Писмо на Васил Левски до Ганчо Милюв от Карлово - 10 май 1871 година

Това е едно от така наречените "заплашителни писма" (има още два варианта) от името на Привременното правителство, с които се цели събирането на пари за делото от богати хора. Писмото е написано от Дякона, почеркът е негов. Подчертаването е също негово. Относно знака "?" трябва да имаме предвид, че в някои случаи Левски го използва като удивителен, а не като въпросителен знак.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ГАНЧО МИЛЮВ ОТ КАРЛОВО

Г-не! Ганчио Милюв, в Карлово

Не само до вас е!.. Но и до по-долна ръка – по възможност…Не нам!.. Но за Вас и Вашите деца и за нашето Отечество ще дадете завинаги.

За всичко, каквото ще видите по-долу, няма си приликата и мястото и срамота Вие (срамота е на Вас - бел. П. Н.) да Ви се говори.

Вие тук сте най-назад от всичките други градове и от по-многото села в Българско, от нашите общи и най-свети! Работи за човека, както го е създала природата, чак до смърт, да му бъде едничката грижа, има и благословението от Бога, да бъде господар с всичките си права! От когото му се налага и първата длъжност, да мисли за народа си! Да го извежда към даденият му път, ако е той налегнат от други, каквото сме ние българите, най-тежко и най-гнусно налегнати от проклетия агарянец! И търпим всеки ден мъки и гнусотии най-противни на човечеството и на свободата на съвестта!!! Която сега преодоля и преодолява.

На кого ли капят тия сиротински кървави сълзи!?. Дето ся леят всеки ден пред Бога, да ги избави от мръсните ръце! Които им грабят всеки ден из устата хляба! И мрат от глад!…Турчат децата им! – безчестят по-младите и дъщерите им!!!… Тия невинни не са ли наши братя и сестри!?…Или защо така?…Мислите ли, че ние оставаме невинни в това??…Не!…Никак!…ние …и най-много вие, чорбаджиите, не сте ли причината да стои това беззаконно и проклето зрелище през нас!?…Кому ли другиму има да се надяват горките!?…Кой ли не иска да ги грабне и да му робуват вечно!.. Дали кървавите им сълзи се не леят чрез Бога на нашите глави!?…Ако ние, техните братя и бащи, не скочим и да пролеем капка кръв, да избавим майките си, жените си, сестрите си и децата си, кой ли друг ще…!? Не сме ли ние техни братя и бащи, на които ще оставим вечен спомен! Като пролеем капка кръв за тяхното избавление!?… Пък те на нас не щат ли да вдигат паметници!?…не щат ли да ни забележат в историята, която ние възкресяваме и ѝ даваме нов век!?… Не щат ли да ни поменуват по всичките черкви в Българско, докато трае името българин!?…За това, гдето (че - бел. П. Н.) ние ще скъсаме веригите на България и ще извадим народа с благословението Божие от ада в рай!?… Не ще бъде така в наша България, както е в Турско сега… Всички народи в нея ще живеят под едни чисти и свети закони, както е дадено от Бога да живее човекът; и за турчина и за евреина и пр. каквито са, [за] всичките еднакво ще е, само ако припознаят законите равно с българина. Така ще е в наша България!… Ние не гоним турския народ, ни вярата му, а царя и неговите закони, една дума - турското правителство, което варварски владее, не само нас – но и самия турчин.

В Българско не ще има цар, а народно управление и всекиму своето. Всеки ще си служи по вярата и законно ще се съди, както българина, така и турчина и пр. Свобода и чиста република.

Тук, като ви показваме твърде мъничко от предначертанието от Привременното ни правителство в Българско, остава ни да Ви свършим чак като Ви видим за колко пари ще оцените гореказания ни вам живот. „Умному мало довлеет” (умният от малко разбира - бел. П. Н.).

Казахме Ви по-горе какво (че - бел. П. Н.) чорбаджиите спират живота на всичкия народ, забелязано е от памтивека, какво такова нещо да се извърши (че каквото и да се извърши - бел. П. Н.), стои в ръцете на младите, така щем и ние… Пък всичко да се удържи тайно, стои в ръцете на чорбаджиите и те ако са хора и приемат на драго сърце това свято дело, ние ще им кажем по кой път трябва да вървят, па макар каквито щат средства нека употребяват неприятелите ни. В чорбаджиите, казваме, стои тишината на всичкия народ? Гледайте! Че ще бъдете отговорни и пред народа и пред Бога. Близо е времето. И в Евангелието нали [се] казва: човече, трябва да работиш за народа си до смърт и всичко да жертваш за него. Там съм и аз! Ако ти умреш, нали и аз за тебе ся разпънах!”.. Гледайте сега приятели и братя! Ако щете да сте човеци и християни, вие ще разберете от малкото ни думи и ще дадете каквото ви се иска от Привременното ни правителство по означения ден и от тогава се забелязвате наши братя.

