Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 май 1871 година

В това писмо е известната фраза "времето е в нас и ние сме във времето". Тук обаче я даваме с по-вероятния ѝ прочит: "времето е в нас и ние сме времето" (в оригинала четем: "....ние сме въ ремето"). Относно знака "?" трябва да имаме предвид, че в много случаи Левски го използва като удивителен, а не като въпросителен знак.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ПАНАЙОТ ХИТОВ

Българско, 1871, 10 май

Г-н Панайоте! В Букурещ

Писмото ти от 17 април получих го на 8 май. В съдържанието му нищо не разбрах, от каквото се надявахме, че ще ни явите без друго мнението си, па и какво работите и до де сте изработили точно и истинно? То не! Пишете: че ми се радвате на работите ми, като ме съветвате да се вардя да не би направим някаква погрешка, защото времената ни носят сега погрешки? Как си ми разбрал работите, че ми се радваш тъй сляпо? И как разбираш времето! Във Влашко и Сърбия или в Българско? За дето времето ни носело сега погрешки? Ако е за в Българско, то времето е в нас и ние сме времето; то нас обръща и ние него обръщаме; а колкото за извън Българско, днес не даваме ухото си на никакви техни обещания, пък да ни уплашат, не им вадим очите. Ще дадем ухо, ще направим едно метани, ще им заплачем още веднъж и ще свършим за всякога, и ако подпишат, ще подпишем и ние? Но чак тогава, когато се видим, че можем да устоим срещу злото им, което ако би ни направили. А една година щяло по-късно да бъде! Не се знае, па нека и да бъде, да не отиваме още кой знае колко назад. Войводо и брате Панайоте! Не сме ли са лъгали, и колко пъти? От тия хора, на които се надяват още някой и друг, от нашите българи? Не сме ли били чак до сега тяхна машина да си правят работата, каквато и още някои и други има да им мекеруват за жалост? Изгориха ни, те пак посяха между нас всякакви интриги и пак се не съвземаме? Затова ни и думат хората от отвън, че не сме били достойни още за такава наша свобода. С тая тяхна и голяма дума на нас ни е урок, че трябва по-напред да си понаредим работите отвътре, че подир да им се молим за по-голямото; и така е.

Сега какво да ти пиша, ка[к]то в писмото си пишеш, че твои някои планове и не можал си да ги караш по твое знание, и пак искаш да отидеш и да са върнеш в Румъния, па да гледаш оттам да преминеш сам си в Стара планина? Защо ще отидеш в Сърбия и защо искаш да дойдеш сам в Стара планина? От тия ти планове твои, ходене и дохождане, разбира се, че ни не вярваш, затова ни ги и не разясняваш. Следователно криеш се от нас, тогава и ние от тебе? А ако се не криеш от нас, тогава с просто сърце да заповядаш при нас и ще видим де и как ще се изпълнят твоите и нашите планове. Ако искаш да вървиш по нашето в Българско мнение и сърце, ти слез в Т. Мъгуреле при Данаил Хр. Попов. Там ще намериш работите ни в Българско, как вървят за сега и де сочат. Там ще ти прочетат всичките писма, че ако ти са хареса, върви с нас, ако ли не, то разкажете вие пък как по-добре мислите, че да разгледаме и ние вашите мисли, та ако одобрим, нека вървим наедно. Инак ти сам да избираш планове, та да ни представяш на народното ни вишегласие тук в Българско, дето вече от ден на ден зима корен Привременното ни правителство и вие не искате да чуете неговия глас, тогава то ще стои против вас? Срещу което трябва умно да размислите, дето между такива противности какво е ставало и до де ни е докарало. Та ти като чист българин и умен войвода гледай ти ли трябва да вършиш по народното вишегласие, както е избрало, или милиони хора след една глава.

Дай Боже съгласие и любов, първо между народните ни главатари, пък име българско нека е войвода. Докрай нека бъда твой брат и байрактар, ако си и ти с нас до смърт.

От писмата ни при г-н Данаи ще разбереш каква искаме да бъде нашата свобода. Та и вие с второто си писмо дано потвърдите и да чуем из вашите уста, че речеш: чиста свобода за българина и всекиму своето. Ако тъй държите с нас, да живеете и вие.

Проклет да си в българското име, ако ти само извлечеш нещо из писмата ни и кажеш другиму, докато не ти са е позволило от Привременното правителство из Българско. Нищо? Ако ти не щеш да вървиш с нас, ако ти намериш за добро, че трябва да знае еди кой си, то по-напред трябва да явите, че какво намери вишегласието за добро, така ще бъди.

Дано до смърт да бъдем братя и в един глас.

В. Левски

ДО ТУК В БЛОГА:

1. Разписка, подписана от Васил Левски

2. Стохотворение от Васил Левски

3. Писмо до Найден Геров – 1 февруари 1868 година

4. Писмо до Панайот Хитов – 1868 година

5. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 6 септември 1869 година

6. Писмо на Димитър Ценович и Васил Левски до Панайот Хитов – 13 май 1870 година

7. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – началото на 1871 година

8. Дописка на Васил Левски до вестник „Свобода“ - 28 януари 1871 година

9. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 5 февруари 1871 година

10. Писмо на Васил Левски до частните революционни комитети - 10 февруари 1871 година

11. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю в Одеса - 1 март 1871 година

12. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 11 април 1871 година

13. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 18 април 1871 година

14. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 26 април 1871 година

15. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 30 април 1871 година

16. Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници