четвъртък, юни 01, 2017

ЕДВАРД РАДЗИНСКИЙ – „МЪЧИТЕЛЯТ ЙОАН“ – Част първа: "Учителят Йоан"

ЕДВАРД СТАНИСЛАВОВИЧ РАДЗИНСКИЙ (23 септември 1936 година, Москва), е руски писател, драматург, сценарист и телевизионен водещ. Автор е на редица книги, свързани с руската история, които критиката категоризира като принадлежащи към жанра фолк хистори (folk history). В Русия на този жанр се гледа като на второразряден, но автори като Радзинский ("Сталин", "Мъчителят Йоан", "Распутин", "Николай II") и Борис Акунин ("История на руската държава") създават всъщност не по-малко стойностни исторически произведения от тези на смятащите се за последна инстанция учени-историци, които много често поставят своите "изследвания" в услуга на политическата конюнктура.

۝۝۝۝۝۝۝۝۝


УЧИТЕЛЯТ ЙОАН

Още по времето на Сталин нашият знаменит антрополог и скулптор академик Герасимов, който възстановявал лица по черепите, намислил да отвори гробницата на цар Иван Грозний. Герасимов не само искал да пресъздаде портрета на легендарния цар, но и да отговори на въпроса как е умрял. Бил ли е убит, както гласяла легендата, или, както е казал поетът, „за срам на хората, умря той сам”?

Но Сталин не пожелал. Или бившият възпитаник на духовната семинария не бил забравил историята с гробницата на Тимур (три дена, след като същият Герасимов отворил гроба му, както предупреждавали старите узбеки, започнала война – Хитлер нападнал Русия) и сега избягвал да нарушава покоя на царете демони, или по-скоро не поискал да тревожи покоя на любимия си герой.

Страшният цар (на руски прозвището "Грозний" означава "Страшен" - бел. П. Н.) наистина бил любимец на страшния диктатор. Сталин няколко пъти ходил на гроба му в гробницата под олтара на Архангелската катедрала. Общоизвестна е историята с Айзенщайн: Сталин обсипал с милости великия режисьор, когато той създал филма панегирик за Иван Грозний, и изпаднал в ярост, когато във втората серия Айзенщайн не го възпял така, както било необходимо…

Когато се занимавах с биографията на Сталин, сред книгите в библиотеката му намерих пиесата на А. Н. Толстой за Иван Грозний. В страшните дни на войната, когато немците напирали към Москва, на бюрото му се появила тази пиеса… Като я прочел и явно размишлявайки за нещо, Сталин няколко пъти написал на задната страна на обложката една дума – „Учител”.

Учител… но в какво?

Отговорът изглеждал прост: страшният цар изтребил множество боляри. И Сталин изтребил партийните велможи, които често наричали „боляри” (както е писал поетът: „А вие, кремълски боляри от белостокските кръчмари...").

Но колкото повече пишех тази история, толкова по-ясно разбирах: проблемът не е само в унищожаването на болярите... Любовта на Сталин към Грозний е свързана с един по-важен въпрос, който някога задал нашият велик историк Карамзин. С отговор, зад който историята крие най-загадъчния и най-кървавия от руските царе...

Но за въпроса на Карамзин по-късно. Отначало за царя...

Гробницата му била отворена едва след смъртта на Сталин - през 1963 година.

На смъртния си одър цар Иван приел схима - висша степен на монашество - и в ковчега лежал в расо и с кукол (монашеска шапка - бел. П. Н.).

Герасимов възстановил лицето по черепа и старецът с хищен извит нос и сладострастна, презрителна "карамазовска" уста надникнал от небитието...

(Следва)

Целият текст на книгата: ТУК.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.