Ако ли Вие не искате и да чуете от това, каквото Ви се казва, то ще гледате!!! И там ще свършите, Вия с нас и ние с Вас.

Сега и за всеки път Ви свършваме, защото само с Вас работата ни е! Десет години става откак ви чакаме и жертва на бесила давахме и в Диарбекир всяка година пращаме, само и само за Вас богатите да се вземете за ум и разум и да свършите това, за което Ви караме днес! Да сме го приготвили от отдавна, както и сами разбирате, че без пари се не върши! Па да додехте Вие нас да търсите, а не ние Вас! Защото един чисто народен юнак сто чорбаджии не могат да го откупят. Пък ние дадохме и даваме още такива жертви за чорбаджийски кеф! И пак се не съвземате, но още гледате на тях хладнокръвно и наричате ги чапкъни??? Пък гледай чудо! От речените ви чапкъни, колкото мрат, по-много стават, от колкото страдат, по-много ся разпалват. И взели са се на други ум! На!… Както виждате, повече щат мрат, но и работа щат свършат.

Чакаме ви да усетите горещите сълзи на бедния ни народ, който е вече в крайно тегло! То, не!…Вие му пиете още кръвта и предавате ги на мръсния мъчител. Разберете! Решили сме се вече!… Или да ви съберем или да ви поразим! И то с едно добро утро или добър вечер, както Ви казваме по-горе.

Ето: да намерите под какъвто вече начин тая сума: ............... и тия пари ще ги приготвите в 4-5 дена и да ви бъдат в пазвата, че на който час дойде наш човек и Ви намери със знак от Привременното ни правителство, ще му броите парите, без да го отлагате поне за час време!… И после един ден ще Ви се даде разписка от Привременното ни правителство с печат, която ще отговаря за дадената Ви сума пред бъдещото ни правителство, което ще дири от едного и до край: кой какво е дал и за де са се употребили. Ето! Ако дадете повече, отколкото ви са искат, ще си купите по-голям живот, който сега се продава!!? Утре не! И милиони да давате.

Ще гледаме какви ще ни се покажете!…

Какво[то] щете! Или трийсетте лири ще ви бъдат по-мили, или златна свобода, в която да ви се забележи името вечно. Вземете се добре в това, г-да! И не ни майте! Защото ни омръзна вече да гледаме теглилата на бедния ни народ и хладнокръвието на чорбаджиите към тях. Повтаряме Ви: решили сме се вече!… И ще принесем веднъж за всякога жертвата на народния ни жертвеник, пред олтара на чистата свобода.

Отреденият за Вас е В. Левски. Дано доброволно изпълните гореказаното ни и тогава ще се разговорите лично с него, за много … от дето още ще разберете какво (че - бел. П. Н.) горната сума е нищо при това, дето той ви е спечелил!… Всичко тайно да държите. Да не кажете: еди кой си ми е верен приятел! Имате забелязан за не добър към нашите работи Ваш приятел първи! Ще го узнаете, кога[то] стане на прах и пепел! По длъжност краен отговор ще чакаме от него срещу печата ни.

Подписите! Хиляди юнаци чакат отговора Ви! Решавайте се по-скоро: или с нас и всичкия народ, или против нас и нашите желания.. С една дума, свобода или да Ви пратим при черните души! Там дето [са] предателите, изедниците и!… при черния Бога. Който живот искате да живеете, от днес както се забележите, и до край ще останете. В нашите ръце е. Пак ви казвам, сами за себе си ще отговорите: свобода или смърт.

1871, 10 май. От Български Р.Ц.К. в България

От Привременното ни правителство

ДО ТУК В БЛОГА:

1. Разписка, подписана от Васил Левски

2. Стохотворение от Васил Левски

3. Писмо до Найден Геров – 1 февруари 1868 година

4. Писмо до Панайот Хитов – 1868 година

5. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 6 септември 1869 година

6. Писмо на Димитър Ценович и Васил Левски до Панайот Хитов – 13 май 1870 година

7. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – началото на 1871 година

8. Дописка на Васил Левски до вестник „Свобода“ - 28 януари 1871 година

9. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 5 февруари 1871 година

10. Писмо на Васил Левски до частните революционни комитети - 10 февруари 1871 година

11. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю в Одеса - 1 март 1871 година

12. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 11 април 1871 година

13. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 18 април 1871 година

14. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 26 април 1871 година

15. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 30 април 1871 година

16. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 май 1871 година

17. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 10 май 1871 година

18. Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници