велможи, които често наричали „боляри” (както е писал поетът: „А вие, кремълски боляри от белостокските кръчмари...").

Но колкото повече пишех тази история, толкова по-ясно разбирах: проблемът не е само в унищожаването на болярите... Любовта на Сталин към Грозний е свързана с един по-важен въпрос, който някога задал нашият велик историк Карамзин. С отговор, зад който историята крие най-загадъчния и най-кървавия от руските царе...

Но за въпроса на Карамзин по-късно. Отначало за царя...

Гробницата му била отворена едва след смъртта на Сталин - през 1963 година.

На смъртния си одър цар Иван приел схима - висша степен на монашество - и в ковчега лежал в расо и с кукол (монашеска шапка - бел. П. Н.).

Герасимов възстановил лицето по черепа и старецът с хищен извит нос и сладострастна, презрителна "карамазовска" уста надникнал от небитието...

(Следва)

Целият текст на книгата: ТУК.